Все повече хора с високи доходи взимат „бързи кредити“

Клиентите на небанковите финансови дружества взимат все по-големи кредити. Това показват данните на „Профи Кредит България“, предоставени за Econ.bg.

Към края на второто тримесечие на 2013 г. средният размер на „бърз“ кредит, отпускан от дружеството, е 1704 г. За сравнение, за същия период от 2012 г. той е 1485 лв.

„Средният размер на искания от клиента заем варира в интервала 1500-1700 лв., като тенденцията е към нарастване през втората половина на 2013 г.”, коментира Светломира Янкова, маркетинг директор в компанията.

Ясната тенденция на покачване е започнала през 2012 г. Освен размера на отпуснатите заеми, нараства и средният им срок – от 38,3 месеца към миналата година до 40 месеца през тази. Слабо спада средната погасителна вноска – от 107 до 102 лева месечна сума.

Кредитна дисциплина

Към момента на кандидатстване за „бърз“ кредит близо една четвърт от клиентите на „Профи“ нямат нито един активен заем, като делът им се запазва от 2011 г. насам. Други 25% имат само един активен кредит. Увеличава се обаче делът на потребителите с 4 или повече „висящи“ заеми – през първото полугодие на 2013 г. това са 18,1% от кредитополучателите при 15,4% към края на юни 2012 г. Все пак компанията определя този дял като сравнително нисък.

Средният брой активни заеми, които имат клиентите, се увеличава през 2013 г., достигайки 2,2 заема на клиент. За сравнение, за същия период на миналата година той е бил 2 заема.

През 2013 г. всеки четвъртиклиент сактивензаем имапод 100 лв. задлъжнялост по кредитина месечна база. Всеки пети клиент пък има задължения над 400 лв., като този дял се увеличава през втората половина на 2012 г. и през 2013 г.

„Средната месечна задлъжнялост на един клиент с активни заеми нараства през отделните периоди, като за 2013 г. достига 260 лв.“, пояснява Янкова.

Профил на кредитополучателя

Над 50% от клиентите на „Профи Кредит“ са на възраст между 25 и 45 години, като това е основната група кредитополучатели. Делът на хората над 50-55 г., които вземат заем, е значително по-нисък.

По думите на маркетинг директора с времето средната възраст на хората, които теглят кредит, отчетливо се измества надолу – все повече кандидатстват хора на възраст под 30 г. Факторите за това са основно два. Първо, според Янкова, се повишават финансовите нужди на младите хора, както и потребностите им да ги задоволяват чрез механизма на „бързия“ заем. Второ, ключова роля играе по-високата информираност на тези клиенти, които използват интернет като основен комуникационен канал.

В рамките на отделните възрастови групи се наблюдават някои различия в профилите на потребителите. Повечето от кредитополучателите, които са между 30 и 34 години, са мъже. При хората над 45 г. тази зависимост се обръща.

След нараства делът на несемейните клиенти, като към май 2013 г. той е почти 50 на сто.

Налице е и тенденция на повишаване показателя „среден доход“. Темпът на увеличение надхвърля повишаването на средната заплата на национално ниво, което означава, че все повече хора с по-високи доходи се ориентират към „бързото“ кредитиране.

„Потребителите са по-информираниипредпочитат да използватвъзможностите, които им се предоставят за „бързи“ заеми, а не да изчакват дълго, за да съберат необходимите им суми“, обяснява Светломира Янкова.

Хората взимат кредит с оглед на различни нужди – финансиране на ремонти, почивка, разходи за образование или такива от ежедневно естество.

Тенденции в банковия сектор

Скорошен анализ на италианската банка „УниКредит Булбанк“ показа обратна тенденция при аналогичния тип кредитиране за банковия сектор. През летните месеци (юни-юли 2013 г.) домакинствата са изтеглили повече потребителски заеми, но средният им размер намалява.

Усвоените потребителски кредити са се повишили с 6 на сто през юни и юли в сравнение със зимните и пролетните месеци до близо 5 хиляди броя на месец. Увеличението само за юли 2013 г. е от 12%.

Средният размер на заема обаче намалява с около 100 лв. И достига 7300 лева.

Въпреки това средният обем на усвоените потребителски кредити за двата месеца нараства с 4% спрямо периода януари-май до 35 милиона лева. Само през юли индексът се покачва с 8%.