20 години преход: по-важно да създаваме блага, отколкото да ги разпределяме

Има много грешки, допуснати през годините на прехода, но качеството на живот се е подобрило значително през последните 10 години. Това е мнението на водещи икономисти за събитията от 10 ноември и преходът към пазарна икономика. Много грешки бяха допуснати по време на прехода – като започнем от старта с Лукановото правителство и обявяването на едностранен мораториум върху обслужването на външния дълг, минем през грешките, които бяха направени през 1995-1996 г. и стигнем до 2002 г., когато с така нареченото активно управление на външния дълг бе сключена най-скандалната и губеща сделка в последните 130 години, коментира проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. Има и много неща, променени към добро, смята Минасян. От 1997 г. икономиката като цяло чувствително се подобри. Ако се върнем към 1997 г. и разрухата, която цареше тогава, кой би могъл да си помисли, че десет години по-късно страната ще е член на Европейския съюз. За тези неща не си даваме сметка, но след като мине време ще имаме право да кажем, че от 1997 г. до към 2007-2008 г. България е извървяла изключително полезен и плодотворен път в своето развитие, посочи икономистът. Минасян коментира, че не смята, че събитията от 1996 г. и сривът на банковата система и на валутата са плод на нечий сценарий. Всичко, което се случи тогава се дължи на лошо управление, заяви експертът. Всички, които се докопваха тогава до властта, се докопваха и до икономическа власт и благини, без да си правят сметка докъде ще доведе това, каза той. Сега имаме много по-строги надзорници, така че управляващите да не могат да правят поразии. Тогава обаче имаше и много повече глупави и идеалистични настроения, че нещата могат да се оправят, без да се променят, което е невъзможно, анализира Минасян изминалите години. Според икономиста от БАН има промяна в стандарта на живот след приемането на България в ЕС. Всеки почувства промяната по джоба си, заяви Минасян. Ако всеки е достатъчно честен пред себе си, ще каже, че има съществен прогрес в начина на живот у нас, отбеляза той. Погледнете автомобилите по улиците, заведенията, ресторантите и кой ги посещава – те са пълни с обикновени хора като мен и вас, каза икономистът. По празниците вече голяма част от българите отиват не по селата си, а на екскурзии в чужбина, нещо което през 1996-1997 г. човек не можеше и да си го помисли, отбеляза Минасян. По отношение на възможността оставащите държавни монополи да бъдат приватизирани Минсян каза, че не се страхува от раздържавяването. Чужда ми е мисълта, че ако държавата не притежава определена част от някакъв възлов отрасъл или дейност, обезателно нещата ще тръгнат надолу, коментира той. Да погледнем банките и банковата система – същите опасения съществуваха и през 90-те години – че ако банките се поемат от чужденци, ние ще потънем, каза икономистът. Историята има показателни примери за това как предприятия, които се приватизират, процъфтяват и най-показателен пример за това е чешкият автомобилен гигант „Шкода“, коментира експертът. Ако това се беше случило у нас, щеше да има вой – как национална ценност и марка се дава на чужденци, но чехите го направиха и спечелиха. Сега по улиците на цял свят се движат автомобили „Шкода“, кой можеше преди да си представи това, посочи Минасян. Според него пречките да не се случат подобни сделки у нас са предимно вътрешни и това е не толкова въпрос на манталитет. Такъв тип манталитет се подклажда умишлено от отделни личности и групи, в това число и партийни, които искат да сложат ръка върху печеливши отрасли и дейности, е мнението на икономиста. Какво означава разпродаване на компании, когато тези компании си остават у нас и вършат работа на народа, коментира експертът. Сега същото става и с АЕЦ „Белене“ – този вой, че ако държавата се оттегли от проекта, едва ли не ще настъпи катастрофа. Ако проектът е толкова печеливш, колкото го представят, ще се намерят инвеститори, които да се ангажират с него, заяви Минасян.

