Опасните митове за парите, в които вярват много хора

Кои са най-опасните митове за парите, в които вярват много хора, разкрива в свое проучване финансовата къща Charles Schwab. Експертите й са анкетирали 998 души на възраст от 30 до 79 години, за да открият кои са най-погрешните им схващания за парите. Оказва се, че макар всички участници в проучването да се описват като добри спестовници, повече от половината вярват в най-невероятни схващания, когато се касае за личните им финанси.

„Хората искат да взимат добри решения за парите си, но изненадващото е, че над 52% от тях, които се смятат за мислещи, са склонни да вярват на митовете за парите. Става дума за прекалена самоувереност и слаба инфорираност“, казва пред сп. Forbes Кари Суоб-Померанц, вицепрезидент на Charles Schwab и ръководител на департамента по финансово образование. Проблемът, според Померанц, е в това, че следването на тези погрешни схващания може да бъде почти толкова финансово опасно, колкото и ако се счита, че парите растат по дърветата.

Една от заблудите е, че всички възрастни се нуждаят от застраховка „Живот“. Истината е, че тя е предназначена да осигури финансово хората, които зависят от вас, ако вие не можете. Затова, при всички случаи е загуба на пари за тези, които нямат деца, съпруг или бизнес, който да е зависим от тях.
Друг мит, в който хората вярват, е че ако имат нужда от повече пари в пенсионна възраст, може просто да си намерят работа на непълен работен ден. Често обаче се оказва, че не могат да се справят, защото не са в крак с динамичното развитие на тенхологиите.
Мнозина живеят със заблудата, че след 50-годишна възраст не могат да повлияят на финансовото си бъдеще. Тъй като продължителността на живота се е увеличила, хората планират да работят по-дълго. Повече от една трета от работещите американци казват, че не планират да се пенсионират до 70-годишна възраст или дори повече. Така на практика един 50-годишен човек разполага с още 20 години, за да си осигури старините.
Мите и това, че до пенсионирането трябва да се ликвидират всички дългове. Вярно е, че плащането на високите лихви върху задълженията по кредитна карта никога не е добра идея. Взимането на по-големи суми от необходимото по ипотечни кредити или студентски заеми също не е добро решение, ако това води до по-ниски спестявания за пенсия. Въпреки това обаче тези заеми понякога са наричани „добър дълг“, защото имат по-ниски лихвени проценти.

Снимка: blog.credit.com