България е част от „златен триъгълник”
Автор: Таня Харизанова
© Снимка:Таня Харизанова
България е част от „златен триъгълник”
Според експертите, на българска територия има повече от 60 златни находища. По оценки на т.н. хелиеви карти, регистриращи наличието на благородни метали, България разполага с повече от 13 хиляди тона ресурсно злато. Специалисти са изчислили, че залежите от жълтия метал в недрата на България са на стойност над 150 милиарда евро. По данни на учените от БАН, страната ни има най-голям ресурс от злато в Европа. „България е част от „златния триъгълник” на „златната жила”, тръгваща от най-големия производител на благородния метал в света – ЮАР”, твърди доц. д-р Емил Минев от БАН и се аргументира:
„Ето за какво става въпрос. Зоните, които са определени от хелиевата карта, са част от един разлом, започващ от ЮАР, който се е получил вследствие на разцепване на земната кора. Той минава през Екватора, Египет, долината на река Нил, продължава през Синайския полуостров, Мала Азия и се разделя на две части около Черно море. Едната част от разлома е излязла нагоре в района на Кавказ, другата е тръгнала към Балканския полуостров. Последната зона на този „златен триъгълник” е при нас към Черно море, където са златните пояси. Става дума за една и съща геоложка глобална структура, която носи злато. Другата структура вече е в Аляска.”
Златната треска по нашите земи всъщност тръгва от траките, които първи усвояват добива на злато в района на Източните Родопи. Легендата разказва, че планината е била „златната мина” на Балканския полуостров, а първите златни съкровища на Микенската цивилизация са изработени именно от добития там благороден метал. Доц. Минев обяснява, че траките са добивали лесно златото, защото е било близко до земната кора. С прокопаването на галерии по тези места, римляните първи поставят добива на злато на промишлена основа.
Треска за злато отново обхваща този регион в 21 век. Търсейки спасение от кризата, няколко компании получиха преди дни разрешение от Министерството на околната среда и водите да извличат руда от златните мини в района на гр. Кърджали и Крумовград в Източните Родопи. Нов Клондайк за златотърсачите се оказа и Софийският регион. Отново започва работа златната мина в с. Челопеч, близо до столицата. Според проектите на инвеститорите добивът на злато е възможно да достигне годишно до 10 тона. Това не е учудващо, защото районът е известен със своите златни залежи.
„Има данни, които доказват, че по време на социализма в Медодобивния комбинат в района са произвеждани по седем-осем тона злато, но това не се споменаваше сред широката общественост – спомня си доц. Емил Минев. – Хора, работили в комбината, помнят стаи, пълни със златни кюлчета.”
„Хитът на сезона” се оказа отново около София, този път в западна посока, в района на гр. Перник. Според доц. Емил Минев, „Перник лежи върху 950 тона злато”. Това показвали стари геоложки проучвания, засекретени до 1997 г. Близо 22 кв. км. терен ще бъде използван в продължение на три години за търсене на жълтия метал.
Треската за злато обхвана не само България, но и световните пазари. Жълтият метал поскъпна до рекордната цена от над 1095 долара за тройунция /troy ounce/. Основната причина са неясните перспективи пред световната икономика. Въпреки положителните сигнали за излизане от рецесията, инвеститорите остават резервирани към тях и се ориентират към стария и изпитан метод – златото. Търговците реагираха мълниеносно. Като стръв подействаха на богатите клиенти златните кюлчета, предложени за продажба преди дни от британската верига магазини Harrods.
Каква е ползата от треската за злато за България. „У нас има ресурсно злато в достатъчно количество, казва доц. Минев, и то може да ни измъкне от кризата!”