Ще ни изненада ли и този път ЕЦБ?

Днес централните банкери решават дали да използват още от инструментите на паричната политика, за да подкрепят възстановяването на еврозоната.

Не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме каквато и да било намеса в стил „голямата базука“на редовната среща през декември, твърдят анализатори. Но според някои тя може да прибегне до друго стимулиращо оръжие, пише CNBC.

Натискът върху ЕЦБ да действа на следващата среща на ръководството отслабна заради по-добрите от очакваните данни за инфлацията, публикувани миналата седмица. През ноември хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се повиши до 0,9% на годишна база, след като през октомври потъна до 0,7% и подхрани опасенията, че еврозоната ще навлезе в дефлация. Това предизвика ЕЦБ да понижи основния лихвен процент до 0,25 на сто на срещата в началото на ноември.

Според анализаторът в Societe Generale Мишала Маркусен малцина са тези, които очакват ЕЦБ да предприеме по-голяма стъпка този четвъртък. Вместо това всички погледи ще са насочени към прогнозите на банкерите за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) и на инфлацията. Прогнозите им за 2015 г. за пръв път ще видят бял свят.

Въпреки положителните данни за инфлацията, не стихват опасенията за възстановяването на икономиката на еврозоната. Данните за производствената активност в региона показаха, че през ноември секторът се е разширил с най-бързото си темпо от две години и половина насам. Въпреки това две от най-големите икономики на Стария континент – Испания и Франция, разочароваха анализаторите. Миналата седмица пък Европейската комисия отчете, че бизнес активността в региона се е увеличила най-много от август 2011 г. Потребителското доверие обаче се е свило.

Тази шарена картина от икономически данни идва, след като през второто тримесечие на 2013 г. Европа изпълзя от 18-месечния капан на рецесията. Тогава БВП на континента се разшири с 0,3%. Но данните, публикувани по-рано през този месец, разкриха, че растежът на БВП на еврозоната се е забавил. За периода юли-септември той е помръднал само с 0,1% на тримесечна база.

„Разбира се, малко вероятно е ЕЦБ да отговори на всичко това, като разхлаби отново паричната си политика и то толкова скоро след ноемврийското понижаване на лихвата“, коментира главният икономист на Capital Economics за Европа Джонатан Лионес. „Независимо от това, без никакво съмнение Драги иска да подчертае предишните си твърдения, че централната банка не е привършила политическите боеприпаси“, допълва той.

Други инструменти

След последното заседание на Комитета по парична политика фокусът се измести върху други потенциални инструменти на разположение на ЕЦБ, като например тези, насочени за подобряване на ликвидността на банките.

Те биха се проявили в контекста на програмите на ЕЦБ за поддържане на ниски лихвени проценти в дългосрочен план, т.нар. дългосрочни операции по рефинансиране на банките (long-term refinancing operations, или LTROs) или дори на „много по-дългосрочни операции по рефинансиране на банките“ (very long-term refinancing operations, V-LTRO).

Председателят на банката Марио Драги непрекъснато повтаря, че институцията е склонна да предостави още на банките допълнителна ликвидност под формата на дългосрочни операции по рефинансиране, ако се наложи.

Джонатан Лионес казва: „Няма да бъдем шокирани, ако ЕЦБ обяви допълнителни 3-годишни операции по рефинансиране на банките на срещата през декември.“ Той добавя, че тези LTROs могат да бъдат под условие, като накарат банките да обещаят, че ще използват средствата, за да разширят кредитната си дейност.

„Това няма да позволи на здрави банки да извлекат ползи от евтините средства, за да купуват правителствени облигации и може да помогне за разрешаването на острата слабост на банковото кредитиране“, смята той.

Но икономистът на IHS Global Insight за Европа и Великобритания Хауърд Арчър счита, че е по-вероятно ЕЦБ да обяви нови операции за дългосрочно финансиране на банките през 2014 г., отколкото през декември. Около това мнение се обединяват и Мишала Маркусен от Societe Generale, и Фредерик Дюкрозе от Credit Agricole.

Отрицателни лихвени проценти?

Въпреки широките спекулации на пазара, едва ли тази седмица ЕЦБ ще прибегне до въвеждането на отрицателни лихви по депозитите на банките.

„Възможно е ЕЦБ да тръгне по пътя на отрицателните лихвени проценти по депозитите, но подозираме, че банкерите ще предпочетат да не го правят сега, а само тогава, когато инфлацията падне значително“, посочва Арчър.

Въпреки че икономистът на Credit Agricole Фредерик Дюкрозе описва отрицателните лихви като болезнена тема, той мисли, че в четвъртък ЕЦБ би могла да намекне за тях.

За този инструмент от кутията с инструменти на ЕЦБ се заговори, когато членът на Изпълнителния съвет на банката Беноа Кьоре повтори думите на Драгиза негативните лихви, споделяйки, че те се проучват технически и нормативно. Кьоре посочи, че това е единственият инструмент, с който разполага централната банка.