България е на 56-о място в първия Индекс на човешкия капитал

Това показва изследване на Немската асоциация на индустриалните консуматори на енергия (VIK) при сравнителен анализ на цената на енергията за енергоемки потребители в 29 държави
12 авг 2013

Накратко за доклада

Световният икономически форум прави преглед на ключови показатели, оценяващи човешкия капитал за пръв път. В индекса са включени 122 държави, за които е дадена оценка по общо 51 индикатора. Те са базирани на резултатите от проучвания на международни организации като Световната здравна организация, Международната организация на труда, ЮНЕСКО и др. Индексът изследва човешкия капитал в три ключови насоки – образование, здравословно състояние и работна сила и заетост, като обхваща и важни фактори, които позволяват тези три основни групи показатели да доведат до по-добри резултати.

Българските компании и организации имат сериозни проблеми с привличането и задържането на способните си служителите, а в някои случаи дори и с намирането им. Качеството на образованието значително изостава (особено обучението с бизнес насоченост) и нарежда страната в дъното на класацията сред държавите от Европейския съюз. А по качество и достъп до здравеопазване сме дори на едно от последните места в световен мащаб. Това показват отделните показатели, на базата на които Световният икономически форум е разработил първия си Индекс на човешкия капитал.
Според обобщената оценка България реално е някъде по средата на класацията – на 56-о място сред 122 държави, включени в проучването. Тя изостава най-силно в областта на работната сила и заетостта (където сме на 100-но място), на второ място по изоставане е сферата на образованието (46-а позиция), следвана от здравословното състояние на населението (33-то място).

От проблеми към реформи
Човешкият капитал е един от важните двигатели на икономическия растеж на страните и затова разбирането на предизвикателствата свързани с него и развитието на потенциала на хората е от ключово значение, посочват авторите на доклада. Целта им е резултатите от индекса да провокират нови политики и проекти от страна на бизнеса, правителствата, гражданските общества и университетите, които да доведат до положителна промяна в набелязаните слаби области.
В случая на България реформите трябва да са доста широкообхватни. Страната ни има най-ниска оценка по отношение на пазара на труда и по-конкретно в привличането (115 позиция от общо 122) и задържането на таланти (118 позиция). В същото време сериозно предизвикателство се оказва и това доколко е лесно да се намират способни служители. Групата от изследвани фактори, свързани с пазара на труда, показва и че фирмите изостават в използването на нови технологии и иновации в дейността си, както и в предоставянето на обучения за развитието на качествата на служителите си.
Нивото на заетост също не е нещо, с което можем да се похвалим. Страната ни е назад в класацията за заетостта на икономически активното население във възрастовата група от 16 до 64 години (79-та позиция). На едно от последните места (117-о) е и по отношение на участието на пазара на труда на хората на възраст 65+ години (всъщност немалка част от по-възрастното население реално е ангажирана, макар и в сивия сектор, така че този показател реално може би е малко по-добър).

Образование, по-добро образование
По отношение на образованието страната ни е някъде в средата на класацията, но на практика само две държави от ЕС са след България – Гърция и Румъния. В същото време то има по-добра оценка в държави като Корея (17-а), Малайзия (34-та), Коста Рика (39-а) и Казахстан (43-та).
Преглеждайки отделните съставни елементи на съвкупния показател образование, проличават и отделните проблемни области. По качеството на образователната система страната е на непрестижната 77-ма позиция, а най-нисък резултат е даден за качеството на училищата с бизнес насоченост – 98-ма позиция. Достъпът до образование е на позиция от 12 до 45 в зависимост от това дали става въпрос за основно или средно обучение.

Болно здраве
Макар общият показател за здравословното състояние на работната сила да е относително добър, има отделни критерии, които показват сериозни проблеми и нужда от целенасочена държавна политика. Качеството на здравеопазването е на едно от последните места в класацията – 113-о. Същото важи и за достъпа до здравеопазване,по който България е на 85-а позиция. Българите се нареждат сред най-стресираните и най-депресираните. А хората на възраст над 30 години имат и проблеми със затлъстяването.

Фактори за промяна
Сред факторите, които биха могли да повлияят положително за промяна на средата, България получава и добри, и лоши оценки. Така например в групата на инфраструктурните показатели тя е с водеща позиция по отношение на броя на хората, използващи мобилни апарати (18-о място), както и използването на интернет (49-о), но има проблеми с качеството на транспорта (79-о място). Развитието на бизнес клъстерите също изостава (95-та позиция), както и сътрудничестовто между бизнеса и университетите по отношение на научна и развойна дейност (R&D). Защитата на интелектуалната собственост и права също е с ниска оценка (91-во място). Изоставаме и по отношение на социалната мобилност (108-мо място).

Къде сме ние
56-ото място ни поставя в компанията на Гърция и Унгария, от които изоставаме с няколко позиции, а веднага след нас са Бразилия и Мексико. По-добри резултати имат държави като Кипър, Словения, Бахрейн, Оман, Казахстан и др., зад нас са съседите Турция (60-а позиция), Македония (65-а), Румъния (69-а), Сърбия (85-а).

По света
Челната десетка е доминирана от европейски държави, основно от северната част на Стария континент. Единственото изключение е Сингапур. В дъното попадат предимно държави от Африка и някои от Азия. В топ 3 на класацията по образование са Финландия, Канада и Сингапур. Здравословното състояние на работната сила е най-добро в Швейцаария, Швеция и Дания. Работната среда и заетостта имат най-висока оценка в Швейцария, Сингапур и Финландия. А факторите, които биха имали позитивно влияние върху трите групи, посочени по-горе, са най-благоприятни във Финландия, Швейцария и Германия.

По региони изпъкват Сингапур, Нова Зелания и Япония в Азия и Пасифика, Швейцария, Финландия и Холандия в Европа и Централна Азия, Барбадос, Коста Рика и Чили в Латинска Америка и Карибите, Катар, ОАЕ и Израел в Средния изток и Северна Африка, а Канада изпреварва САЩ в Северна Америка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *