15 години SOFIX: Спомен за доброто борсово време.

Съвременната фондова борса в България води началото си от 1997 г., когато получава лиценз от Държавната комисия по ценните книжа и фондовите борси (сега КФН). За всички, които се интересуват от пазарите или поне малко са чували за тях – българското олицетворение е SOFIX – най-стария и известен индекс, който днес навършва 15 години. За този период индикаторът, а и борсата преминаха през редица възходи и падения – инвестиционният бум, започнал през 2004-2005 г., доведе на борсата много нови компании и инвеститори, както и хора, които просто видяха шанс за бърза печалба. Сривът от 2008-2009 г. (86% от върха до дъното) обаче даде началото на години на спадове и в момента SOFIX е на нивата си отпреди 12 години, но доста над началната си стойност. Ниските обороти, символичната ликвидност, твърде големите пазарни спредове и липсата на достатъчно качествени компании са само част от причините. Не може да се подмине и влиянието на недостатъчно конкурентната икономика, политическата несигурност и противоречивите законови и регулаторни промени, които имат отношение към капиталовия пазар. В SOFIX попадат най-ликвидните компании на борсата, като в момента те са 15. Дружествата трябва да имат капитализация от поне 50 млн. лв. и не по-малко от 500 акционери. По повод 15-годишния юбилей „Капитал Daily“ показва най-важните събития за индекса и БФБ – София.

Гено Тонев, портфолио мениджър в УД „Юг маркет фонд мениджмънт“:

Оценката за представянето на SOFIX в този период няма как да не се положителна, при положение че индексът е с няколкостотин процента над стойността, при която стартира. Естествено през тези години имаше възходи и спадове, както при всяко друго нещо. Имаше един доста силен период докъм 2007 г., но впоследствие стана жертва на кризата. Българската борса обаче точно хващаше пулса на икономиката през тези години, въпреки че 15 компании едва ли могат да бъдат представителна извадка. Сред най-важните събития за този период бяха първите промени в нормативната уредба, малко след като на власт дойде първото правителство на НДСВ (2001 – 2005 г., бел. авт.). Дадоха се много по-големи права на малките акционери, което се оказа много сериозен стимул за пазарните участници през следващите години. Тогава от див борсов капитализъм преминахме към нормални практики.

Още едно потвърждение на максимата, че няма силен капиталов пазар без силна икономика и обратното, е представянето на България и Румъния в последните години. Има съществена разлика между двете страни в икономическата политика в последните 7-8 години. Българската държава стана доста рестриктивна от началото на кризата и на практика игнорира фондовия пазар. Няма как да буташ икономиката си напред, без да си развил стабилен капиталов пазар. Стабилната борса предоставя редица плюсове и не може просто да се каже, че сме малки и това не ни трябва.

Петко Вълков, изпълнителен директор на „Конкорд асет мениджмънт“:

В началото SOFIX дълго време се търгуваше под стойността от 100 пункта, тъй като интересът към подобен вид търговия беше почти нулев. Със стабилизирането на българската икономика обаче нещата се промениха. Спомням си, че сред първите ключови събития беше промяната на Закона за публичното предлагане на ценни книжа през 2003 г., която даде по-големи права на миноритарните акционери. Година по-късно SOFIX за пръв път в историята си удари 500 пункта – нещо, което изглеждаше немислимо 4 години по-рано. Несъмнено важен момент беше и приватизацията на БТК през 2005 г., която оказа голямо положително влияние върху целия капиталов пазар. Най-силната година обаче беше 2007, през която България влезе в ЕС и имаше намаление на данъците. Това съвпадна и с бума на капиталовите пазари по света. Тогава приключи и периодът на подем на българската борса, която в онзи момент беше най-добре представящата се в региона. В годините след кризата ситуацията е коренно противоположна. В периодите и на икономически, и на политически сътресения SOFIX се представя по-зле от индексите в региона. Това се дължи най-вече на влошения бизнес климат.

През тези 15 години някои неща можеше да се случат и по друг начин. Можеше да бъдат насочени повече усилия към приватизация на самия борсов оператор и към повече приватизационни сделки от страна на държавата. Това е нещо, което по една или друга причина не успяхме да направим, а румънците направиха. Вероятно има вина и в самите български емитенти, които можеше да предприемат повече действия по отношение на повишаване на тяхната пазарна капитализация. В цял свят в последните години имаше бум на обратни изкупувания, докато у нас това реално не се случи.

Благовест Крачев, брокер ценни книжа в ИП „Карол“:

Като изключим онлайн достъпа до пазара, който стана възможен след 2003 г., не виждам кой знае какво развитие на българската борса. Доказателство за това е оценката на пазарните участници. Търговията в момента не е много по-различна от това, което беше преди 12 години. Не говорим за статистическите данни, а за реалната търговия. Ако оттук нататък има някакво развитие на борсата, очаквам да дойде по-скоро по линия на инвестиционните посредници, които се развиха през годините. Това може да се промени, ако евентуално има нов собственик на борсата, който да я направи по-атрактивна с нови инструменти за търговия и добри практики от по-развитите страни.

През годините имаше голям интерес към българската борса от чуждестранни инвеститори. Пикът беше в годините, когато страната се насочваше към влизане в Европейския съюз. За съжаление от 2009 г. насам нещата се промениха коренно. В настоящия момент можем да кажем дори, че този интерес клони към нула. Един от негативните фактори е блокирането на приватизацията. Основният проблем обаче остава липсата на достатъчна степен на прозрачност от страна на компаниите. Едва 7 компании на БФБ публикуват отчети на английски език. Данните са на български език и са трудно достъпни. Трудно можем да привличаме чуждестранни инвеститори, без да им даваме информация. Друг проблем е, че индивидуалните инвеститори в България разполагат с малки възможности. Няма и изгледи това нещо да се промени.

„Струма“ до Благоевград е почти готова, но поскъпна пак. Отсечката на „Струма“ между Дупница и Благоевград ще бъде завършена в края на октомври. Но както всички други последни магистрални проекти, ще е по-скъпа от очакваното и от договореното със строителите. Последното вдигане на стойността е с 1 млн. лв. И е по вече класическата форсмажорна схема – влага. Тези допълнителни пари се плащат от българските и европейските данъкоплатци и за „Тракия“, „Марица“ и „Струма“ вече доближават 90 млн. лв. И тъй като дъждове в България винаги ще има, това означава, че цената на всяка следваща отсечка може да се вдига – в последния момент и без много състезание, защото поръчките се възлагат директно.

Отсечката дотук

Сегашното поскъпване на „Струма“ е за близо 1 млн. лв. без ДДС и е заради свлечен насип на 322 километър. Преди два месеца цената на отсечката се увеличи с други 2.55 млн. лв., обяснени с укрепване на активирани свлачища на км 325. Това става ясно от регистъра на обществените поръчки. Допълнителните дейности са възложени без търг на изпълнителите на отсечката Дупница – Благоевград.

Трийсет и седем километровият участък се изгражда от „ГБС – инфраструктурно строителство“ и „Пътстрой 92“ (част от групата на „Геотехмин“). Обединението беше с водещ партньор италианската Impresa, но тя е обявена в несъстоятелност и строителните дейности се изпълняват изключително от българските компании. Цената на отсечката е 289.9 млн. лв. Тя трябваше да бъде открита за движение през март, но археологически разкопки и консервация отложиха завършването й. Строителите са се ангажирали пред пътната агенция да открият участъка до края на този месец, а в момента се планира церемонията по рязането на лентата.

Конкретното свлачище

Обилните дъждове в края на 2014 г. и началото на 2015 г. са затруднили и забавили изграждането на обекта, става ясно от поредното обявление за възлагане на невключени в проекта дейности. Те са за укрепване на виадукт на км 322, който е поддал заради свлечен насип. Силно овлажнените глинести почви в основата на насипа са се свлекли, повличайки моста, по който минава магистралата. Той ще се укрепи с нови колони, сондажни пилоти, надпилотна плоча и др. Покана за изпълнение е изпратена до двете фирми в обединението – ГБС и „Пътстрой 92“. Договор ще бъде сключен с една от тях – в зависимост в чий участък се намира срутеният насип. Най-вероятно това ще е „Пътстрой 92“, защото тя работи на посочения километър. Обявлението за поръчката е от 8 октомври.

Строителите още през юли са уведомили пътната агенция за възникнало непредвидено събитие – наводняване на почвите и свличане на насипа. В договора има клауза, че тези непредвидени строителни дейности са за сметка на пътната агенция. Иначе обектът има гаранция 10 години, но тя влиза в сила след предаване на обекта и въвеждане в експлоатация.