15 млрд. евро помощ от Брюксел – за какво ще ги ползваме?

България може да разчита на 15 млрд. евро от Европейските фондове пооперативни програми вследващия 7-годишенпрограмен период на ЕС. Това съобщи приоткриванена конференцията „Новияпрограменпериод 2014-2020 г.“ МарияДимитрова, директор на Централния координационен център на програмата към Министерски съвет. Патронът на събитието – вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова не присъства поради неотложни ангажименти.

В края на 2013 г. страната няма да изгуби пари по програми от досегашния програмен период, но все още рискови за усвояване са 2014 и 2015 г., каза Димитрова. За сметка на това пък България ще е първата страна в ЕС, която ще финализира споразумението си за партньорство с ЕК през новия програмен период. До дни Брюксел трябва да ни изпрати окончателно становище по изпратеното още през август проектоспоразумение от правителството. Много скоро ще бъдат стартирани и официалните преговори с ЕК, на които ще бъдат договорени финансовите рамки на единайсет оперативни програми.

ЕКще одобри оперативните програми най-рано през лятото

Докрая на тази година обачеБрюксел няма да може да одобри оперативните програми. Това ще станенай-рано през лятото на следващата година, прогнозира представителят на Европейската комисия вСофияКирил Киряков. Причината е, че още не са одобрени единните европейски регламенти, които да се прилагат от всички страни членки. Най-вероятно до края на година Европарламентът и Съветът на ЕС ще успеят да го направят, за да стартира новият програмен период, посочи Киряков. Едва след това ще започне дълга формална процедура по преговори с България по всички елементи на споразумението за партньорство и след това по всяка една от предложените оперативни програми, за което ще отидат минимум 6 месеца. Все пак всичко това зависело от процеса на подготовка на България и изпълнението на предварителните условия, които са заложени в програмните документи на ЕС.

До 2020 г. по линияна европейските фондове страната ще кандидатства за финансиране по проектипо ОП „Транспорти транспортнаинфраструктура“, ОП „Околна среда“, ОП „Региони в растеж“, ОП „Иновации и конкурентноспособност“, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Добро управление“, както и двете индивидуални програми – „Програма за развитие на селските райони“ и „Програмата за морско дело и рибарство. Ръководителите на всяка от оперативните програми представиха приоритетните оси за европейско и държавно финансиране и очакваните резултати, които трябва да бъдат постигнати за следващите 7 години.

Повечемеркиза младите ибедните

С предложените от правителството мерки за борбасбезработицатаи повишаване на трудоватазаетост иквалификация, кактоиинтеграцията на малцинствата, до 2020 г. делътна трудоспособните българиот 20 до 64 години трябва да достигне 74% при 66% в момента. Това обяви министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.

Другата цел е за 7 години хората в социално изключване да намалеят с 260 000 души. В момента делът на населението, което е в риск да изпадне в социална изолация и живее на прага на бедността и под него е 49%, сочат последните социологически проучвания. Това означава, че половината от българите, особено в малките населени места живеят в нищета.

Подобряване на достъпадо заетост ина условиятана работните места, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и здравеопазването, модернизация на социалните и учебни институции и насърчаване на социалната икономика, са сред основните приоритети в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. По нея в досегашния програмен период няма да изгубим нито едно евро, увери Наталия Ефремова, директор на Главна дирекция „Европейски фондове и международни програми и проекти“ в министерството на труда и социалната политика. В рамките на тази година са сключени договори за финансиране на 3600 одобрени проекта, а през оставащите месеци половина ще бъдат подписани и останалите 400 проекта.

И вследващияпрограменпериод бенефициенти по програма „Развитие на човешкитересурси“ ще са бизнес, неправителстевни организации, публични институции, социални партньори, общини, обучителни и образователни центрове и доставчици на здравни и социални услуги без обаче да са включени детски градини, училища и университети, които ще кандидатстват по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Кандидатствамеза помощ от ЕС без проект в бюрото по труда

„Схемите за кандидатстване вследващия програменпериод също ще бъдатоблекчени снамаляване на броя на сегашната тромавасистемаот 166 схеми“, информира Ефремова.

Това ще даде възможност за по-широк кръг участници и по-лесно кандидатстване – по електронен път и не задължително с изготвен проект, а с подаване на заявки в бюрата по труда. Ще се разчита на опростен мениджмънд и опростено отчитане на разходите.

В същото време до 2020 г. трябва да се достигне по-висока и качествена заетост с по-ниска младежка безработица. Ще бъдат изведени децата и старците от социалните домове. Процесът на деинституциализация е започнат, но е много труден, призна Ефремова и обяви, че България е първенец в ЕС в реализацията на тази политика. У нас е в напреднала фаза изграждането на новите центрове със средства от ЕС, в които условията са много близки до семейния начин на живот на малчуганите. Това предстои да бъде направено и за безпомощните възрастни хора. Предвиждат се социални програми за индивидуална работа с хората в социална изолация, при които ще се търси таланта на всеки, за да се върне към обществото и да допринася за него. Всичко това ще стане със средства от Европейския социален фонд.

Столичнотометроостава приоритетза еврофинансиране

Оперативнапрограма „Транспорт“ бе най-успешнатаот всички впървия програменпериод иняма да изгубим по неяилев. Това пъкобяви отговорникът по тази програма Петър Киров, зам.-министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Като основни приоритети за финансиране в новия програмен период той посочи доизграждането на пътната и ж.п. инфраструктура по основната разширена трансгранична мрежа, доизграждането на Софийското метро, иновациите за внедряване на системи по управление на трафика и безопасността на движението, изграждане на интермодални терминали, надграждане на информационните системи в корабоплаването и организацията на въздушния транспорт.

Бенефициентитеса добрепознатите стари – Национална компания „Железопътен транспорт и инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“, столичният „Метрополитен“, Изпълнителни агенции „Морска администрация“ и Агенцията за „Измерване и проучване на река Дунав“, РВД и др. Железницата вече няма да е на второ място като приоритет, а ще излезе на първо, както е заложено в политиката на ЕС – да се ползва с предимство като екологично чист и икономичен транспорт. И понеже

Европасе насочвакъмреиндустриализация, няма какда развиваме промишленост без съвременна транспортна система, осигуряваща икономии, намаляване на въглеродните емисии и максимална защита на човешкия живот. Запитан докъде все пак ще се разпростре столичното метро, полу на шега Киров отговори, че с опита ни в тунелното строителство, нищо чудно един ден то да стигне и до Перник.

Екоприоритети за финансиране – води, отпадъци ибиоразнообразие

И докато за построяванетона магистрали унассе дадоха толковаевропейски ибюджетни средства, то подземната инфраструктура – особено ВиК системите останаха на заден план в първия програмен период, тъй като са невидими и обществото не може да осъзнае голямата нужда от тях. Така пък откри презентацията си за новата ОП „Околна среда“ Малина Крумова, Директор на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“ в министерството на околната среда и водите и ръководител на програмата. Отново приоритетни за финансиране и през следващите 7 години ще е управлението на водите, отпадъци, биоразнообразието и „Натура 2000“, като вече внимание ще бъде обърнато и върху политиките по околна среда по изменение на климата. Държавата ще продължи да изгражда и модернизира ВиК-инсталациите за пречистване на градските отпадъчни води и питейна вода. Ще бъде създаден и център за предотвратяване и минимизиране на щетите от бедствия и аварии, причинени от наводнения.