Обсъждането на бюджета е ключовият тест за торите
The Times
Какво значение може да има бюджет, изготвен от правителство, което най-вероятно ще сдаде властта само месец след началото на новата финансова година? По принцип отговорът би бил „никакво“. Бюджетът, който ще бъде представен идната седмица обаче, ще е ключово политическо събитие не заради това, което ще каже Алистър Дарлинг, а заради реакцията, която ще изтръгне от лидерите на торите.
Ако консерваторите си изиграят козовете разумно, следващата сряда може да се превърне в техния трамплин за пробив в социологическите проучвания, който да доведе до категорична победа в парламентарните избори. Ако Дейвид Камерън и Джордж Озборн не успеят да дешифрират общественото настроение, могат да осуетят шансовете си, също както Джон Смит провали Лейбъристката партия с недомислената си реакция след предизборния бюджет на торите през 1992 г.
Изгубена кауза
Сходствата в ситуациите са поразителни. И в двата случая победата на опозицията изглежда предрешена – непопулярен и лишен от харизма министър-председател, натрапен на страната и без авторитет, който носи изборният мандат; изтощена и безидейна управляваща партия и тежка рецесия, засегнала избирателите от средната класа. Както и през 1992 г., каузата да бъдат защитени слабите постижения на правителството изглежда изгубена. Напук на всичко обаче Джон Мейджър спечели преди близо две десетилетия. Може ли същото да направи и Гордън Браун?
Победата на Браун изглежда немислима, но ако се върнете към случилото се през 1992 г., ще видите, че не Джон Мейджър спечели тогавашните избори, а Нийл Кинък и Джон Смит ги изпуснаха. Всички знаем клишето, че опозицията не печели избори, а правителствата ги губят. Примерът с 1992 г. показва, че тази пословица невинаги е валидна, а реакцията на торите идната сряда ще ни даде представа дали тази година може да се превърне в подобно изключение.
Бюджетът няма да промени мнението на избирателите за лейбъристите, но ще даде на торите последна възможност да разяснят икономическите си политики и да очертаят разликите между двете основни партии. Консерваторите се надяват отричането на лейбъристките фискални планове и предупрежденията за фалит на държавата да са достатъчни, но тази тактика няма да сработи.
Опозицията допусна три взаимосвързани грешки при разработването на икономическата и предизборната си стратегия в разгара на финансовата криза през зимата на 2008-2009 г.
Първо, торите приеха, че икономиката ще продължи да се влошава въпреки огромните държавни стимули. По тази причина решиха, че към момента на изборите кейнсианските политики на лейбъристите за раздуване на държавните разходи ще бъдат определяни като провал. Тази перспектива пък убеди консерваторите, че за спечелването на икономическия дебат е достатъчно да разпалват обществената паника около вероятността от криза с държавния дълг.
И трите предположения се оказаха погрешни. Общественото настроение е изненадващо позитивно, тъй като икономическите условия са много по-добри от прогнозираното в разгара на кризата, макар все още да са доста слаби. Това съживяване оправда политиките за фискално стимулиране, заложени в минибюджета след срива на Lehman Brothers – в т.ч. временното понижаване на ДДС, срещнало бурната съпротива на торите. Макар увеличаването на държавните разходи да доведе до огромни бюджетни дефицити, мрачните пророчества за покачване на лихвите и понижаване на кредитния рейтинг се оказаха неверни.
Разбира се, възможно е „денят на разплатата“, предугаждан в изказванията на торите, просто да е отложен във времето и условията драстично да се влошат след изборите. Прогнозата за държавен банкрут обаче не е особено привлекателен манифест. От чисто икономическа гледна точка атаките на торите срещу цифрите в бюджета на правителството са още по-безсмислени.
В „битката на икономистите“ оценката на 20 професори по икономика и представители на ЕС, които подкрепят исканията на торите за по-бързо редуциране на дефицита, бе надцакана от мнението на 60 други професори, на ОИСР и МВФ, които одобриха позицията на лейбъристите и либералдемократите, че по-нататъшното консолидиране на дефицита трябва да почака, докато растежът не набере сила, което се очаква най-рано през 2011 г. При всички случаи обещанията на торите да обявят допълнително орязване на разходите за няколко милиарда лири веднага след изборите са нищожни в сравнение с дългосрочното свиване на дефицита с £90 млрд., обявено от лейбъристите.
Как да реагират торите, ако новият бюджет потвърди тези намерения на управляващите за дългосрочна фискална консолидация? Отговорът е прост. Вместо да се заяждат с цифрите и прогнозите на Алистър Дарлинг, по-добре е да подкрепят бюджетните му сметки и да обещаят идентична макроикономическа програма.
Истинската „черна дупка“
После могат да изтъкнат истинското възражение срещу фискалните планове на правителството – представените досега цели за редуциране на дефицита поне на теория ще са достатъчни за стабилизирането на британските държавни финанси, но лейбъристите отказват да обяснят как ще бъдат осъществени те.
Тази липса на информация за държавните разходи ще е истинската „черна дупка“ в бюджета. Торите трябва да атакуват именно отказа на правителството да обсъжда конкретни мерки за намаляване на разходите, вместо да спорят с Дарлинг по абстрактни макроикономически предположения и фискални прогнози, които не говорят нищо на обществото и са чисто прахосване на хартия.
Друга важна стъпка за опозицията е да представи на избирателите собствения си дневен ред за свиване бюджета на публичния сектор и да определи приоритетите за държавните разходи – здравеопазване или образование, детски градини или университети и т.н. Освен това консерваторите трябва да посочат конкретни икономии от разточителните държавни пера – от измамните или твърде щедри помощи до ненужните програми за въоръжаване. Важно е да изложат и планове за повишаване на производителността в публичния сектор чрез промяна на работните практики, намаляване на заплащането и пенсиите, приватизиране на социалните услуги и други подобни мерки.