Министър Дянков, пациентът не е за спешното, а направо за реанимация
Кои са 30-те антикризисни мерки, които правителството ще предложи, все още не знаем. Те ще бъдат ясни в понеделник /22 март/, след като мерките бъдат подложени на разискване със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Това, обаче, не попречи да има много спекулации с бъдещите мерки, като например намаляване на срока на майчинството и облагане на по-високите пенсии с 10%-тен данък. Оказа се, че такъв план не съществува и такива мерки на са били обсъждани.
DarikFinance.bg потърси мнението на икономисти и финансисти за техните антикризисни мерки. Дано да сме полезни и на институциите – Министерство на финансите и Министерски съвет, и да ги улесним в писането на дългоочакваните мерки.
Андрей Пръмов, икономист и доскоро член на Съвета на директорите на Българската фондова борса
Мисля, че идеята за съставяне на антикризисни програми с перспектива във времето е безсмислено занятие към момента. Имам предвид, че пациентът не е за спешно отделение, а направо за реанимация. Под пациент разбираме икономиката. Тук трябват спешни мерки, които да съживят пациента, а след това да го лекуват. Аз нямам нито тридесет, нито десет мерки, а по-малко, които трябва да бъдат приложени незабавно – в рамките на един месец, за да не се стигне до мащабен колапс на икономиката. Всички мерки, които след малко ще коментирам, са насочени към едно – да повишат ликвидността на икономиката. Усещам, как някои сектори направо са замрели. В София нещата са горе-долу добре, но в общините и особено в селските и гранични райони безработицата надхвърля 60%. Това са реални данни. Вчера имаше статия за завода Нитекс в Доспат, където плащат на работниците 35 лв. и два кашона блузи. Това е факт, това не е само там. В момента в икономиката няма пари. Те трябва да се върнат спешно, за да се закрепи поне частично положението.
Най-неотложното според мен е да се покрият всички просрочени задължения на държавата по линия на възстановяване на ДДС. Това трябва да се направи веднага. Веднага трябва да се изплатят всички забавени или предстоящи плащания свързани със земеделието, премии, преки субсидии. Земеделският сезон започна. Ако изтървем и земеделието – положението ще бъде неспасяемо. Третото нещо, което трябва да се направи, за да се повиши ликвидността, е да се платят всички структурни програми на европейския съюз, които са отложени с две години. По мои данни в Министерство на земеделието не е минал един проект от юни месец насам. Има хора, които са вложили средства, платили са ДДС и чакат да бъдат реинбурсирани от разплащателната агенция, а нищо такова не се случва. Тези хора или са пред фалит, или са вече фалирали. Как може да стане това – да се намери баланс между разходите и допълнителните финансови източници? За да се постигне това трябва да се направи актуализация на бюджета. Знам всички съображения – още е рано, не е ли безсмислено, не е ли абсурдно.
Като знаем, че бюджетът не е съставен на реални принципи и реални цифри, аз не виждам нищо срамно в една извънредна ситуация да се направи една извънредна промяна на закона за бюджета. Защо трябва да се направи промяна на закона? Защото така ще стане ясно кой, къде, с какво се нагажира. Ще бъде облечено в законова рамка, ще бъде решение на Народното събрание, а не на три глави. Като се актуализира бюджетът, трябва да се посочи каква част от фискалния резерв ще бъде използвана за финансиране на дефицита. Така, с актуализация на бюджета, се признава реалният дефицит. А ние не знаем какъв е той, защото се замеряме с цифри между 500 млн. лв. и 2.5 млрд. лв. Това само по себе си е стряскащо, включително и за икономическите субекти, които си питат какво става в тази държава. Ето това трябва да се преодолее и по този начин да се даде перспектива на стопанските предприятия.
Като се актуализира бюджетът, да се посочат допълнителните източници на приходи. А те са: фискалният резерв; трябва да се направи вътрешна и външна емисия еврооблигациии; рязко да се съкратят разходите на министерствата. Трябва да има решително съкращаване на бюджетните разходи за администрацията. Като говорим за намаление на бюджетните разходи, трябва да започнат от политическите кабинети. И това да бъде показано с решения.
Не смятам, че сме пред моргата, за да искаме пари от международните финансови институции, защото там те дават пари, но след това взимат управлението.
Това, което в никакъв случай не трябва да се пипа, са данъците, осигуровките, таксите и акцизите.
