20 банки гиганти стъпват у нас

Държавата сложи ред в чейндж бюрата, да се справи и с подвеждащата реклама

Те ще консултират българите как да теглят заеми от чужбина, казва проф. Милети Младенов

Професор Милети Младенов е председател на управителния съвет на Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Преподавател е в Университета за национално и световно стопанство. Бивш подуправител на БНБ. Един от основателите на фонда за гарантиране на влоговете в банките.

– Проф. Младенов, страната ни е в Евросъюза вече близо два месеца. Усети ли финансовата сфера ударите на конкуренцията от ЕС?

– Мисля, че това предстои. По неофициална информация над 20 чужди банки вече са заявили своето желание да стъпят тук. Сред тях са гиганти като „Джей Пи Морган“, „Сити груп“, „Лемън Брадърс“, „Морган Стенли“. Те вече са уведомили Комисията за финансов надзор, че желаят да работят в България. У нас сега работят 36 застрахователни дружества. По информация от КФН отвън чакат 41 кандидата от страни членки на ЕС. В преговорната глава 3 – за свободно предоставяне на услуги, има 2 варианта. Единият е установяване в друга страна от ЕС чрез клон – чуждата финансова институция уведомява надзора в страната приемник и след един кратък срок, обикновено 2 месеца, клонът се изгражда. Дори надзорът да не отговори, като измине срокът, кандидатът има право да започне работа. Другият вариант е чрез т. нар. директно или свободно предоставяне на услуги. Голям брой финансови институции от страни членки на ЕС – инвестиционни посредници, застрахователи, банки, вече уведомиха българските надзорни органи, че желаят да работят в България. Те възнамеряват да извършват дейност у нас при условията именно на такова свободно предоставяне на услуги. Това е гъвкав начин да се работи свободно във всяка страна от ЕС. Той позволява на една финансова институция от страна членка на ЕС да предлага услуги в друга страна членка на временна база, без да се е установила там. В ЕС е натрупана значителна практика в тази област. Банка може например да разкрие нещо като кантора, да наеме адвокат или представители, които ще приемат българи, желаещи да получат кредит, да кажем, от немска банка, която не присъства в страната. Чрез кантората той спокойно може да има достъп до тази услуга. Това е конкуренция, която тепърва ще се разгръща. И аз допускам, че след като се проучи внимателно пазарът, ще се премине и към постоянно установяване, но в точната ниша и в точното време. В началото конкуренцията именно поради тази причина е невидима, латентна. Затова може би е стряскащ броят на кандидатите да идват у нас. Но не се знае дали в бъдеще те ще открият клонове тук. По този начин конкуренцията ще е напълно подготвена да се намеси в съответния момент. Те имат възможност да

предлагат услуги в големи мащаби и на по-ниски цени

За сравнение ще посоча търговските вериги, които стъпиха у нас. Компромисът между цена и качество е приемлив и тези магазини са все по-пълни. Трябва обаче да се отбележи, че дори между старите страни членки на ЕС т. нар. трансгранично кредитиране все още не е много развито.

– Какво може да се направи, за да устоят нашите финансови институции на тази конкуренция?

– Ако имаме умни мениджъри на финансовите институции, те би трябвало навреме да се подготвят за тази конкуренция. Същото стана, когато в България още нямаше приватизирани банки, почти всички бяха държавни. Тогава предупреждавахме техните шефове, че се задава сериозна конкуренция, че не може да се работи по инерция и безгрижно. Че с недостатъчно кадърни хора, каквито тогава имаше в банките, не могат да се предлагат съвременни продукти.

– Ще има ли фалити на български фирми, които няма да издържат на конкуренцията от ЕС?

– Думата фалити не е хубава. Да кажем по-добре – неефективни фирми. Но ми се струва, че и в част от финансовия сектор има още мътилка, която трябва да изтече. Това е процес, започнал още със срива в банковата система през 1997 г. Оттогава станаха много промени, мениджмънтът се разви доста, нечестните сделки, нелоялната конкуренция, източването се ограничиха до поносими размери. Не е така обаче в някои небанкови финансови институции. Те не са коректни с клиентите си, търсят начини да излъжат – къде с изобщо ненаписани клаузи, къде с условия, изписани с малки букви, които обезсмислят целия договор. Аз мисля, че държавата има какво да направи в тези случаи. Веднага правя сравнение с прословутите чейндж бюра. Там бе въведен ред. Учудвам се много на един от шефовете на надзора, който апелираше към гражданите да внимават за дребните букви, вместо да санкционира тези, които ги пишеха! Струва ми се, че има още какво да се прави по въпроса –

още има дребни букви в банковите реклами

и брошури. Бяха отнети скоро и лицензите на две застрахователни компании. Комисията за финансов надзор предприе неотдавна санкции на капиталовия пазар (тя впрочем го прави постоянно) спрямо участници, които са се опитали да го манипулират. Това се прави обикновено с предварително договорени параметри на сделката, които подвеждат другите участници. Небанковият финансов сектор може да пострада много повече от банките от чуждата конкуренция.

