България пред европейската порта: поглед отстрани

Предстоящото членство на България в Европейския съюз е приковало вниманието на всички. Ще ни приемат ли? Кога? С предпазни клаузи ли? Колко и какви? Заедно ли сме с Румъния или след тях? Несъмнено предстоящото присъединяване на страната към ЕС е развитие от първично значение, което, още преди да се случи, е създало ред положителни резултати. Обаче в еуфоричната треска страната да влезе колкото се може по-бързо – и на фона на историческото й заточение в европейската периферия, в общественото мнение често се получават погрешни представи за ползите, които членството в ЕС ще донесе. Ето някои от тези недоразумения, с кратък коментар.

1. Влизането в ЕС ще ни донесе милиарди евро, които ще подобрят икономиката и материалното благосъстояние на повечето българи. Истина е, че България ще получи значителни средства от фондове на ЕС. Те, разбира се, ще са добре дошли за модернизиране на инфраструктурата и подобряване на институциите. Къде е тук недоразумението?

Най-напред, в държава, в която решения за големи проекти се вземат по непрозрачен начин (например автомагистрала Тракия), съдебната система е тромава и ненадеждна и където се намесват „обръчи“ от политически свързани фирми и всякакви други позорни корупционни схеми, не всички тези средства ще отидат по предназначение. Ефективността на използване им ще е намалена. Понеже това е добре известно и извън България, донорите ще бъдат още по-внимателни с отпускането и наблюдението на такива средства. Положителен ефект ще има, но чувствително под потенциала.

Още по-важно е, че колкото и да са тези европейски фондове, те са броени пари, които целят ограничен резултат. Положителният икономически ефект от членството в ЕС ще дойде основно не от тях, а от неограничения /по идея/ достъп до 480 милиона купувачи в платежоспособна обединена Европа. Фирмите, а не правителствата, били те българско или европейски, произвеждат продукти и услуги, които задоволяват завишени изиквания и/или се продават на конкурентно ниски цени. Те създават работни места и плащат заплати. Фирмите са тези, които в крайна сметка могат да подобрят материалното благосъстояние на все повече хора. Готови ли са българските предприемачи за конкуренцията на европейския пазар? Имат ли технологията, способни ли са да обновяват, познават ли те изискванията на тези пазари? Могат ли да предложат високо качество и обслужване или пък ниски цени? Това са наистина интересните теми за дискусия, които обаче рядко се появяват в медиите.

Несъмнено има български фирми, които ще могат да продават успешно в ЕС. Най-вероятно това ще са тези, които продават там и сега на нишови пазари. Фирми като Аромаимпекс ( парфюмерия и козметика), Нилекс (Панагюрище, брикети от дървени въглища) и КАИ (Исперих, теракотни плочки) получават допълнителен тласък от българското членство. Чужди фирми, инвестирали в България, като Идеал Стандарт, Актавис и САП, са също в добра позиция да продават в Европа от българска база. Те са добър модел и за български фирми, защото залагат на основното национално конкурентно предимство на България – сравнително висока квалификация при нисък разход за работна ръка.

2. България има силни позиции в селското стопанство, което ще е нашият „коз“ в ЕС. Този коз обаче е със залязваща сила. Селското стопанство е особен отрасъл, защото е предмет на солидни дотации от Европейския съюз. Около 40% от бюджета на ЕС е Общата аграрна политика. Ако приложим принципа „следвайте парите“, ЕС всъщност е един гигантски преразпределителен механизъм в полза на няколко процента от населението, които живеят на село и обработват земята. На фермерите се плаща, за да произвеждат продукция, която може да се купи далеч по-изгодно от трети, най-вече развиващи се страни. Това звучи добре за България, традиционно аграрна страна: значи и българските фермери ще получат дотации.

Някои действително ще получат. Обаче, на първо място, тези дотации са икономически строго неефективни. Те изкривяват пазара в ущърб на потребителите, които плащат по-високи цени в супермаркета, след като вече са финансирали дотациите чрез данъците си. Второ, аграрното финансиране в ЕС е в най-добрия случай спорно по правилата на Световната търговска организация/СТО/ и вероятно дори незаконно. То нарушава принципа на свободната търговия и във вреда на фермерите в Третия свят, включително и в най-бедните страни, където хора гладуват. Под натиска на развиващите се страни, държавните дотации за селско стопанство са вече намалени в Европа. В рамките на следващите няколко години най-вероятно е ЕС (както и САЩ) да отстъпи в СТО и да се съгласи да елиминира голямата част от тях.

Докато съществуват, тези аграрни дотации, както и средства от предсъединителните фондове, разбира се, са добре дошли за българските фермери и страната като цяло. Умната политика обаче ще е да не се разчита на тях като вечни. Европейските пари трябва да се използват за осъвременяване на технологиите, подобряване на инфраструктурата и повишаване на добавената стойност чрез увеличаване на дела на стоки с високо потребителско търсене като екологични продукти и продукти с висококачествена преработка, както и маркетинг за създаване на предпочитани марки.

3. Туризмът е нашето конкурентно оръжие в ЕС. Туризмът е с по-добър потенциал като конкурентноспособен отрасъл за България. Фирми от страната могат да постигнат сравнително бърза възвращаемост на инвестициите, капитализирайки върху красива и разнообразна природа, културни забележителности, както и върху елемент на непознатост. Неслучайно международният туризъм вече се радва на чувствителен ръст в България, допринасяйки значителен износ на услуги. Проблемите този ръст да продължи са поне два. Първо, липсва разумна политика за развитие на туризма като конкурентна група от свързани подотрасли, или „клъстър“. Основни дестинации като Черноморието са вече презастроени, докато предлагането на допълнителни услути е слабо. В резултат на това България за съжаление получава репутация на място за отдих на ниска цена. Второ, транспортната инфраструктура е слаба: малко са редовните полети до страната и особено до морето, а по суша да се стигне от Европа до бългаските туристически обекти е цяло приключение.

