Що ли му е на низшето висше?
Колко университета са необходими на България с нейното 7-милионно население?! Над този въпрос размишлява Емилиян Лилов, а поводът е откриването на – забележете! – 52-то висше учебно заведение в България…
Поводът е актуален – придобивката „Политехнически университет“ отвори врати в Перник. Който досега познавахме по-скоро като град на миньорите и металурзите. И който обаче сега, както научаваме, тръгва да покорява научните върхове. За събитието, превръщащо Перник в университетски град, се бе стекъл половината държавен елит начело с българския премиер, без чиято акушерска помощ не би се родила най-новата рожба на българското висше образование.
На гол тумбак чифте дипломи
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Колко ли още ВУЗ-а ще се пръкнат в хода на т. нар. образователна реформа?
Там видяхме и един не щадящ похвални думи ресорен министър, известен още като вдъхновител на „разтърсваща реформа“ в българското образование – патетика за поредната набързо избуяла и изпълнила на метри преди финала нормите за акредитация структура… пардон – креатура. Защото как точно да наречем тази рожба на академичното инженерство на управляващите плюс президента Първанов, родом от Пернишко, зачената от родители с данъчна регистрация на Вирджинските и Каймановите острови? Особено на фона на тиражираните в публичното пространство афери с пране на пари и нечисти сделки в няколко български ВУЗ-а.
Но става още по-комично. В познатия мачовски стил “на гол бюджет чифте реформи” министър Игнатов обяви как до петнайсетина години българските ВУЗ-ове щели да се напълнят с чужденци! Твърде оптимистично на фона на дефектите на висшето образование в България. И на първо място това, че плановият прием и одобряването на финансирани специалности в 37 държавни ВУЗ-а не произтичат от нуждите на трудовия пазар. Често се лансират такива, които произвеждат готови емигранти. Липсват: модерното преподаване, прозрачността при изразходването на средствата по европейски програми, обратната връзка с аудиторията, а акредитацията остава съмнителна процедура.
На този фон изкуственото поддържане на неуспешни и бълването на нови университети натоварва данъкоплатеца и снижава стандартите. Дискусиите за платеното обучение обикновено гонят запазване на статуквото, докато на академичния битпазар се редят сергиите на съмнителни и покварени в основата си институти. Вярата, че свободните хора сами могат да подобряват живота си, не е нито академичен, нито държавно-творчески принцип. Не знанията и реализацията, а Дипломата е старият неувяхващ фетиш.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Да ни е честит 52-ят ВУЗ!
Подарък за „шибания народ“
Да попитаме и друго – за какво ли всъщност му е на низшето висше, Господин Образователен министър? Може би за да не се превърне в послушен електорат, зяпнал инфантилно лъскавата пожарникарска кола? Същата онази, дошла да “потуши” огъня на свободомислието, истинските ценности и отказа да бъдеш тъп и бездушен. Отказ да си “лош генетичен материал”, “шибан народ” и прочее обидни и недостойни думи в устата на онези, избрани от същия този народ да му служат.
Ах, да – замалко да забравя най-важното: да ни е честит новият Политехнически университет в Перник!
Емилиян Лилов, Дойче веле