От образованието към пазара на труда

Въпреки кризата и увеличаващата се безработица, на пазара на труда все още има остър дефицит от квалифицирани кадри. Според експерти – през годините трудовият пазар у нас се е деформирал, като повечето хора упражняват професии, които не са пряко свързани с образованието им. Особено преди кризата имаше огромно разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда. В момента работодателите се опитват да запазят работните места на най-квалифицираните си служители, а освобождават хората с по-малко опит.
Уча и работя каквото и да е, работя и уча каквото и да е – това са двете крайности, които най-точно описват живота на повечето студенти у нас. Резултатът – специалисти по нищо с опит или специалисти по нещо без опит и перспектива за реализация в сферата, в която са учили. Това са и кадрите, които се впускат на трудовия пазар. Като прибавим и множеството работещи, които са завършили специалностите си преди 20 г. и по редица причини са се деквалифицирали, виждаме ситуацията, в която е изпаднал българският работодател. Защо? „Образно казано, скъсаните връзки между бизнеса и образователната система във всичките й разновидност. Спомням си най-фрапиращият случай в продължение на години, когато пернишкото училище за миньори бълваше обречени на безработица кадри, а в същото време бизнесът в Пернишко гладуваше за кадри, свързани с топла и студена обработка на металите”, каза председателя на Форума на бизнес лидерите Стамен Тасев.
Управителят на Job Tiger Светлозар Петров описа ситуацията на трудовия пазар у нас с други думи: „Има една сентенция на един английски министър на образованието, който казва, че десетте най-търсени професии днес, преди десет години ги е нямало. В годините на прехода много хора завършиха едни специалности, а работят съвсем други неща, което де факто ги деквалифицира”.
По думите му сред специалностите, които се изучават в университетите, има и адекватни и неадекватни спрямо търсенето на пазара на труда. „Създаването на учебните планове трае да речем около година и половина. Още четири години трябват, за да излязат първите бакалаври. Тоест между осъзнаването на нуждата от нова специалност и първите хора на пазара, които са обучат, минават едни шест години. Спасението, разбира се, е в магистратури, в допълнителни специализации”, допълни Петров.
Заради това бизнесът често прибягва до вътрешни обучения на служителите си. Оказва се обаче, че новодошлите не владеят елементарни неща, според Стамен Тасев.