Мъже в черно спряха реакторите
Козлодуй плаче за III и IV блок, чака чудо от Европа
Съкратени работници тръгват да си търсят късмета в Испания
Светещият надпис „Първа атомна“ показва, че преди 30 години някой е имал намерения да строи и втора, и трета атомна, но до днес това не се е случило. Случва се друго – затварят се III и IV блок. Без много шум, без обяснения и покрай тънкия слух, който се носи из Козлодуй – че трети и четвърти блок се затварят само временно, а след няколко месеца отново ще тръгнат и всичко ще бъде наред.
„Плащаме цената на приемането ни в ЕС. Това е най-печелившото и модерно предприятие на България, но трябва да спре“, казва Рашо, началник експлоатация на пета турбина, която спира първа. Нейната мощност се поема от диспечерите на ТЕЦ Варна – те ще попълнят дефицита от ток, който ще се появи след спирането на двата блока и техните четири турбогенератора.
Всички в контролната зала на БЩУ3 (блок щит управление на III блок) са облечени в черно. На реверите си носят лентите от кампанията за защита на нашите сестри в Либия с надпис „Не сте сами“. Но заедно с тях са окачили още един усукан трикольор – втората лента е заради
тихото им несъгласие със затварянето
на III и IV блок. Черни сака, черни ризи – всички изглеждат като на погребение. Дежурният инженер обаче отрича – това не е погребение. Инж. Даниела Георгиева, сякаш избрана като красивото лице на този ритуал, казва: „За мен това, което правим, не е погребение. Това е само временно. Догодина в тази зала пак ще се работи, мощностите ни са нови и разумът ще надделее.“ „Защо тогава сте в черно, Даниела?!“, питат я журналистите. Тя вдига рамене и се обръща, защото прозвънява телефонът и радиостанциите почват да пращят. Даниела обявява на микрофона до всичките си колеги: „Пристъпваме към спиране мощността на пети турбогенератор, III блок. Намаление – два мегавата в минута. Колега, изключете ТГ 5.“ Процедурата започва. Някой от работниците зад червената линия на операторите се шегува мрачно, че
две жени са виновни за спирането
на блока – тяхната Даниела Георгиева и Меглена Кунева.
Изключването започва след няколко прочувствени речи от страна на ръководството и скришно пролети сълзи от мъже с вид на руски възпитаници. След речите в стил „ние ще се борим това да е временно“, зазвучава траурна музика. Индикаторът за мощност на А3 ТГ5 (III блок, пети генератор на ток) започна да показва цифри по-малки от нормалната мощност 210. Процесът е мъчителен за всички. Няколко часа мъжете в черно и тяхната началничка Даниела стоят прави и изключват една по една апаратурите, свързани с III блок. Накрая някой казва, пак през крива усмивка: „Нова година е, ние сме почти 25% в Европейския съюз. Остават още три турбини по толкова и сме вътре.“
Пускат ни в машинното. АЕЦ е това, което винаги сме знаели – огромен съветски завод за електричество. Вътре е чисто и шумно, а машинните инженери са се изправили на площадките си
като капитани на потъващ кораб
Всеки един от тях прави планове за бъдещето си – едни се надяват на „Белене“, други на повторно отваряне на III и IV. Но всички заедно са наясно – работа няма да има за всички, както досега.
Теодоси е турбинник към III блок, обикновен работник. Той е на малко повече от 30 години, има жена и две деца, а когато не е на смяна, работи и като таксиметров шофьор. Вече прави планове за Испания – там, където е най-голямата българска диаспора, вече го чакат. Теодоси е сериозно уплашен за бъдещето си. Той е учил топлотехника и няма друго място, където да работи и да му плащат толкова, колкото в „Козлодуй“. В малкото градче тегне някаква обреченост.
Всяко семейство е свързано с АЕЦ
и всеки знае, че градът няма да е същият без III и IV блок. Дори бабата, която продава свещите в църквата на Козлодуй, е свързана с Първа атомна. Леля Велика разправя как е била хазяйка на поляци, виетнамци и руснаци преди 30 години, когато са се строели III и IV блок. Мъжът на бабичката умрял рано – влязъл в „зоната“ и по-късно починал в Русия от лъчева болест. Въпреки това леля Велика плаче не за мъжа си, а за реакторите. Днес синът й работи на две места като Теодоси – прави изолации, но и поработва в транспортна фирма към АЕЦ-а.
Градът ще умре без централата
казва бабичката и започва да разказва за болестите си. Тя със сигурност няма къде да отиде, за нея местене в Испания или Белене са еднакво несигурни и далече.
Към 9часа, три часа преди Нова година на 31 декември 2006-а, всички турбини, произвеждащи ток от реакторите А3 и А4, са почти спрели. „Нова година ще има, казва един мустакат работник, само не е ясно каква ще е тая нова година. Защото това, което продавахме, сега ще се наложи да купуваме.“ Намръщва се и добавя: „От румънците ще купуваме, по-умни се оказаха от нас.“