Десетолевката е най-фалшифицираната банкнота у нас
Ръст от 138% има в хванатите фалшиви пари в рамките на последната година
Банкнотата от 10 лева е най-фалшифицирана у нас, сочи отчет за емисионно-касовата дейност, изготвен от управление „Емисионно“ към Българската народна банка. Докладът обхваща първото тримесечие на настоящата година. От общо 1328 неистински банкноти, които са били хванати през първото тримесечие на 2006 г., 1147 са били десетолевки. Това означава, че на всеки 100 фалшификата 86 са с образа на Петър Берон. На второ място са петдесетолевките с дял в неистинските задържани банкноти от 5.62%, а трети в тази непрестижна класация е двадесетолевката, на която се падат 5.42% от фалшивите пари, които за хванати у нас. Хванати са и неистински двулевки и петолевки, като общия им брой е 32.
В Националния център за анализ са били регистрирани и две фалшиви столевки, но техните „автори“ не са били много прецизни – те са представлявали цветни копия дори без опит за имитация на защитните елементи. Както е известно, „алековката“ е най-защитената у нас банкнота. Програмата на БНБ предвижда с подобни на столевката защити през тази година да се обзаведе и петдесетолевката.
В центъра за анализ са задържали 128 броя фалшиви банкноти още преди те да влязат в оборот. Другите 1200 броя неистински пари, които също са били регистрирани, обаче са иззети след употребата им.
Ръст от 138% има в хванатите фалшиви пари в рамките на последната година, съобщават още от БНБ. В абсолютно изражение това означава, че броят на неистинските банкноти се е увеличил със 770.
Макар и да е странно, в страната са правени опити да се правят неистински монети. За това говори фактът, че центърът за анализ е регистрирал общо 293 такива само за първите три месеца на тази година. От тях 287 са от петдесет стотинки, а други шест са еднолевки.
По отношение на истинските пари от БНБ обявяват, че средната банкнота продължава расте, като достига 23.09 лв. С понятието средна банкнота се обяснява хипотетичен купюр, който, ако съществуваше, би бил най-много използван от фирми и граждани. За първите три месеца тя се е увеличила с 35 стотинки, докато в рамките на година нарастването й е с 59 стотинки. „Това означава, че хората търсят все повече пари за стопанския оборот поради нарастващата икономическа активност. Съответно нараства и скоростта на обращение на наличните пари. Повишава се паричното предлагане. Има приток на евро, което се заявява за обмяна, и БНБ трябва да пусне същата стойност в левове. Това води до увеличаване на средната банкнота. Увеличението й е приблизително равно на темпа на увеличение на паричната маса. Това означава, че паричната система не генерира инфлационен натиск, а подпомага растежа“, обясни Цветан Манчев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“. /Дневник.bg