В търговията с въглеродни емисии чакат много пари

New York Times

Спекулата, данъчните измами, кражбите и съмнителните претенции за намаляване на емисии са само някои от проблемите на търговията с въглеродни емисии. Тези постоянно натяквани проблеми накараха много коментатори да обявят, че този борсов сектор се е запътил към бунището на историята.
Такива прогнози обаче са погрешни. Търговията с въглеродни емисии, позната също като cap-and-trade, е на път да спечели гигантски суми за правителствата. Тези пари може да се влеят точно навреме, за да помогнат на държавите да излязат от най-тежката финансова криза от поколение насам.
Перспективите за тези печалби са сред ключовите причини отделните държави да са твърдо решени да се придържат към идеята за тази търговия въпреки пречките и скандалите. Размерът на приходите ще ни помогне да си обясним и защо Австралия, Япония и САЩ продължават да проучват колко скоро могат да въведат подобна система.

Плащаш, за да замърсяваш

Според условията на търговията с въглеродни емисии компаниите, които превишават дадено „ограничение“ за емисиите, трябва да закупят допълнителни въглеродни разрешителни, ако искат да замърсяват повече. Компаниите, които замърсяват по-малко, могат да „търгуват“ или продават излишните си разрешителни.
До момента правителствата в Европейския съюз, който управлява най-голямата в света система за въглеродни квоти от 2005 г. насам, нееднократно са завишавали количествата на газовете, които компаниите емитират. Тези им действия подкопаха основите на ефективното ограничение върху замърсяването.
Европейските правителства са раздали повечето емисионни разрешителни, вместо да накарат компаниите да си ги закупят. „Подаръците“ позволиха на някои от най-замърсяващите европейски индустрии, като работещите с въглища електроцентрали и циментопроизводители, да приберат милиарди евро лесна печалба от една система, чийто първоначален замисъл бе да ги накаже.
Появиха се и други проблеми. Миналата година измамници се възползваха от системата и откраднаха пари, които трябваше да платят на правителствата като ДДС върху транзакции на въглеродния пазар. Загубените приходи са на стойност близо €5 млрд. по данни на Европол.
В други случаи мошеници търговци са препродали изтекли въглеродни разрешителни, а хлабавите регулаторни режими са одобрили фалшиви проекти за намаляване на въглеродните емисии. Киберкрадци пък чрез фалшиви и-мейли са откраднали въглеродни разрешителни и са ги продали на електронните борси.
Защитниците на търговията с въглеродни емисии твърдят, че ЕС е трябвало да раздаде прекалено големия брой въглеродни разрешителни при старта на системата и да запази регулацията хлабава, за да може да я направи по-приемлива за влиятелните индустриални лобита. В противен случай можеха да се възпротивят на всякакъв контрол.
Защитниците на системата признават, че подобно на лидерите от ЕС американският президент Барак Обама вероятно ще трябва да се съгласи да раздаде по-голямата част от разрешителните през първите няколко години на живот на щатската система за търговия с въглеродни емисии заради подобен натиск от страна на индустриалните лобита във Вашингтон.
Сега ЕС затяга ограниченията и задължава компаниите да започнат да купуват далеч по-голям брой разрешителни. Според вътрешен работен документ, издаден без голяма гласност през миналата седмица от Европейската комисия, държавите – членки на ЕС, имат всички изгледи да правят по €26 млрд. годишно до 2020 г. от редовни продажби или „търгове“ на емисионни разрешителни.
В доклада се посочва, че европейските правителства може да започнат да печелят цели €928 млн. годишно още от 2012 г. от продажбата на въглеродни разрешителни на авиолиниите – следващите компании, на които предстои да се присъединят към системата.

Начин за баланс на бюджета

Докладът твърди, че Германия вече е предложила на търг разрешителни през 2009 г. и е спечелила около €230 млн., разпределени по програмите за развитие.
Възможните суми са толкова значителни, че продажбата на въглеродни разрешителни може да е един от начините правителствата да балансират кризисните си бюджети. Тези приходи може да изиграят подобна роля и за САЩ, се казва още в доклада.
В документа пише, че според законопроект, внесен в Конгреса, който трябва да оформи американската версия на търговията с въглеродни емисии (макар вероятността да бъде приет в сегашния си вид да е много малка), американското правителство ще печели минимум около $8 млрд. всяка година до 2020 г.
В Европа първите големи търгове вероятно ще се състоят през 2011 г.
Очаква се електроцентралите в Западна Европа да трябва да купят повечето въглеродни разрешителни, от които се нуждаят, а продажбите може да донесат цели €13 млрд. годишно на правителствата, прогнозира Абид Кармали от Merrill Lynch.
Стоманодобивните компании, както и производителите на цимент и стъкло продължават да твърдят, че всичките им въглеродни разрешителни трябва да са безплатни, за да се справят с международната конкуренция. Кармали поясни, че заради тези претенции е твърде рано да се прецени стойността, която ще извлекат европейските правителства от продажбите на въглеродни разрешителни за тези индустрии.
Държавите от ЕС трябва да използват всичките си приходи от продажби на въглеродни разрешителни за авиосектора в подкрепа на инвестициите в климатично и енергийно усъвършенствани технологии.
Част от тези пари се очаква да бъдат използвани от правителствата, за да спазят обещанието си за подкрепа между 2010 г. и 2013 г. в размер на $10 млрд. за развиващите се страни, за да им помогнат да се справят с климатичните проблеми, както и да допринесат за изграждане на фонд с тази цел, за който се предполага, че ще е на стойност $100 млрд. до 2020 г. и ще е насочен към най-уязвимите от глобалното затопляне нации. В същото време обаче трябва да използват само половината от приходите от продажба на въглеродни разрешителни за енергийния и индустриалния сектор за свързани с климата проекти и да оставят по-голямата част от парите за други цели.
Всичко това означава, че търговията с въглеродни емисии може скоро да се превърне в ценен източник на средства за финансово затруднените държавни хазни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *