Големият проблем на Гърция

Защо изобщо някой би гласувал за строги икономии, когато партии като СИРИЗА или Подемос предлагат път без болка?

Въпросът отразява два твърде спорни феномена. В САЩ правителството можеше да заема пари при рекордно-ниски лихвени проценти, дори в разгара на рецесия. А за Гърция, натрупването на огромен фискален и външен дълг, беше спряно от пазарите през 2009 г.

След това гръцката държава получи безпрецедентно по размер субсидирано финансиране, за да може да намали постепенно прекомерните си разходи. Но сега, след тази европейска и световна щедрост, Джоузеф Стиглиц и други икономисти твърдят, че дългът на Гърция трябва да бъде опростен и отписан.

Истината е, че рецесията в Гърция въобще не е свързана с размера на нейния дълг. До 2014 г. страната не плащаше нищо в нетно изражение, а само получаваше още заеми. Едва през миналата година страната започна да връща малка част от задълженията си и реализира първичен бюджетен излишък от 0.8% от БВП.

Опитът на Гърция подчертава истината за макроикономическата политика, която е твърде често се пренебрегва. Политиките за икономии не доминират в света. Напротив, повечето страни имат проблеми с бюджетните си баланси.

Напредъкът в областта на поведенческата икономика показва, че всички ние имаме огромни проблеми със самоконтрола. И теорията на игрите обяснява защо действаме още по-безотговорно при вземане на решения в група. А липсата на фискален самоконтрол реално е най-големият проблем на Гърция.

Нейната фискална политика, въпреки безпрецедентната международна щедрост, е напълно извън контрол и се нуждае от значителни корекции. Недостатъчните разходи никога не са били проблем за гърците. От 1998 г. до 2007 г. годишният ръст на БВП на глава от населението в Гърция е средно 3.8%. По-бърз е икономическият растеж само в Ирландия.

Но до 2007 г. гърците харчат над 14% повече, отколкото произвеждат. Това е най-голямата разлика между разходи и брутен вътрешен продукт в Европа – повече от двойна спрямо тази в Испания и с 55% над тази в Ирландия.

В Испания и Ирландия обаче разликата отразява бум на строителството, което след влизането на двете страни в еврозоната даде на хората достъп до много по-евтини ипотеки. В Гърция става въпрос най-вече за огромни фискални дефицити, превърнати в консумация, а не в инвестиции.

А светът реши да спаси гърците с безпрецедентна щедрост. Нещо което не направи за Латвия или Ирландия. Всъщност, дори и след т. нар гръцка депресия, икономиката на Гърция е нараснала повече, като БВП на човек от населението, от 1998 г. насам, от Кипър, Дания, Италия или Португалия.

Внезапното пресъхване на рога на изобилието винаги е болезнено. Начинът, по който да се сведе до минимум болката обаче е да се намаляват разходите, с възможно най-малко свиване на производството. Това на практика означава увеличаване на износа за сметка на свиващото се вътрешно потребление.

Проблемът е, че Гърция произвежда много малко неща, които светът да иска да купува. Износът на гръцки стоки включва предимно плодове, зехтин, суров памук, тютюн, както и някои рафинирани нефтопродукти.

Туризмът е зряла индустрия с много регионални конкуренти, като Италия, Турция и България. Страната не произвежда машини, електроника или химикали. От всеки 10 долара от световната търговия с информационни технологии, на Гърция се пада по-малко от цент.

Страната никога не е имал производствената структура да бъде толкова богата, колкото беше. Тя финансираше благосъстоянието си с пари назаем, вместо да развива производствените си мощности.

Според Атласа на икономическа сложност, през 2008 г. разликата между приходите на Гърция и стойността на ноу-хау в нейния износ е най-голямата сред 128 изследвани страни.

Твърде много от дебата за гръцката драма се фокусира върху това, което Германия, ЕС, или Международния валутен фонд трябва да направят. Но реално само от Гърция зависи да развие и увеличи своята продуктивност, за да запази високия стандарт на живот, който е постигнала. /Рикардо Хаусман, бивш министър на планирането на Венецуела и бивш главен икономист на Междуамериканската банка за развитие, професор по практическо икономическо развитие в Харвард, за The Project Syndicate./