Приватизацията! Тя не става от днес за утре. Каквото могат да продадат, до го направят. Те няма да успеят да продадат нищо в рамките на шест месеца успешно. Не е важно само да искаш да продадеш, трябва да има и някой, който да иска да купи. Този процес продължава околошест месеца.
И да забравят да размахват идеята за влизане в така наречената чакалня за еврозоната. Ние ще влезем там рано или късно. Но за да влезем сега, трябва да покажем някакви чудеса на фискална дисциплина, която не можем да си позволим.
Според мен, положението е изтървано откъм воля. За 10 месеца аз не видях да се демонстрира някаква последователност. Волята предимно се декларира. След това имаме една стъпка напред, две назад и три в страни.
Не е толкова важно какво ще се случи през този един месец от гледна точка на повишаване на приходите. Аз съм наясно, че от днес за утре не могат да бъдат направени много неща. Важно е каква нагласа ще се създаде в обществото и по-специално да се върне доверието, което е на много ниско ниво. А когато доверието е ма ниско ниво и да няма криза тя ще се случи.
Гръцкият сценарий тръгна оттам. Замазване, замазване, замазване, манипулация на цифрите, безконтролно и неразумно харчене на чужди пари и изведнъж изненадваш обществото – нямаме пари.
проф. Чавдар Николов, икономист и декан на Стопанския факултет на Югозападния университет Неофит Рилски
– Въвеждане на прогресивно подоходно облагане – отмяна на плоския данък
– Включване на външни заеми, които да се употребят главно за инфраструктурата, иначе ще качи дефицитът по текущата сметка
– Сключване на заем с Международния валутен фонд по линия на новите улеснения, който да се използва за гарантиране на валутния борд, който е заплашан от политиката на сегашното правителство
– Бюджетен дефицит от 3%
– Отмяна на двете понижения, които се случиха на осигурителната тежест. Всеки трябва да си плаща сам
– Замразяване на заплатите
– Съкращение на държавната администрация
– Държавните служители да си плащат сами осигуровките като 50% от тежестта им се компенсира със заплата, иначе ще ги ударятт с 12% понижение
– Минималният осигурителен праг да се свали на старото му равнище – от 420 лв. на 240 лв.
– Уволнение на министър Симеон Дянков
Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България /АИКБ/
– Изплащане на дължимите от държавата към бизнеса задължения за изпълнени обществени поръчки и своевременно възстановяване на ДДС
– Създаване на публичен регистър за задълженията към бизнеса. Това трябва да се направи с няколко цели, една от които е да се вижда дали има справедлив ред в издължаването и второ – да послужи пред банки и други кредитори за достъп до финансиране на предприятия, които имат държавни вземания. Предприятията, които имат задължения към фиска, но имат вземания от държавата в по-голям размер, да не бъдат възпрепятствани да участват в обществени поръчки и търгове и да не им се начисляват лихви за забавяне
– Ограничаване на бюджетните разходи. Виждаме, че бюджетният дефицит, който се формира за първите два месеца, е от 2%. Ако така се продължава, ще се отида на много голям бюджетен дефицит, което не можем да си позволим. Трябва да се увеличат приходите и да се намалят разходите
– Как да се увеличат приходите? Чрез приватизация през фондовата борса на миноритарни пакети от големите държавни дружества в енергетиката, както и от остатъчните пакети от ЕРП-тата. Паралелно с това, отпадане на забраната Сребърния фонд да инвестира на българската фондова борса
– Съвместни мерки на БНБ и министерски съвет с оглед облекчаване на достъпа до финансов ресурс, както и намаляване на равнищата на лихвите
– Продажба на емисиите СО2. Ако не бъдат продадени до средата на годината, ще ги изгубим, а това е сериозна възможност за попълване на бюджета
– Програма за по-добро регулиране
– Заем – имаме 15% отношение на външния ни дълг към Брутния вътрешен продукт при 60% граница. Имаме възможност да подсигурим финансовото си положение с един заем, било то от МВФ или от емисия еврооблигации, или от други институционални кредитори като Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие
– Старт на големи инфраструктурни проекти, както и на проекти в енергетиката – ускорен старт даже и с цената на разумни компромиси. Едни такива проекти ще намалят натиска на безработица на пазара на труда и ще увеличат постъпленията в бюджета
– Европейското финансиране, европейските фондове, оперативните програми и рязко подобряване на усвояемостта на фондовете
Darik Finance