През последните години наваксахме много неща, в които бяхме изостанали, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Индъстри Уоч“. През 1997 г. България беше на опашката на Европа, сега съвсем не сме там. Не сме и на върха от Източна Европа, но и не сме на опашката. Доста други страни, които бяха преди нас, като Унгария, Латвия, Полша, сега в кризата изпитват повече трудности от нас, а имат и структурни проблеми, коментира икономистът. В областта на пазарните реформи постигнахме голям успех след 1997 г., каза Богданов. Може би имахме късмет, че се провалихме толкова грандиозно преди това, за да има достатъчно воля и смелост да се направят реформи, които в други страни не бяха направени, отбеляза той. Според Богданов негативите от прехода все още не са преодолени по отношение на доверието на европейските държави и институции към България. За България влизането във валутния механизъм ЕRМ 2 е много важно, но зависи не само от нас, а и от външната оценка за страната ни, посочи той. Все още остава недоверие у западните партньори заради последните двадесет години и грешките, допуснати по време на прехода, заяви Богданов. България през 90-та година обявява мораториум върху външния дълг, нещо подобно става и през 1996 г., когато 17 банки фалират, и дори и сега тези неща резонират във финансовия свят, в развитите страни, смята икономистът. Те ни възприемат като безотговорни и рискови и това не може да бъде променено с няколко години или няколко месеца добра политика. Затова трябва да се водят политики, които имат дългосрочно добър ефект, а не такива с краткосрочен ефект, за които обаче след това да се окаже, че са били разрушителни, каза Богданов.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика доста неща са се променили у нас за добро след 1989 г. Най-малкото това, че живеем в свободна държава, лошото е, че доста неща бяха забавени, каза икономистът. На практика първите седем-осем години след 10 ноември 1989 г. бяха пропиляни напълно, никакви реформи не се случиха, каза той. Въпреки, че комунизмът бе свален от власт, икономиката продължаваше да се крепи на същите принципи и това доведе до голямата криза през 1996 – 1997 г., смята Ганев. Това донякъде ни различава от останалите държави от Централна и Източна Европа, които започнаха да правят промени и да настигат западноевропейските държави още от началото на прехода, посочи икономистът. Според него кризата от 1997 г. не е плод на някакъв сценарий, а е била неизбежна, защото промените не са се случили. По онова време в нова пазарна среда не се прилагаха никакви пазарни принципи, правителството се опитваше изцяло да контролира икономиката, без да дава свобода на частната инициатива, без да носи отговорност и сривът беше неизбежен, посочи Петър Ганев. От друга страна това, което се случи след кризата беше голям успех за България – години наред бърз икономически растеж и реформи, които не са изцяло задоволителни, но все пак се случиха в някаква форма, коментира той. Изгради се децентрализация на управлението, наложи се финансова дисциплина, особено по отношение държавния бюджет. Сега дори и в момент на криза, ние сме едни от най-дисциплинираните в цяла Европа, отбеляза Ганев. В същото време пазарни принципи, които наблюдаваме в другите европейски страни, у нас все още липсват, смята икономистът. Редица отрасли в икономиката разчитат на това, че държавата трябва да им помага и да ги защитава от конкуренти и потребители, съдебната система не е реформирана и не работи добре, а без това не могат да се развият истински пазарните принципи, каза Ганев. Най-важната цел, която сега трябва да постигне обществото ни, е да се наложат ясни правила за всички, заяви експертът. Трябва да се промени и мисленето ни – да се научим, че е по-важно да създаваме блага, отколкото да ги разпределяме, отбеляза Ганев. Според него в социалните отрасли е важно как се разпределят средствата, но още по-важно е да разберем как можем да създадем общи богатства, за да има възможности и за социалните сфери. Не трябва да се възпрепятства частната инициатива, желанието на хората да градят и да създават, заяви експертът от Института за пазарна икономика.

Финанси