България вече е вносител и на зеленчуци

Един от традиционно силните експортни отрасли на българското земеделие – производството на зеленчуци и плодове, може да бъде причислен в графата „жертви на прехода“ в родното стопанство през последните две десетилетия. Повод за това заключение е информацията за състоянието на сектора, изнесена от Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, съобщава Дневник.bg.Ламбрев обяви, че през последните 18 години силно e намаляло производството на плодове и зеленчуци, като от преработвателите това се усеща по продукцията, която влиза във фабриките. Той добави, че тази ситуация се дължи на тотално сгрешена политика в селскостопанския сектор. „Това, че има грешки от страна на самите производители, също е факт. В крайна сметка държавната политика в сектора е тази, която трябва да насочи производителите към правилни решения“, посочи Ламбрев.По думите му проблемите в производството на плодове и зеленчуци не се различават много от тези, които имат другите селскостопански сектори. „Земеделското производство се подпомага много и от самите държави, и от Европейския съюз. В България на практика тази помощ граничи с нула. Единствената помощ при производството на плодове и зеленчуци – това са плащанията за единица площ. Те обаче не могат по никакъв начин да стимулират това производство“, обясни Ламбрев.Той даде пример – ако себестойността на един декар производство на зърнени храни е от 60 до 80 лв., субсидията, която се пада тази година е 21 лв., плюс субсидията за нафта, тоест около 25 лв. При плодовете и зеленчуците себестойността на продукцията за декар е между 800 и 1200 лв., дори 1400 лв.“Двадесет и пет лева е субсидия, която по никакъв начин не би стимулирала един производител да се насочи към производството на плодове и зеленчуци. През миналата година в България има внос на над 40 000 тона зеленчуци, а има износ по-малко от 2000 тона. Тоест ние сме един нетен вносител“, каза в заключение председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.
econ.bg