WEF: Средата за бизнес в България остава лоша

Когато ви кажат, че по конкурентоспособност България е на 54-то място сред 144 държави от цял свят, оценката като че ли изглежда справедлива и не особено тревожна. Когато видите, че вГлобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF)четири поредни години позициите на икономиката ни непрекъснато се подобряват (от 74-та през 2011 г.), дори има място за оптимизъм.

Вглеждането в десетките елементи на 12-те сектора, анализирани за съставянето на индекса обаче, оставя незаличимо усещане, че България не е държава от Европа, а от друг континент. То не произтича от общия списък, в който пред нас са Филипините и Русия, а зад нас – Барбадос и Република Южна Африка. Защото с по-слаби цялостни показатели са няколко страни от ЕС: Кипър (58), Румъния (59), Унгария (60), Словения (70), Словакия (75), Хърватия (77) и Гърция (81). Не е виновна и само инфраструктурата (място 100, след Лесото и Боливия и преди Мали).

Средата, в която се прави бизнес

Позовавайки се на данни от 2013 г., авторите на индекса отчитат, че според предприемачите българското правителство е сред световните шампиони по фаворизиране на фирми и лица, обвързани с властта. По този показател България е на 134-то място в света – веднага след Чад и малко преди Италия. Оценката за това как се разпределят обществени средства запраща българската практика на 118-о място сред страни като Мавритания, Мали, Хондурас, Мексико и Хаити.

На въпроса „Колко лесно е бизнесът да получи информация за промени в правителствената политика и регулации, засягащи дейността ви?“ отговорите на анкетираните предприемачи са поставили България на 124-то място в компанията на Суринам, Буркина Фасо, Етиопия и Нигерия. Същото усещане за друг континент е положението и при доверието към политическата класа, която взима тези решения – тук България е на 130-о място, предшествана от Доминиканската република и Тайланд и следвана от Перу и Зимбабве.

Ролята на съда

Ако сте бизнесмен, интересуващ се дали да не инвестира за пръв път в бизнес в България, и отворите класацията, едва ли ще сте във възторг. На въпроса „Колко лесно е частният бизнес да обжалва правителствени решения и регулации през правораздавателната система?“ тези, които вече правят бизнес тук, поставят страната на място 124 – точно след Йемен и преди Етиопия.

Добра или лоша, правораздавателната система може да не е ефективна срещу властта, но може би върши работа в спорове между частни предприемачи? Определено не, отговарят авторите от WEF – тук България е отново на 124-то място с ефективност, по-слаба от тази на Киргизстан и Бангладеш, но все пак по-добра от тази на Мианмар. По професионална независимост българските съдии са по-добре(126) от колегите си в Йемен и Аржентина, но по-зле от тези в Мавритания.

Затова и в същия дух докладът на практика предупреждава, че защитата на имотните права в България (110 място) е в групата на Кот д'Ивоар, Ливан, Буркина Фасо, Боливия и Уганда.

Оценката за положението с щетите за бизнеса от организираната престъпност, за която през последните месеци като че ли не се говори много в България, отрежда на страната ни 117-о място в света – по-зле от Доминиканската република и Либия, но все пак по-добре от Гана. Логично в същата зона на класацията е преценката за способността на българската полиция да наложи ред и законност – 112-о място, веднага след Египет и преди Тайланд.

Цялостната атмосфера

Въпросът „Как оценявате фирмената етика на компаниите в отношенията им с обществените служители, политиците и с други фирми?“ е получил отговор, отреждащ на България 101-во място. Иначе казано, бизнес моралът е сходен с този в Алжир, Мексико и Киргизстан.

Вероятно част от обяснението идва и от факта, че българската икономика е доминирана от няколко големи играча, а останалите само ги следват или участват в много малка част от веригата за създаване на стойност, започваща от конкретното производство и стигаща до маркетинга и дизайна. По доминиращо положение на няколко корпоративни структури България е на 115-о място (след Мексико и преди Доминиканската република), а по ефективност на антимонополната политика – на 122-ро. По причастност към веригата за създаване на стойност сме на 113-о (след Мали и Виетнам и преди Кот д'Ивоар и Ботсвана).

Българският бизнес не е и много софистициран (102) – по използване на модерни маркетингови техники той е в групата на Таджикистан, Тунис, Мароко и Грузия. Българският предприемач не е склонен и да делегира правомощия на подчинените си (120) – тук положението е по-зле, отколкото в Мозамбик, но по-добре от Габон. Не се заделят и средства за обучаване на персонала – 127-о място след Мали и преди Гвинея.

Според доклада бъдещето с кадрите в България също не е изглежда никак светло. На въпроса „Колко добре образователната система отговаря на нуждите на една конкурентоспособна икономика?“ отговарящите поставят страната на 91-во място – след Колумбия и преди Пакистан. С качеството на училищата и университетите по мениджмънт сме на далечното 121-во място (по-зле от Мали, но по-добре от Свазиленд).

Най-ниските места за България в класациите на индекса са в умението да се привличат и задържат таланти в страната. И по двата показателя ни е отредено 142-ро място, като по-зле от нас са единствено държави като Сърбия, Венецуела и Мианмар. КАПИТАЛ Daily