Анализ на икономиките от ЦИЕ в условията на криза
Макар и малко на по-късен етап в сравнение с развитите страни икономиките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) не бяха подминати от кризата. Докато перспективите за съживяване на пазарите в света и Европа през 2009 г. остават неясни, някои смятат, че именно икономиките в ЦИЕ може да предоставят спасителна подкрепа на някои от по-развитите страни на континента под формата на потребителски пазар, към който западните компании да насочат част от износа си. Наред с това някои анализи показват, че част от държавите в ЦИЕ все още имат шанс да не бъдат засегнати в такава голяма степен от кризата и да излязат от нея по-бързо.
SWOT aнализ (анализ на силните, слабите страни, възможностите и опасностите, бел. ред.) на Colliers за икономиките в региона показва някои от ключовите фактори, които характеризират тяхното развитие в условията на криза.
Силни страни
– Всяка икономика в света, която регистрира какъвто и да било ръст на БВП през 2009 г., ще бъде печеливша. Регионът на ЦИЕ има няколко кандидати, които имат шанс да бъдат между топ 20 на пазарите с най-силен ръст в света по отношение на ръст на БВП през 2009-2010 г.
– Най-силните претенденти за това са Полша, Словакия, Русия и Словения, като има шанс за просперитет и за Чехия, Хърватска и Турция. Всички тези страни може да се възстановят бързо предвид ниската им експозиция към фондовите пазари, ипотечните кредити и сравнително високите нива на спестявания.
– Според банково лоби в ЦИЕ разходите за подкрепа на банковите системи в региона би трябвало да са сравнително ниски в сравнение с обявените суми за западноевропейските банки. ЕС също е обещал подкрепа на банките в региона.
– Предвид дефицита от около 10% от БВП, който се очаква да бъде регистриран във Великобритания и САЩ, очакваният дефицит в Чехия, Словакия и Полша от около 3% за 2009 г. изглежда съвсем умерен. Тези ниски нива на дефицит и ниските нива на дълг (около 30-35% от БВП за Чехия и Словакия и 46% за Полша) дават на тези икономики известна гъвкавост да осигурят сами нужното финансиране, за да се справят с кризата.
– Според ЕС Полша и Словакия би трябвало да отчетат най-силни показатели по отношение на нивата на потребление, като компаниите от сектора на потребителските стоки в тези страни ще имат възможност да поддържат добро ниво на продажби. Чехия се очаква да отчете по-голямо забавяне в сравнение със скорошните си пикове, което показва, че спадът няма да бъде толкова остър.
– Инвестициите в страни като Полша и Словакия би трябвало да останат сравнително стабилни, като те дори може да отчетат умерен ръст, следвани от Чехия.
– Експозицията към преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в ЦИЕ не е толкова висока в сравнение с някои западноевропейски или глобални икономики – около 5% от БВП.
– Почти всички валути в ЦИЕ (тези с плаващ курс, за разлика от тези в Словакия и България) са отслабнали спрямо еврото и още повече спрямо щатския долар от началото на 2009 г. Това е предпоставка за покачване на износа и инвестициите, които ще доведат до ръст в икономиката.
– Със спада в цените на суровините и енергията инфлацията в повечето страни от ЦИЕ е почти такава като в Западна Европа, с изключение на Балтийските страни и България. Това означава, че правителствата могат да поддържат ниски лихвени нива, за да спомогнат за стабилизирането и стимулирането на икономиката.
Слаби страни
– Рисковете са много. Крахът на икономиките на САЩ и Великобритания може да се задълбочи, западните банки може да фалират и да не могат да предоставят кредити за региона, а западните компании може да се окажат под още по-голям натиск да ограничат инвестициите си в региона.
– Помощта от МВФ ще удължи периода, необходим за възстановяване на Украйна и Унгария, преди те да постигнат някакъв ръст. Трябва да се отбележи, че след Азиатската криза през 1997 г., когато МВФ предостави спасителни помощи на някои азиатски икономики, последните трябваше да поемат значителни дългосрочни разходи, които в крайна сметка доведоха до свиване на националните икономики, жизнения стандарт и социалната стабилност.
– Пазарите в ЦИЕ са зависими от инвестиции и финансиране от други нации, които спомагат за ръста в икономиката и износа. Според Deutsche Bank средно 75% от банковите системи в страните в ЦИЕ се контролират от западни банки.
