Goldman Sachs и още 3 млрд. победители

Уилям Пешек, Bloomberg

Сред тях, разбира се, е Китай с растеж от 7,9%. Също и Австралия, която миналата седмица стана първата държава от Г-20, която вдига лихвите от началото на финансовите и икономически вълнения. Това си е истински подвиг предвид факта, че Федералният резерв на САЩ и Bank of Japan са се превърнали в ислямски банкери, седящи върху нулевия лихвен процент.
От всичко това печелят адвокатите по делата за обявяване в несъстоятелност, фондовете хищници (инвеститорите в облигации на нестабилни компании), събирачите на дългове, психотерапевтите, барманите и строителните предприятия, които се възползват от огромните мерки за стимулиране на икономиките. Не забравяйте и Goldman Sachs Group Inc., която трупа милиарди, докато американската безработица приближава 10%.
Инвестиционната банка превърна бедствието в свое предимство. Тя обяви рекордни печалби за второто тримесечие от $3,44 млрд., през първото полугодие задели рекордните $11,4 млрд. за възнаграждения на служителите си, а акциите й скочиха с над 100% през тази година.
Да погледнем за момент в перспектива. Дали историята няма да покаже, че милиардите азиатци са спечелили от кризата? Ако това ви звучи доста наивно, спомнете си как сривът през 1997 г. направи континента по-силен. Сценарият може да се повтори.
„След азиатската криза регионът се зарече да не изпада в същото положение повторно, казва Раджат Наг, управителен директор в Азиатската банка за развитие, Манила. Континентът се промени в положителна посока, и то бързо. Днес се наблюдава отглас от тази реакция.“

Азиатският съюз

Най-доброто, което Азия може да направи, е да се интегрира по-експедитивно и по-съгласувано, отколкото досега. В този смисъл инициативата на японския премиер Юкио Хатояма за азиатска версия на Европейския съюз е навременна и важна. Кризата прави обединението на Азия още по-неотложно и то не бива да остава само на думи.
Най-големите индустриализирани държави едва ли ще се възстановят достатъчно скоро, за да предоставят бърз растеж. Азия трябва сама да запълни празнината. Звучи по-лесно, отколкото всъщност е, като се има предвид, че Китай, Япония и Южна Корея едвам си говорят. Индия пък се нуждае от още време, за да наложи позициите си в Източна Азия.
Австралия със сигурност не пренебрегва Азия. Именно търсенето от Китай, а не от САЩ бе посочено като фактор за решението на австралийската централна банка да вдигне лихвата от 3% на 3,25%, което ни припомни колко важен е Китай за Австралия и обратното – за нуждата на азиатския гигант от австралийските ресурси.

Необходимото сътрудничество

Липсата на политическа инфраструктура е очевидната пречка. Организации като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) обикновено говорят доста високопарно. Резултатите обаче са доста по-слабо впечатляващи за един регион, който е по-скоро склонен да се съревновава, отколкото да си сътрудничи със съседите си.
Азиатското единство е една невероятно заплашителна концепция за този толкова несравним и различен регион от света. Един поглед към 10-те страни – членки на АСЕАН, ни е достатъчен, за да съзрем проблема. Сред тях са богатият Сингапур (с доход на глава от населението от $37 600) и бедната Камбоджа (с $651). Няма и нужда да си блъскаме главите по въпроса за Мианма, която дори не е включена в таблиците за доходите на страните по света, изготвяни от Световната банка.
Като сглобим различните парченца от пъзела с още по-големите нации като Китай, Индия, Япония и Южна Корея (в които по груби изчисления живеят 3 млрд. души), съгласието около европейската единна валута започва да ни изглежда твърде елементарно за постигане. Кредитната институция, която Наг представлява, се опитва да запълни пукнатината. И все пак, както подчертава новият лидер на Япония, време е страните от региона да се хванат сериозно на работа.
На Европа й бяха необходими повече от три десетилетия на ухажвания и ласкателства, за да създаде еврото. Тази идея се разгърна насред относителното взаимно доверие, възцарило се след двете световни войни. На Азия обаче й липсва какъвто и да било дух на приятелство, подобен на европейския. В Европа политиката ще се бори с икономическите препятствия. В Азия именно политиката е препятствието.
Събитията от изминалата година може да разчистят пътя към съгласието. Те предлагат на Азия и изобилие от уроци, включително този да не разчитат толкова агресивно на един или два експортни пазара.

Уроците

Сред останалите уроци са:
Не позволявайте на финансовия сектор да стане толкова огромен, че да застраши цялата икономика.
Твърде многото чуждестранна валута в резерв може да се трансформира в слабото ви място.
Ефектите от глобалното затопляне не трябва да бъдат подценявани.
Демокрацията ще проработи само ако лидерите управляват отговорно след успеха на изборите.
Уроците от 1997 г. са и основната причина Азия да се намира в по-стабилна позиция от Запада. След 1997 г. правителствата от Сеул до Джакарта разчистиха финансовите си индустрии и редуцираха рискованите бизнес практики. Регулаторите обаче не отидоха твърде далеч и не сринаха всички защитни стени между финансовия свят и обикновените граждани.
Казано в ницшеански дух, 1997 година не уби Азия, а я направи по-силна. След още 5 до 10 години азиатците може отново да се окажат по-успешно спасилите се от сегашната катастрофа, също както Goldman Sachs се радва на добър и разрастващ се бизнес година след като почти всички си мислеха, че повечето инвестиционни банки ще свършат като Lehman Brothers Holdings Inc.
За да може обаче тази динамика да й донесе успех още веднъж, Азия ще трябва да се справи с някои доста трудни задачи. Никога досега нуждата от сътрудничество и единомислие не е била по-належаща. Но и никога не е имало по-добър момент за постигането им от настоящия.