Глобалните лидери се сменят

Следващите четири десетилетия най-бързо развиващите се икономики ще бъдат тези, в които доходите на работната сила са сравнително ниски, имат младо и образовано население, високи спестявания и инвестиции, отворени пазари, добре функциониращи институции и стабилна макро политика. В средата на 21. век географският център на световната икономика ще се е преместил в Индокитай, според концепцията за глобалните генератори на растежа, т. нар. 3G (от Global Growth Generators). Преди да разкажа за нея ще припомня една по-стара прогноза.

Тя бе направена през есента на 2003 г. от икономистите на Goldman Sacks, които публикуваха доклада „Мечтание със страните от БРИК: Пътеката към 2050”. В него те изследваха инвестиционните възможности през следващите десетилетия, като изоставиха ентусиазма на Световната банка, че всички страни приели горчивото лекарство на шоковата терапия и вярата в идеализираната роля на пазара, ще постигнат висок растеж. Той ще им позволи за сравнително кратко време да се сближат и достигнат равнището на развитите. Във вниманието на авторите попаднаха Бразилия, Русия, Индия и Китай (съкратено БРИК), а прогнозата бе, че към 2040 г. тези страни взети заедно ще изпреварят по съвкупен брутен вътрешен продукт (БВП) водещите шест икономики САЩ, Япония, Обединеното кралство, Германия, Франция и Италия. По-бързият растеж на БРИК се обясняваше с факта, че развиващите се страни имат по-малко капитал на един зает, а от тук и по-голяма възвращаемост, а високите спестявания и инвестиции и отвореният достъп до новите технологии ще позволи на тази група страни да навакса изоставането си от развитите.

Следващите осем години терминът БРИК доби световна популярност и даде основание на инвеститорите да преосмислят посоката на своите вложения. Така бе докато излезе нов доклад. Този път на водещите икономисти на Citibank Уйлям Бойтер и Ибрахим Рахбари, които ясно сочат източниците на глобалния икономически растеж до 2050 г. Чрез сложна методология за прогнозиране, авторите създават индекса за глобалните генератори на растежа – ЗG индекс. В него те включват шест макроикономически показателя: 1) брутните вътрешни спестявания/капиталови инвестиции като дял от БВП; 2) индекс за формирането на човешкия капитал, тук влизат индикатори за демографски растеж; 3) здраве на нацията 4) образование; 5) качеството на институциите на страната; 6) степени за отвореност на икономиката.

Авторите правят и две важни предположение за природата на глобалния растеж. Първото е свързано с новите технологии, които се създават в развитите, но се реализират най-вече в развиващите се икономики. И второто – със сравнително ниското развитие към този момент на страните, които имат възможност за високи темпове на „наваксващ растеж“ по примера на Южна Корея в близкото минало.

Важните изводи са няколко. За 40 години световният БВП ще се увеличи пет пъти в реални измерения, като Китайската икономика се предвижда да стане най-голяма около 2020 година, а към 2050 индийската ще задмине китайската. Единадесетте държави с най-висок 3G индекс са Бангладеш, Китай, Египет, Индия, Индонезия, Иран, Монголия, Нигерия, Филипини, Шри Ланка, и Виетнам. Всички те ще имат среден годишен растеж на БВП над 5%, именно към тях ще бъде насочено вниманието на инвеститорите.

Прави впечатление, че в новата група липсват Русия и Бразилия от БРИК страните. Това е така, защото се очаква, че те няма да преодолеят последиците от „проклятието на природните ресурси” което не ги мотивира да реформират икономическите си институции и политики и да стимулират растежа.

Авторите на доклада признават, че тази класация има известни условности и крие някои рискове и неясноти. Поради това те очертават и втора група – Бразилия, Казахсгтан, Колумбия, Мексико, Перу, Русия, Тайланд, Турция, Чили, Украйна и Южна Африка. При определени обстоятелства те биха могли да достигнат и преминат границата от 5% годишен растеж.

Посланието от това глобално моделиране на новия ред е, че страните със сравнителни ниски доходи с младо и добре образовано население, с високи спестявания и инвестиции, с отворени икономики, и добре функциониращи институции и стабилна макроикономическа политика ще растат най-бързо.

Другият голям извод е, че географският център на световната икономика постепенно се измества. Той се измерва като средна претеглена икономическа активност в 700-те основни икономически центъра по географски ширини. През 80. години на миналия век се е намирал в Атлантическия океан. Причината е била доминиращата роля на Западна Европа и Северна Америка. През 90-те години центърът се измества като в момента е леко на изток от България. В средата на 21 век пресечната точка на икономическите процеси ще бъде Индокитай.

Ключовите условия за динамичен растеж не са само богатството на природни и финансови ресурси, но и общественият избор, който осигурява стабилност. Това означава ниска инфлация, постигната чрез рестриктивна парична политика, фискална стабилност като резултат от балансирана бюджетна политика, стабилност на институциите за осигуряването на върховенство на закона, провеждане на устойчива макроикономическа политика и предсказуема бизнес среда.

Специално внимание обръщам на образованието, което е един от водещите фактори за растежа. Най-новите изследвания показват, че повишаването на образователното равнище на работната сила само с една учебна година води до нарастването на БВП с около 0,3% в продължение на поне 30 години.

Д-р Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон, САЩ

Източник: Citigroup's study of 3G nations

* Индексът 3G е базиран на шестте показателя: вътрешното спестяване/инвестиране; демографски перспективи; здраве; образование; институции и политики; отвореност на икономиката.