60% сива икономика в Монтана
Монтана е абсолютният лидер по сива икономика у нас. Според близо една десета от работниците сивите практики там са между 51 и 60%.Най-често става въпрос за работа без трудов договор или за допълнително заплащане на труда извън договора. Това показва последният доклад на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) за 2014 г., цитиран от в. „Сега“.
Любопитното е, чеработниците и служителите често пъти с охота се включват в схемите на своите работодатели, свързани с укриването на данъци или осигуровки. Те остават податливи на сиви практики основно заради високите нива на безработица в Северозападна България, където има малък брой работещи предприятия, а заплатите са ниски.
Монтана обаче съвсем не е изключение. Високи стойности на сивите практики – между 41% и 50%, се посочват още от работниците въвВидин, Търговище, Разград, Шумен и Плевен.За работа без договор и плащане в плик съобщават и хората от Ямбол, Хасково, Кърджали и др., но в тези градове нивото е по-ниско.
София също е в т.нар. златна среда по сиви практики. Все пак най-често в капана на такъв тип работа и заплащане попадатнискообразованите хора, които не знаят на какво имат право и какви биха били последствията за тях самите от работа без договор или при осигуряване на по-ниска сума.
В риск са и хората с ниски заплати, които, за да си докарат някой лев отгоре, са склонни да си затворят очите за нарушенията на работодателя си. Самите работодатели също не се свенят да признаят, че невинаги спазват трудовите права на служителите и работниците си.
Над 26% от анкетираните през м.г. мениджъри са на мнение, чеработата натрудов договор за една сума плюс устна договорказа допълнително заплащане е честа практика. Все пак този резултат е значително по-добър от постигнатия през 2013 г., когато на това мнение са били 44.4% от запитаните. Около 22.5% от предприемачите казват още, че често пъти се случва бизнесът да забави изплащането на заплатите.
От друга страна, през 2014 г. се наблюдавадрастичен ръст на хората, които са оставали да довършват задачи и след края на работния ден, но без това да им се заплаща. Така, ако през 2013 г. този дял е бил 21.2%, през миналата година вече е 36.3 на сто, показва докладът на АИКБ.