Юанът – скритият коз на Путин в битката му със Запада

Владимир Путин има таен агент в кампанията за ограничаване на въздействието на санкциите върху руската икономика – г-н Юан.

Повечето руски банкери изразиха публично своя скептицизъм през недалечната 2010 г., след като вицепрезидентът на Московската фондова борса Игор Maрич въведе възможността за търговия с китайската валута. По този начин Русия стана първата страна извън Поднебесната империя, която започна да предлага регулирани покупки на китайските пари.

Сега, след като санкциите на Запада във връзка с конфликта в Украйна подтикват повече руски компании да погледнат на Изток, г-н Юан се превърна в особено ключова фигура.

Двустранната търговия между юана и рублата на Московската борса, където Марич отговаря за паричните пазари, е нараснала десет пъти тази година до общо 3,44 млрд. юана (749 млн. долара) през август, изпреварвайки повече от два пъти 367-те млрд. долара при валутната двойка USD/RUB. Покупките на китайски пари удариха връх от 666 млн. юана (109 млн. долара) на 31 юли, когато Европейският съюз (ЕС) взе решение да санкционира най-големите руски банки – „Сбербанк“, ВТБ и „Газпромбанк“, във връзка с подкрепата на Путин за бунтовниците в Украйна.

На фона на санкциите на Запада Игор Maрич изрази оптимизъм, че обемът на дневната валутна търговия между юана и рублата на борсата в Москва може да достигне общо 1 млрд. юана (163 млн. долара).

„Вярвам, че можем да видим този резултат в рамките на една година“, посочи 40-годишният Maрич в интервю. Той работи в Московската фондова борса от 2000 г. – същата година, когато Путин стана президент.

Целта на Марич може да бъде изпълнена дори по-рано, отколкото самия той си мисли. Според представители на Кремъл Русия обмисля да приема на юани от Пекин по отношение на оценяваната на 400 млрд. долара 30-годишна мега сделка за доставка на газ, която Путин подписа в китайската столица през май.

Китай се съгласи да предплати за доставките, които са планирани да започнат през 2018 г., за да помогне на държавния енергиен монополис „Газпром“ да финансира изграждането на газопровода, който ще пренася горивото до границата. Според източници на Bloomberg въвеждането на разплащания в юани в газовия бизнес ще доведе до значителен ръст в търговията с китайската валута в Москва.

Поднебесната империя вече е най-големият търговски партньор на Русия, като само през миналата година стокооборотът между двете страни достигна 89 млрд. долара. Путин си е поставил за цел равнището да достигне 100 млрд. долара през следващата година.

„Газпром“ и китайския му партньор China National Petroleum – най-големият производител на петрол и газ в страната, засега отказват да коментират финансовите параметри на споразумението.

При управлението на Путин Русия се насочва постепенно към отбягване на това, което самия руски президент нарича „доларов монопол, който позволява на САЩ да действат като глобален икономически паразит“.

Според него дълговият гуляй на САЩ, който предизвика най-тежката финансова криза от Голямата депресия насам, е показал необходимостта за алтернатива на политиката, водена от контролираните от САЩ Международен валутен фонд (МВФ) и Световна банка. Темата стана още по-актуална, след като Русия анексира Крим през март – ход, който предизвика първия кръг от санкции.

През юли се навършиха 70 години от след споразумението от американското курортно градче Бретън Удс, което доведе до „раждането“ на МВФ и Световната банка. В отговор Путин и неговите колеги от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) създадоха своя банка за развитие и резервен фонд с комбиниран капитал на стойност 200 млрд. долара.

Споразумението бе подписано на фона на повече от месечна тенденция на спад на рублата, която поевтява към момента с над 15 на сто спрямо долара от началото на 2014 г. Покупателната сила на китайските пари пък спада с 14 на сто за периода.

Историята показва, че борбата срещу зелените пари е наистина трудна битка. Превъзходството на американската валута на световните пазари продължава вече повече от три десетилетия. През миналата година почти 90 на сто от оценявания на 5,3 трлн. долара дневен оборот на валутните пазари се е осъществявал посредством американските пари.

„Всеки четвърти играч на валутния пазар работи с юана“, посочи Игор Марич. „Това не са просто най-големите китайски или руски банки и брокерски къщи, като „Сбербанк“ и „Откритие“, но също така и международните банки, като Raiffeisen, HSBC и някои регионални играчи, като Bank Primorye или Asian-Pacific Bank“, коментира още Марич.

„Тенденцията е ясна“, посочи Александър Потьомкин, изпълнителен директор на Московската фондова борса. „Ще отнеме известно време, но в крайна сметка Русия и Китай ще прекратят зависимостта си от долара и еврото в международната търговия“, каза той.

„Мисля, че Западът трябва да е притеснен от сближаването на Русия и Китай по отношение на валутите. Досега всеки си мисли, че това е просто една малка мазилка, паднала от стената на долара. Но ще дойде ден, когато всичко ще се срине“, добави той.