20 години по-късно „комунистическите“ стоки се връщат на мода
Някога осмивани заради съмнителното си качество, много „комунистически“ стоки се връщат на мода днес, 20 години след падането на тоталитаризма в Източна Европа, събуждайки носталгията на по-старите и любопитството на младите.
На щандовете в супермаркетите отново се появиха бисквити и блокчета шоколад, някои от които запазили оригиналните си опаковки от времето на комунизма, които по нищо не отстъпват на утвърдените „капиталистически“ марки.
„От няколко години сме свидетели на тенденцията на пазара да се връщат марките от времето на комунизма. Те събуждат носталгия, тъй като ни напомнят за младосттта“, обяснява социологът Мирча Киву.
„Тези стоки ме карат да си спомня детските години. Винаги бих предпочел един шоколад „Серенчи“ пред един „Марс“. Вкусът ми харесва повече, с по-добро качество е и най-вече събужда в мен хубави спомени“, казва 27-годишният унгарец Томаш Пикарцик, продавач на коли.
Според българския студент Иван Петров чарът е в опаковката. „Обожавам бисквити „Детска закуска“ не само заради вкуса им, но и заради комунистическата им опаковка, смятана за „първобитна“, казва той.
В Хърватия известната в цяла бивша Югославия и извън нея подправка „Вегета“ надживя падането на комунизма и остава една от емблемите на местната хранително-вкусова промишленост.
Има обаче и други нехранителни стоки, които все още карат източноевропейците да се гордеят.
В Полша роторната миялна машина „Франия“, която беше изключително търсена между 50-те и 70-те години, впоследствие бе заменена от автоматизираните миялни. Тя обаче „продължава да се продава и е с около 40 хил. продадени бройки годишно“, посочва мениджърът по продажбите Магда Квятковска.
На село „Франия“ изглежда незаменима, тъй като за 100 евро можеш да се екипираш не само с миялна, но и с уред, приспособен за почистване на моркови, производство на масло, плодов сок, а защо не и домашен алкохол.
За румънците колата „Дачия“ остава, 42 години след пускането си на пазара, най-известната марка и „символ“ на страната, въпреки многобройните вицове, пуснати по неин адрес.
След като заводът на „Дачия“ в Питещ, Западна Румъния, бе купен от френската група „Рено“ след падането на комунизма, бе проведено проучване за това дали името на колата трябва да бъде сменено, разказва Киву.
„Въпреки престижа на френския производител, румънците поискаха да се запази името „Дачия“ заради създалата се силна емоционална връзка“ с тази марка, обяснява той.
Този феномен се прояви и в бивша Източна Германия, където почитателите на колата „Трабант“ създадоха свои дружества. В Полша, гордите собственици на „Полски“ – местната версия на „Фиат 125“, няколко пъти в годината се събират на специализирани рали състезания.
„Митовете“ за това как хората в миниатюрната кола пътуват сгънати на четири, плюс багажа, се разказват охотно на приятелски събирания подобно на легендите за старите „Дачия“, които явно се ремонтирали изключително лесно – просто сменяш скъсания трансмисионен ремък с чорапогащник.
След като ги бяха изхвърлили на боклука или унищожили от омраза към режима, който олицетворяваха, източноевропейците установиха, че от спомените от тази епоха – партийни книжки или потрети на бившите вождове, би могло да се печели добре, тъй като се търсят много от западняците и дори от сънародниците им.
Днес на пазарите в много градове гъмжи от подобни „реликви“. Така например е в Белград, където няколко кафенета носят името на бившия югославски вожд Йосип Броз Тито или дори на бившите съветски тайни служби КГБ.
Михаела Родина от АФП
БТА