Основни моменти от решенията на Г-20
Напрегнатите дипломатически преговори между лидерите на страните от Г-20 през последните месеци в крайна сметка доведоха до резултат, предава британският Telegraph. Те подписаха споразумение за съвместни мерки за борба с икономическата криза, в което се открояват следните основни точки:
Тройно увеличаване на размера на ресурсите на Международния валутен фонд
Централно място в споразумението заема драстичното увеличение на средствата, с които разполага МВФ. Финансовата организация има около 250 млрд. долара в момента, с които може да подпомага страни, които изпитват финансови затруднения. Няколко от държавите в Централна и Източна Европа вече получиха заеми от МВФ, в това число Унгария, Сърбия, Украйна и Румъния. Споразумението предвижда ресурсите на МВФ да се увеличат с 500 млрд. долара до 750 млрд. долара. От тях 100 млрд. долара ще бъдат предоставени от Япония, 100 млрд. от Европейския съюз и около 40 млрд. от Китай. САЩ също може да се включи във финансирането. МВФ също ще продаде част от златните си резерви, за да набере още 50 млрд. долара, с които да създаде нов инвестиционен фонд, който ще подпомага икономическото развитие на света.
Ограничения за премиите на банкери и брокери, които са вземали рискови решения
Страните от Г-20 единодушно подкрепиха безпрецедентните мерки, с които се ограничава размера на възнагражденията и бонусите за управители на банки и брокери, които са вземали прекалено рискови решения. Специален регулаторен орган ще следи и оценява риска, който те поемат. Мениджърите с по-рискова стратегия ще получават своите премии под формата на акции, които няма да могат да продават в продължение на няколко години.
По-голяма ликвидност чрез увеличаване на специалните права за тираж
Страните от Г-20 се съгласиха МВФ да увеличи сумата на фиктивната валута наречена специални права за тираж с 250 млрд. долара. Всяка страна, която членува в МВФ, има определено количество от тази фиктивна валута, която може да се конвертира в реални пари. Сега по-стабилните държави ще могат да отстъпват своите дялове на по-бедните държави, за да се постигнепо-голяма ликвидност. Тази мярка напомня на решението на Английската централна банка да налее 75 млрд. паунда в икономиката чрез печатането на пари.
Без нови фискални стимули
Най-разгорещени бяха дискусиите именно около тази мярка, като до споразумение за съвместни фискални мерки така и не се стигна. Немското и френското правителство не пожелаха да подкрепят тази мярка за насърчаване на икономическия растеж и заетостта, като заложиха на рестриктивната бюджетна политика. В крайна сметка стана ясно, че всички страни са похарчили общо 5 трлн. долара под формата на фискални стимули от началото на кредитната кризадосега.
По-строги регулации за офшорните центрове
Страните, които отказват да разкриват информация на чуждестранните данъчни служби относно лица заподозрени в укриването на данъци, ще бъдат санкционирани в бъдеще. Според британския министър-председател Гордън Браун е време да се сложи край на ерата на банковата тайна. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще публикува предварителен списък на всички територии със статут на данъчен рай, които не отговарят на критериите за прозрачност. Тепърва ще стане ясно какви щебъдат санкциите.
Отстраняване на токсичните банкови активи
Г-20 стигна до решението, че всяка страна трябва да се освободи от неликвидните финансови активи чрез създаването на т.н. „лоша банка” или чрез застраховане на активите, както вече постъпи Великобритания.
Избягване на протекционистичните мерки
Страните от Г-20 се съгласиха да не въвеждат търговски бариери през следващите 12 месеца, т.е. тарифите и квотите за внос да не бъдат променяни. Това решение е изключително важно, но реализацията му буди известен скептицизъм. Страните от Г-20 дадоха подобно обещание в края на ноември миналата година, но оттогава досега Световната банка отчете, че17 от нациите в Г-20 са въвели определени търговски бариери.
Създаване на Борд за финансова стабилност
Страните се съгласиха да превърнат Съвета за финансова стабилност, който представлява международна група от регулаторни органи, в международен регулатор на банковата система. Той ще се преименува на Борд за финансова стабилност и в него ще получат членстворазвиващи се страни като Китай, Бразилия, Русия и Индия. Основната му задача ще бъде да следи риска, който банките поемат, и да уведомява местните регулаторни органи.
Стимулиране на международната търговия
Една от най-тежките последици от икономическата криза е резкият спад на обема на световната търговия. Ето защо лидерите на Г-20 се съгласиха да предоставят 250 млрд. долара през следваите 2 години под формата на гаранции по търговски заеми, които ще се отпускат от Световната банка и други финансови институции.
investor.bg
финанси