Ще пострада ли банковата система след вота за независимост в Шотландия
Петък, 19-и септември, 2014-а г., 8 часа сутринта. Служителите на Роял Банк ъф Скотланд от клона на улица Принцес в Единбург пристигат на работа с полуотворени очи. Някои от тях са имали на разположение само няколко часа за сън, празнувайки предния ден шотландския исторически вот за отделяне от Великобритания. Почти не е останало уиски в баровете в града, но персоналът на РБС всеки момент ще установи нещо още по-лошо. Започващи да изтеглят депозитите си клиенти са на път да източат и последния паунд от шотландските банки.
Кошмарният сценарий сигурно е прекалено нереалистичен. Ако се вземат необходимите мерки, няма да има причина един положителен вот на 18-и септември да породи сериозни проблеми с ликвидността на шотландските банки. При оставащите обаче по-малко от 4 месеца до вота, държателите на активи в трите основни заемодателя с централи на север от бъдещата граница – Роял Банк ъф Скотланд, Банк ъф Скотланд (сега част от Лойдс Банкинг Груп) и Клидесдейл – ще се нуждаят от много повече прозрачност какво ще става в 18-те месеца между ДА вота и датата, когато официално ще влезе в сила независимостта, а тя е 24-ти март 2016-а година.
Банковата стабилност във Великобритания се крепи на два стълба. Правителството гарантира дребните депозити до 85 000 паунда, а Английската централна банка е кредитор от последна инстанция при извънредни ситуации. Основният риск след положителен вот е, че спестителите ще се съмняват в способностите на независима Шотландия да поеме бремето. Имайки предвид, че местните активи на банките съставляват 12 пъти шотландския БВП, опасенията са разбираеми.
Един от големите проблеми е, че депозитите в шотландските банки не се държат от шотландски спестители, а от жители на останалата част на Великобритания. Според оценка на Дойчебанк, техните спестявания в шотландски банки се равняват на цяла 1/4 от банковия сектор на Великобритания, който е в размер на 1,7 трилиона паунда от депозити на домакинствата и корпорациите. Ако клиентите се опасяват, че депозитите им ще бъдат деноминирани в по-слаба шотландска валута, то корпоративните финансисти най-вече ще започнат да теглят тези средства. За разлика от частните спестявания, корпоративните и междубанковите депозити не са гарантирани от държавата.
При дял от 80% в РБС, английското правителство има силна причина да подсигури лишен от проблеми преход. Най-лесният начин за управителя на АЦБ Марк Карни да направи това реалност е публично да декларира на 19-и септември, че ще действа като кредитор от последна инстанция за новия и независим шотландски банков сектор. В идеалния вариант той ще поеме този ангажимент още преди да се е състоял вотът.
Би било обаче голяма изненада ако Карни действа по този начин. От началото на годината, английските политици настояват на независима Шотландия да не се позволява да използва АЦБ като последен източник, гарантиращ банковата ликвидност. Ако го позволят, това може да означава валутен съюз, който да позволи на шотландците да използват стерлинга. Такава отстъпка преди вота ще даде възможност на про-шотланските ръководители да кажат на избирателите, че банковият проблем е вече разрешен и това ще увеличи шансовете им за победа.
За английските политици също ще е трудно да се съгласят на валутен съюз скоро след 18-и септември. Бързо съгласявайки се след месеци на отказ ще направи смешни политиците, защитаващи НЕ вота. Дори и да се съгласят, Великобритания почти сигурно ще изисква непривлекателно статукво, за което шотландското правителство ще изисква време, за да се съгласи. Например шотландските данъкоплатци да гарантират загубите на Централната банка или да поемат по-голям дял от публичния дълг на Великобритания.
Ето защо Карни, министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън и първият про-шотландски премиер Салмонд трябва вероятно да обявят различна стъпка на 19-и септември. РБС, Банк ъф Скотланд и Клидесдейл лесно могат да се пренесат в Лондон и сменят марката си за шотландските операции като се показват като дъщерни фирми на английски холдингови компании. Това би имало спорен ефект. Така ще се увеличи и без това огромният финансов сектор на Великобритания спрямо вече по-малкия БВП, а независимият шотландски баланс по плащанията ще пострада, тъй като държавата ще стане вносител на финансови услуги вместо износител. Това обаче ще предпази по-добре кредитните рейтинги на банките и разходите за финансиране, както и ще запази стабилността.
Английската кампания за отхвърляне на независими шотландски финанси вече тече. Финансовото министерство даде последния пример с доклад на 28-и май. Ако цялата олелия може да постигне най-добрия резултат за финансовата стабилност, това е “НЕ” вот. Трябва обаче да има резервен план колкото и трудно да е, тъй като загубата на репутация пред затруднена Шотландия ще е нищо в сравнение с това, което ще се случи, ако Камерън изгуби контрола върху финансовата стабилност докато отхвърля валутен съюз.