Като цяло България няма отрасли, които да са очевидно конкурентноспособни в Европа. Традиционните за страната – селско стопанство, туризъм, хранително-преработвателна индустрия, текстил, металургия, химическа промишленост и др. са „комодитизирани“, т.е., срещат тежка ценова конкуренция на международния пазар при ниска въможност за диференциране. Други като софтуер и информационни технологии или пък биотехнологии имат потенциал да донесат висока добавена стойност, но са просто много малки като размер. При липса на ефективна държавна политика за развитие на международно конкурентноспособни „клъстъри“, задачата за постигане на конкурентно предимство на европейския пазар пада отново на индивидуалните фирми. Те са тези, които трябва да стъпят на съществуващи пазарни позиции в европейските страни и да ги разширят чрез умна стратегия, маркетинг, качество и постоянство.

4. Всички печелят от влизането на България в ЕС, няма губещи. Всъщност, губещи ще има. Вижте например какво се случва с гаражните търговци, а и с големите български супермаркети след влизането на Метро, Билла и Кауфман. Българските фирми ще срещнат засилваща се конкуренция във всеки отрасъл, който е достатъчно привлекателен за чужди инвеститори. Големи международни фирми се радват на пазарна сила не само хоризонтално, срещу директните конкуренти, а и вертикално, спрямо доставчици на стоки и услуги. Тези конкуренти и доставчици, които не могат да се обновяват, за да отговорят на новата конкуренция и пазарни изисквания, ще изчезнат. Обаче тези, които могат, ще имат шанс не само да оцелеят, а и да разширят пазарите си.

Друг негатив от влизането в ЕС ще бъде засилената регулативна роля на Брюксел. И сега, в периода на подготовка за приемане, законодателството на България основно се диктува от изискванията за членство в ЕС. За момента това е положително, защото, първо, има неща да се научат по изграждане на пазарните институции, и второ, е добре да се контролира държава, където икономически и дори престъпни интереси често се преплитат с политическите. Обаче за в бъдеще съществува възможност за свръхрегулация от ЕС във вреда на страната. Бюрокрацията на ЕС е огромна и де факто безотчетна (ЕК не отговаря директно пред избирателите). Тя бълва огромен брой правила, които лесно могат да задушат предприемчивостта и инициативата. Миналата година например Брюксел официално трябваше да опровергава слуха, че имало стандарт за това колко може да са криви краставиците в Европа. Този слух е почнал като виц, но е показателен за тенденцията към свръхрегулация. Подхранени от традициите на социална държава и засилена държавна роля в икономиката в ред европейски страни, директивите от ЕС могат да попречат на усилията на една страна да съживи конкурентоспособността си. Средноевропейските и балтийски страни вече се сблъскаха с това, когато Брюксел възрази на техните ниски ставки на данък печалба, които целят привличане на чужди инвестиции и насърчаване на бизнеса. За в бъдеще България трябва активно да отстоява правото да прави независими стъпки в икономическата си политика, които да стимулират икономически растеж, ако е необходимо, в коалиция с други нови страни-членки.

5. Влизането на България в ЕС ще е огромна и заслужена победа. Само донякъде. Ако, и когато България влезе в ЕС като пълноправен член, преди да хвалим и благодарим на т.н. „политически елит“, нека си спомним, че в ЕС през 2004 г. бяха приети страни, които само преди 15 години въобще ги нямаше на картата (балтийските страни, Словения). Закъснелият и измъчен прием на България е закономерното следствие на комбинацията от забавените с години реформи с вездесъща корупция и мощна престъпност. Ако и да има различия в отговорността на различните политически сили, това е присъда над провала на политическата класа. В голяма степен България ще влезе в ЕС не благодарение на, а въпреки тяхната дейност. Това с пълна сила се отнася за сегашното правителство, което днес изглежда способно само да придава положителен „спин“ на всъщност толкова критичния доклад на ЕК от 16 май. При очевидното изоставане на страната по пътеката към ЕС през последната година, което съвпада със засилени настроения против разширяването в ред европейски страни, е щастливо за България обстоятелство, че принципното решение за нейния прием е вече взето.

Шансовете на страната за постигане на икономически ръст и просперитет в Европа се градят не на помощи от Европейската комисия или български правителствени програми, а на уменията на българския бизнес да навлезе на европейските пазари. Както писа наскоро Бизнес Уик, европейските граници напоследък изчезват не в резултат на дърдоренето на брюкселските бюрократи, а благодарение на компании като Райън Еър, които предлагат евтини билети до иначе недостъпни места. Модели за следване вече има от новите 10 члена на ЕС. Така конкурентни позиции в Европа имат вече естонските програмисти, унгарските зъболекари и словенските брокери на недвижими имоти. За успешен бизнес в Европа, българските фирми трябва да проявят професионални познания, предприемчивост и умения да използват конкурентните предимства на страната. От особено значение е етичността в изграждане на отношения с клиенти и партньори в другите страни. Фирми, чийто основни конкурентни предимства са основани на експлоатиране на сивата или откровено престъпна икономика, няма нужда даже да се опитват. Шанс в обединена Европа ще имат тези бизнеси, които са прегърнали основните правила на стратегия, управление, иновации, маркетинг, финанси и счетоводство, операции и логистика, а не са се срастнали с някакви митични „специфични български условия“. Законите на бизнеса са всеобщи и в една нормална страна в ЕС ще има малко причини те да се заобикалят.

Проф. Иван Манев

Университет на Мейн

Ороно, Мейн, САЩ