– Вероятно 50-70% от кредитите в икономиките в ЦИЕ трябва да се рефинансират през 2009 г., да се финансират и/или гарантират от МВФ или с кредити и гаранции от ЕЦБ и САЩ.
– Кредитирането в ЦИЕ значително намаля. В това отношение ситуацията в Полша е най-положителна с умерено кредитиране през 2009 и 2010 г. Кредитите в Словакия вече се забавиха през 2008 г., така че последващ спад през 2009 г. ще има по-малък ефект. В Чехия кредитният ръст ще бъде минимален, докато в Унгария такъв няма да има.
– Потреблението се понижава. Най-явен е спадът в Унгария, където значителното понижение през 2008 г. бе до голяма степен заради големите по обем заеми в чужда валута (обикновено деноминирани в евро и швейцарски франкове), които потребителите в страната бяха получили и които бе станало по-трудно да се финансират заради спада на унгарския форинт. Тази ситуацията се очаква да се влоши през 2009 г. и да продължи и през 2010 г.
– В Румъния и България се забелязва остър спад в инвестициите – кредитната криза просто ускори краха на тези пазари с няколко години. Унгария може да бъде изправена пред твърдо кацане, въпреки че компаниите, които развиват дейност там, са свикнали на такава бизнес среда.
– Изключително висока зависимост от чуждестранните инвестиции е видна в България – над 20% от БВП средно на година. Инвестициите обаче отчетоха спад и е вероятно да се понижат още повече. Въпросът остава в това дали местните инвеститори ще могат да компенсират този спад и да подкрепят ръста в инвестициите.
– Отслабващите валути водят до негативен сентимент към инвестициите в пазарите в ЦИЕ в краткосрочен план. Това вече стана факт през февруари.
– Износът и търговията от и на пазарите в ЦИЕ е зависим от силно специализирани, циклични сектори като автомобилостроенето. Това представлява значителен риск предвид спада от 25% в продажбите на коли, регистриран в еврозоната.
Възможности
– Регионът разполага с голямо, образовано население, владеещо различни чужди езици и характеризирано със сравнително ниски разходи за труда.
– Регионът направи впечатляващ прогрес в подобряването на работата на институциите и законодателните рамки, включително и в областта на финансовата система.
– Международните и глобалните компании са добре позиционирани да опитат да се възползват от досегашната си политика на децентрализация на производството, което могат да пренесат от по-скъпи локации. До днес повечето съкращения в автомобилния сектор са направени в страни извън ЦИЕ, където разходите за труд са по-високи.
– Стратегиите за оптимизация на производството би трябвало да допринесат за известна стабилизация на производството.
– Нивата на спестявания в страните от ЦИЕ са все още сравнително добри и носят известен капацитет за възстановяване на потреблението и инвестициите, когато пазарите започнат да се покачват.
Заплахи
– Западните банки, които фалират и/или предоставят по-малко кредити в региона, може да заплашат развитието на пазарите в ЦИЕ
– Има вероятност от повишение на икономическия протекционизъм. ЕС е насрочил срещи на високо равнище, на които ще се обсъждат спешни мерки срещу рецесията и срещу икономическия и финансов протекционизъм. На тях също ще бъдат засегнати въпросите за подкрепа на заетостта и предотвратяване на фрагментацията на блока на стари и нови членки. Срещата на ЕС през февруари донякъде намали този риск, но той остава много реална заплаха.
– Корпорациите в Европа значително ограничават инвестициите си в глобален план, което означава и спад в преките чуждестранни инвестиции и в ЦИЕ.
– Инфлацията все още може да представлява заплаха, ако не продължи да се забавя. Политика на увеличение на лихвените нива може да бъде катастрофална за икономиките в ЦИЕ.
– Финансовите пазари гледат на страните от ЦИЕ като на такива с по-висок риск в сравнение с Латинска Америка, Близкия изток и Югоизточна Азия. Тази нагласа до голяма степен е свързана с дълговата експозиция в страните от ЦИЕ. Този риск обаче до голяма степен е свързан по-скоро с нагласа, отколкото с реални факти.
– Негативните и до голяма степен безотговорни публикации в пресата може да влошат поведението на нерационалните инвеститори.
– Като цяло ситуацията на пазарите в ЦИЕ не е толкова черна, колкото се представя в медиите. Въпреки че нещата не са розови, особено в Балтийските страни, Украйна, Унгария и до известна степен в Румъния и България, това не означава непременно, че всички са достигнали до кризисната точка, сочи анализът.
investor.bg
финанси