Икономистите на БАН: Бюджет 2015 предлага високо ниво на безработица
Заетостта у нас остава висока и стагнираща, а бюджет 2015 не предлага политики за нейната промяна. Товазаявиха експертите от Института за икономически изследвания приБългарската академия на науките във връзка с приетия на първо четене проектозакон за бюджета.
„Заетостта през 2015 г., 2016 и 2017 г., според средносрочната бюджетна рамка, ще се променя съответно с 0.5, 0.9 и 0.7 процента, което означава, че тя ще се запази на равнището от около 3 млн. заети, колкото е била и през 2010 г. „, коментира проф. Искра Белева. Тя даде пример с периода преди кризата, когато заетите българи са били почти с половин милион повече. Според прогнозите, през 2015 г. новопостъпилите на работа ще бъдат около 15 000 души, което няма да рефлектира върху пазара на труда.
Икономистите на БАН отправиха критики и по отношение на планираната социална политика. Спред тях бюджетът за 2015 е консервативен, а не социален. Катопример за рестрикции икономистите посочиха намаляването с 10% на парите за заплати в публичната сфера. Единственото подобрение в политиката на доходите засяга само пенсионерите, а същевременно средствата за социални грижи и други трансфери към домакинствата остават или на старите нива, или се намаляват.
За догодина се предвижда на общините да бъдат отпуснати допълнително около 100 млн. лв., но 78 млн. лв. от заложената сума са в сферата на делегираните държавни дейности, в които общините имат ограничени правомощия, каза проф. Стефан Иванов. Това, според него, е лош знак по отношение на очакваната децентрализация.
Все пак, според директора на Института за икономически изследвания при БАН проф. Митко Димитров, като цяло новият бюджет може да се оцени положително, въпреки критиките. В подкрепа на това той изтъкна връщането към принципа за бюджетен дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт.
Проф. Димитров определи ненадвишаването на тази граница като постижение за финансовото министерство и като добър сигнал за бизнеса у нас и чуждите инвеститори. „Сигнал, който показва, че България иска да я смятат за стабилна в макроикономически план“, допълни проф. Димитров. Той е притеснен, че не се предлагат мерки за повишаване на събираемостта от данък добавена стойност, митнически такси и акцизи. Не се използва и програмното бюджетиране, допълни директорът на Института. По думите му, това е реалният измерител на ефективността от прилаганите политики и работата на всяка една структура.