Скритото познание като ключ към производителността

Почти всички богати страни са богати, защото се възползват от техническия прогрес, пише за сайта project-syndicate.org Рикардо Хаусман, професор по икономика в Харвардския университет, където е и директор на Центъра за международно развитие. Той е бивш главен икономист на Американската банка за развитие и бивш министър на планирането на Венецуела.

Богатите държави пренасочиха по-голямата част от работната си сила от селското стопанство към градовете, където ноу-хау може да се споделя по-лесно, посочва Хаусман. Техните домакинства имат по-малко деца и ги образоват повече, допълнително стимулирайки техническия прогрес.

Бедните страни трябва да преминат през подобна промяна, за да станат богати – да намалят селскостопанската заетост, да се урбанизират, да имат по-малко деца, които да задържат в училище за по-дълго. Ако го направят, вратата към просперитета ще се отвори.

Да сравним, например, Бразилия през 2010 г. с Великобритания през 1960 г. Бразилия през 2010 г. е 84,3% урбанизирана, раждаемостта е 1,8 раждания на жена, работната сила е прекарала средно 7,2 години в училище, а висшистите съставляват 5,2% от потенциалните работници. Това са по-добри социални индикатори от тези на Великобритания през 1960 г. Тогава Островът е бил 78,4% урбанизиран, раждаемостта е била 2,7 раждания на жена, работната сила е била прекарала средно 6 години в училище, а висшистите са съставлявали под 2% от потенциалните работници.

Бразилия не е изключителен случай. Колумбия, Тунис, Турция и Индонезия през 2010 г. имат предимство спрямо съответно Япония, Франция, Холандия и Италия през 1960 г. Въпросните страни могат да се възползват и от технологичния напредък през последния половин век, което би трябвало да позволи по-висока производителност, отколкото е била постижима през 1960 г.

Така че днешните развиващи се икономики би трябвало да са по-богати, отколкото са били днешните развити икономики през 1960 г. Оказва се обаче, че това далеч не е така.

БВП на човек по постоянни цени е бил със 140% по-висок във Великобритания през 1960 г. спрямо Бразилия през 2010 г., с 80% по-висок в Япония спрямо Колумбия, с 42% по-висок във Франция спрямо Тунис, с 250% по-висок в Холандия спрямо Турция и с 470% по-висок в тогавашна Италия спрямо сегашна Индонезия.

Защо днешните по-малки и по-образовани градски домакинства в развиващите се икономики са толкова по-малко продуктивни от тези в днешните развити икономики преди половин век? Защо днес не може да се постигне по-висока производителност спрямо тогава, когато социалните индикатори са били по-неблагоприятни, а технологиите – на по-ниско ниво.

Ключът се крие в скритото познание. За да се произвежда е необходимо знание, което до голяма степен е латентно – не е в книгите, а в главите на тези, на които им е необходимо.

Скритото познание се придобива преди всичко с опита. Така усвояват материята музиканти, лекари, учени, бръснари. Помислете колко време е необходимо на човек да научи чужд език или музикант да овладее даден инструмент.

Освен това скритото познание е огромно, така че само малка част от него може да бъде усвоена. Повечето продукти изискват много повече знание, отколкото умът на човек може да побере, така че производството им изисква екипи от хора с различна сфера на познание, донякъде както в симфоничния оркестър.

Придобиването на повече скрито познание е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото икономиките могат да предоставят опит единствено на базата на настоящите работни места. Как обаче хората се учат да извършват работа, която още не съществува? Как те създават и мобилизират съгласувани екипи в нови икономически дейности, ако необходимото скрито познание липсва?

Скорошни изследвания в Центъра за икономическо развитие към Харвардския униеверситет показват, че скритото познание протича през изключително тесни и бавни канали. Например, производителността на мексиканския щат Нуево Леон е по-висока от тази в Южна Корея, но продуктивността в друг щат – Гереро, е подобна на тази в Хондурас. Предаването на познанието между мексиканските щати се оказва бавно и трудно.

По-лесно е да преместят хората, отколкото скритото познание в умовете им, и то не само в Мексико. Например, както посочва Франк Нефке, когато нови индустрии са въвеждани в германски и шведски градове, то е заради навлизането на предприемачи и фирми от други градове, които водят със себе си работници с необходимия отраслов опит. В такива случаи рядко се наемат местни кадри.

Икономистът Стивън Клепър, който почина наскоро, твърди, че индустриите имат склонност да се концентрират в определени градове, просто защото нови компании се формират основно от служители, напуснали други успешни фирми от бранша, носещи със себе си съответното скрито познание. САЩ едва ли биха успели да създадат атомната си бомба само за четири години, ако толкова много ключови учени не бяха напуснали Европа заради Хитлер.

Изводът е, че урбанизацията, ученето и достъпът до интернет са, за съжаление, недостатъчни за пренасянето на скритото познание, необходимо за производителността. Това обяснява защо днес развиващите се икономики са толкова по-малко продуктивни, отколкото са били развитите страни през 1960 г., въпреки че последните са били по-малко урбанизирани, с по-малка посещаемост в училищата, с по-остарели технологии и с по-висока раждаемост.

Последиците за политиките са ясни. Познанието е в умовете, и развиващите се икономики трябва да се фокусират върху привличането им вместо да издигат бариери пред квалифицираната имиграция. Те трябва да черпят от своите диаспори в чужбина, да привличат чуждестранни директни инвестиции в нови области и да придобиват чужди компании, ако е възможно. Познанието се движи заедно с хората.