– Защо се наложи създаването на фонд за защита на инвеститорите в ценни книжа?

– По този начин се укрепва доверието към капиталовия пазар. Делът на операциите, извършвани на борсата, в БВП е нараснал от 20% през 2005 г. на 32% през м. г. Затова се налага инвеститорите на този пазар да бъдат защитени. Гаранционните фондове са част от т. нар. мрежа за финансова сигурност. Тя се простира върху всички финансови институции, в България беше създадена първо при банките. Би могло да се разпростре и върху пенсионните фондове и застрахователи, както е в редица страни от ЕС и по света. Поуките от драматични фалити в миналото са довели до възникването на такива фондове. Специално за България няма пречка да бъде създаден фонд за пенсионноосигурителните дружества. В Полша например

има защитна мрежа над парите за пенсии

Такъв опит има и в балтийските републики. Полската система защитава гарантирана доходност на пенсионните фондове, за да не пада тя под определен минимум. Ако дружествата не могат да я осигурят, влиза в действие фондът по определена схема и така се изплаща на клиентите разликата в дохода. Покрива се недостигът само при задължителното допълнително осигуряване.

– Толкова много ли са клиентите на небанковите финансови институции, че се налага да бъдат специално защитавани?

– В България работят 24 управляващи дружества, които управляват около 30 договорни фонда, 11 инвестиционни дружества, а също 34 акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Лиценз имат 36 застрахователни компании. Тези вложения са

алтернатива на парите в банките

която ще се разраства. Знае се, че рискът при банките е минимален. Договорните фондове например предлагат няколко вида портфейли в зависимост от риска. У нас работят и 84 инвестиционни посредници, от тях 28 са търговски банки, които са едновременно и инвестиционни посредници (ИП) – имат допълнителен лиценз. ИП са финансови институции, които извършват сделки на борсата. Могат да са консултанти на търговски фирми или да извършват други сделки, които не са толкова развити. Фондът за компенсиране на инвеститорите защитава клиентите именно на тези 84 ИП, а от началото на тази година в него участват и управляващите дружества в случая, когато предлагат инвестиционни услуги. Той беше създаден в края на 2005 г. и се финансира с вноски от участниците. Досега са събрани 1,6 млн. лв., инвестирани като депозити в банки. Задачата на фонда е да пази клиентите на инвестиционните посредници, ако те фалират или когато не могат да изпълнят задълженията към клиентите си, дори без да са фалирали. Тогава от фонда на тези клиенти се заплащат компенсации, чийто размер нараства по определен график. От началото на 2007 г. тази сума е 24 хил. лв., като през 2010-а ще бъде достигнато минималното изисквано ниво от директива на ЕС – 40 000 лв. Тези суми всъщност са 90% от вземанията на клиента от фалиралия посредник.

– Предстои нов избор на шеф на банковия надзор. Кой ще бъде той според вас? Ще има ли такава битка като за стола на гуверньора на БНБ?

– Предполагам, че ще има, за съжаление. Мога да очертая профила на тази длъжност, т. е. да кажа какви качества трябва да има кандидатът за този пост. Преди всичко достатъчно опит и добра репутация. Това са длъжности, които

не трябва да се заемат от хлапаци и „наши момчета

които ще се научат“. Някои политици си мислят също, че могат да направят далавера на такива постове. Но всички знаем, че от 1 януари от Брюксел все по-внимателно ни наблюдават, а при назначаване на хора на публични длъжности се изисква максимална прозрачност. В България освен това има валутен борд, който ще остане още известно време. Длъжността на подуправителя, ръководещ „Банков надзор“, не е синекурна. Това се отнася и за шефовете във финансовия надзор, тъй като и те са с мандати. Има достатъчно синекурни длъжности в държавата, където не можеш да направиш беля. И нека тези политици, за които трябва да се намери работа, след като отпаднат от политиката, да отиват на такива места. В момента в банковата област има сериозни обстоятелства, чието стечение наистина налага на тази позиция да бъде компетентен, а не случаен човек. Имам предвид въвеждането на изискванията на новото Базелско споразумение за собствения капитал с цялата му сложност и променената финансова среда с членството на България в ЕС. Онзи, който сложи там неподходящ човек, ще си създаде проблем, а не изгода.

Валерия Стойкова