Британското икономическо чудо

Докато икономиката на Европа крета, Великобритания бележи подем. Как една страна с огромен външнотърговски дефицит и дупка в бюджета успява да расте така бурно?

Великобритания е голямо изключение в Европа: страната се радва на неочакван възход след дълбоката и продължителна криза. През тази година прирастът на британската икономика вероятно ще отбележи рекордните не само за Европа 3.2%. Сред седемте водещи индустриални страни няма друга държава, която да просперира с темповете на Великобритания, където инвестиционната активност се увеличава с двуцифрени темпове, пише Маркус Тойрер от Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Според автора, има четири основни причини за британското икономическо чудо от последните години. Първо: реформите, направени в Обединеното кралство още преди кризата. Второ: политиката на евтините пари, следвана от британската Централна банка. Трето: политиката на строги, но разумни икономии. Четвърто: наличието на нещо като ефект на наваксването – британската икономика пострада много по-сериозно от други държави по време на последната криза и понеже тръгва от ниско ниво компенсира изоставането с много ускорени темпове.

Друг фактор, който позволява на британците гъвкаво да реагират в условия на криза или възход е това, че техният трудов пазар е най-слабо регулираният сред индустриално развитите държави. Бизнесът там може без особени проблеми да намали заплатите в години на икономически спад. За засегнатите това безспорно е болезнено, но пък и предпазва от масови съкращения на персонал, коментира Йейн Бег отЛондонския институт за икономика.

С назначаването си Джордж Озбърн като финансов министър на Великобритания през 2010 година, предложи най-мащабния план за съкращения от десетилетия насам. Но когато кризата се оказа по-продължителна от очакваното, той изостави много от заложените цели за оздравяване на публичните финанси. Обещанието за балансиран бюджет бе изтикано на заден план. Тази гъвкавост на правителството също е важна за растежа, смятат икономисти от щатската банкаMorgan Stanley.

Мнозина икономисти хвалят и усилията на британската Централна банка, която с изключително експанзивната си парична политика помогна на страната да излезе от кризата. Евтините пари доведоха до повишаване на цените на акциите и на недвижимите имоти, благодарение на което британците се почувстваха по-заможни – започнаха да потребяват повече и по този начин помогнаха за съживяване на реалната икономиката. От друга страна обаче се видяха и някои неблагоприятни странични ефекти от терапията – британската Централна банка междувременно се опасява от нов „балон в цените на недвижимите имоти, отбелязва Маркус Тойрер.

И все пак има и поводи за тревога: въпреки икономическия подем, бюджетният дефицит на Великобритания от над 5% продължава да бъде сред най-големите в Европа.Bloombergпък акцентира върху отчетеното „охлаждане” на темповете на икономическо развитие от юли до септември спрямо предходното тримесечие на тази година.

Забавянето се случва в момент, когато британските банкери се тревожат все повече от заплахите, свързани със слабостта на еврозоната, която е и най-големият търговски партньор на Обединеното кралство. Това ги накара да оставят паричната си политика без промяна, защото при сегашните обстоятелства всяко друго решение не би било оправдано.

ЗаWall Street Journalзабавянето на британският растеже пореден сигнал за губещата се инерция в развитието на световната икономика.

„Великобритания не е имунизирана от слабостта в еврозоната и нестабилността на световните пазари, така че сме изправени пред критичен момент за нашата икономика”, коментира Озбърн.

Насрещните ветрове идват и в неподходящ момент за управляващите консерватори, които се надяват, че сегашното икономическо представяне на страната ще убеди мнозинството гласоподаватели да ги остави на власт и след изборите през май идната година. Лейбъристите обаче твърдят, че болшинството британци не усещат ползите от икономическото възстановяване, поради твърде бавния темп на нарастване на заплатите. /Deutsche Welle/