Достигнахме ли дъното

Икономистът Джон Кенет Гълбрайт веднъж заяви: „Единствената функция на икономическите прогнози е да направят астрологията да изглежда респектираща.” И все пак трябва да попитаме: Това ли беше дъното?
След месец на изтощителни икономически новини, мракът изглежда се вдигна през миналата седмица, поне за малко. Фондовите пазари нараснаха с 12% за четири дни. Две от най-големите банки на САЩ заявиха, че са отново печеливши. „Дженерал моторс” каза, че няма да се нуждае от новите 2 млрд. долара държавна помощ през този месец. И продажбите на дребно бяха по-добри от очакваното.
Но пазарите все още с 50% под върха си отпреди 17 месеца. Да, банките правят пари, но само за два месеца, а какво става с милиардите лоши активи в балансите им. И няма гаранции, че „Дженерал моторс” ще оцелее. Колкото до данните за търговията на дребно, те са лоши, макар и малко по-добри от очакваното.
Но има едно усещане сред икономистите и аналитиците на Уолстрийт, че дори дъното да не е достигнато, може би свободното падане вече се забавя. Лорънс Самърс, главният съветник на Обама, заяви в петък, че макар да не изглежда, че кризата ще свърши скоро, има ранни сигнали, че тя отслабва.
Което ни води до въпроса: Как ще разберем кога достигаме дъното – тази година или след години? Няма лесен отговор.
Гълбрайт не е единственият, който признава, че прогнозите за повратна точка са погрешни. А прогнозирането на края на сегашната рецесия е дори по-трудно , тъй като ще зависи от това колко бързо и ефективно правителствата ще разрешат кризата в банковата система. Много инвеститори продължават да се тревожат, че най-големите финансови институции не са платежоспособни, независимо от уверенията, че те са добре капитализирани. Според аналитиците погрешните и неконцентрирани действия са изострили Голямата депресия и Японското „изгубено десетилетие”.
Вероятно няма начин да разберем дали сме стигнали дъното, преди да започнем да се оттласкваме. Но има някои ключови индикатори, които могат да ни помогнат.

Акциите
Фондовите борси обикновено достигат дъно преди икономиката. Но дори Уорън Бъфет, който през октомври заяви, че започва да купува акции, признава, че не знае какво ще се случи през следващия месец или година.
Оттогава книжата паднаха с още 20% и сега пазарът е на нивата от 1997 г. Съотношението цена-печалба е около 13, с около 20% под средното ниво за последните 130 години. Но много инвеститори са зад страничната линия. Фондовете на паричния пазар се раздуха до $3.8 трилиона при $2.4 трилиона преди две години. А кешът, който банките държат в трезорите си и по сметки във Федералния резерв нарасна повече от два пъти през последните 9 месеца.
Това, което направи сегашната рецесия толкова вредна, беше натискът на дефлацията, която удря едноврменно бизнесът и клиентите. Те изкарват по-малко и стойността на техния бизнес и техните жилища намалява, но дълговите им си остават същите, казва Ръсел Непър, авторът на „Анатомия на мечтата: Уроци от четирите спада на Уолстрийт”. Той казва, че акциите няма да нараснат докато не свърши дефлацията и, че бизнесът би трябвало да наложи по-високи цени, за да плаща дълговете. Ранните индикатори подсказват, че това може би се случва и фондовите борси са близо до дъно, казва Непър. Той посочва три индикатори, които често сигнализират, че се задават икономически ръст и инфлация – цените на меда, корпоративните облигации и ДЦК , защитени от инфлацията. И на трите цените сега са по-високи, отколкото през ноември. „Тези индикатори ви подсказват, че трябва да купувате, а не да продавате”, казва той.
Все още Непър признава, че акциите могат да паднат още. Измерени чрез 10-годишното съотношение цена-печалба, те са били по-евтини в началото на 80-те и 30-те години.
Нуриел Рубини, професът от Университета в Ню Йорк, която предвиди много от случващото се сега, предупреди, че корпоративните печалби и цените на акциите ще продължат да падат, може би стръмно.

Жилищата
За да определим дали цените на жилищата все още са раздути, икономистите използват съотношение, което сравнява цената на покупка на дом спрямо наема или спрямо медианния семеен доход. Ако съотношенията са по-високи отколкото през последните години, това показва, че цените на жилищата са надути.
Инвеститорът Бари Ритхолц използва по-прост пример: дали средно семейство може да си позволи да си купи жилище с две или три спални в квартал, където живеят хора със средни доходи. Ако отговорът е не, тогава още не сме стигнали дъното на пазара на жилища, казва Ритхолц, според когото спадът на цените на жилищата в САЩ е стигнал до средата. Но на някои места, като Маями, където цените паднаха с повече от 50%, имотите може би са близо до дъното. Но в градските зони като Манхатън има още много път надолу.
Разбира се, тези, които са купили на върха на пазара, ще страдат най-много, ако бъдат принудени да продават. Експертите казват, че пазарът ще се възстанови само чрез по-ниски цени, по-лесни кредити и подобряване на икономиката.
Потребителски разходи
Американците обичат да купуват и в годините след Втората световна война, потребителските разходи рязко са намалявали, а когато това се е случвало, бързо са се връщали на предишните нива.
Сегашната рецесия е суров тест за тази истина. Частното потребление падна с 1% през втората половина на 2008 г. – за първи път от 1980 г. Икономистите казват, че потреблението ще се възстанови бавно, тъй като задлъжнелите американци спестяват повече и изпла. Нормата на спестяване в САЩ скочи до почти 3% от дохода миналата година, след като беше доближила нула. Но все още е под следвоенната средна от 7%.
Един сигнал, че потреблението е достигнало дъно, ще бъде, когато нормата на спестяване престане да расте и потдиснатото търсене получи тласък. Продажбите на коли, например, са паднали до нива от 1981 г., когато населението на САЩ беше ¾ от сегашното. Много потребители отлагат подмяната на старите си автомобили. Според изследване на циклите на Едуард Лимър, продажбите на коли и строителството на жилища са първите признаци на възстановяването.
Ръстът на международната търговия би бил другият ранен индикатор, че потреблението в САЩ и по света започва да се възстановява.
След ръст със средно 7% годишно през по-голямата част от това десетилетие глобалната търговия почти не се промени през периода март-септември 2008 г., според данните на ОИСР. Много големи икономики, включително САЩ, Япония и Китай отчетоха голям спад на износа и вноса през последните месеци. Миналия петък САЩ отчетоха спад от 12% за януари. Ще бъде положителен сигнал, ако видим покачване на международната търговия, казва Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, сега професор в Харвард. Тобиас Лефковиц, главен стратег в Ситигруп , има друг индикатор за това кога сме достигнали дъното: когато престанем да се държим като децата на задната седалка, които все питат родителите си „Пристигнахме ли вече”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *