Експат: Перспективата за икономиката е добра, но влошаваща се

Бюджетен дефицит от 2%, инфлация до 1.5% и реален разход за пенсии до12% от БВП през 2010 година. Това прогнозират икономистите от Експат Капитал с водещ анализатор Лъчезар Богданов от Индъстри Уочв първия брой на бюлетина „Експат компас“. Намаляването на заплатите ще спомогне за запазване на работни места както и за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, смятат още специалистите, които задават въпроса защо кредитният рейтинг на страната ни е по-нисък от този на Гърция?
Бюджетен излишък/дефицит
Ситуацията с бюджетния дефицит в България е по-добра от тази във всички страни в ЕС, но е по-лоша от постиженията на страната през целия период между 1998 и 2008 г. Популисткият натиск за повече разходи може да влоши ситуацията, а не да я подобри през 2010-13 г.
Може да се очаква, че дефицитът ще достигне до 2% през 2010 г., докато желаното ниво е излишък от 1% от БВП.

От една страна е положително, че България постигна най-ниския бюджетен дефицит в ЕС за 2009 г. – само 0.8% от БВП. Този дефицит от около 500 млн. лв. беше натрупан само през юли, точно преди идването на власт на новото правителство. От друга страна, критиците могат да кажат, че България е можела да постигне повече като реформи в публичния сектор.
Риториката за балансиран бюджет не съответства на факта, че България преминава към дефицит след 6 години на рекордни излишъци, се посочва в анализа на компанията. Правителството забави плащания между 1 и 2 млрд. лв. главно за съществуващи договори за обществени поръчки, като по този начин задълбочи сериозната ликвидна криза в икономиката и увеличаващата се междуфирмена задлъжнялост.
С натрупване, т.е. не на реална кешова база, истинският бюджетен дефицит за 2009 г. би трябвало да е 2-3%. Също така Бюджет 2009 беше променен през декември, за да се допусне дефицит. За 12 години българският парламент никога не беше променял бюджети, напомня авторът на анализа Николай Василев.
Разочаровани сме също така, че Бюджет 2010 предвижда дефицит от 0.9% от БВП за първи път може би от 2003 г. насам. Нека припомним, че България традиционно поддържа висок дефицит по текущата сметка, който през 2007-08 г. достигна опасни нива от над 2 5% от БВП. Бюджетните излишъци изглеждат благоразумни за държава с валутен борд, с високи външни дисбаланси и за държава, която фалира по външния си дълг през 1990 г. и преживя висока инфлация и хиперинфлация през 1990-97 г.
Публични разходи
По отношение на публичните разходи, икономическият екип на Експат предлага списък на желаните събития:
• здравна реформа, включително закриване на стотина болници
• промени в пенсионния модел с цел да бъде намален разходът за пенсии като % от БВП
• продължаване на реформите в образованието, както и престуктуриране на БАН
• допълнителни съкращения в държавната администрация (17 000 държавни служители бяха съкратени за периода 2005-09 г., като настоящото правителство обещава повече)
• приватизационни и концесионни сделки, публично- частни партньорства, които биха подпомогнали да се заместят необходимите публични инвестиции в инфрастуктура с частни средства
Според ЕкспатБюджет 2010 е твърде голям като %от БВП, доста по-голям от всички предходни за последните две десетилетия. България планираше бюджетни разходи под или около 40% от БВП в продължение на много години. Дори през 2005-09 г. България харчеше само 38-40% поради ограниченията, наложени от някои коалиционни партньори. Смятаме, че разходите могат да доближат 43.5%, докато нашето препоръчително ниво е едва 39%.
Нашето очакване е, че реалният разход за пенсии може да достигне 12% от БВП през 2010 г., докато ние препоръчваме под 9%, се посочва още в анализа.
Държавен дълг
От Експат припомнят, че между 1998-2008 г., както и заради високия растеж на БВП, страната успя да намали задлъжнялостта си до под 15% от БВП. Нещо повече, валутните резерви от 12 млрд. евро са много повече от общия държавен дълг в размер на 5 млрд. евро. Следоватено България няма нетен публичен дълг, вътрешен или чуждестранен. Всъщност държавата би могла да плати с резервите целия си публичен дълг.
Ако това е вярно, би било интересно да се замислим защо кредитният рейтинг на страната (BBB според S&P) е по-нисък от този на Гърция (BBB+), както и на много други страни със сериозно влошаващи се публични финанси и покачващи се нива на дълга.

Реален ръст на БВП
Според анализа повратната точка за икономиката на страната може да настъпи във втората половина на 2010 г., ако ЕС има позитивен растеж от поне 1% през 2010 г.
Икономистите посочват, че инфлацията не е проблем за страната, като прогнозите са консервативни до +1.5%, при +2.2%, очаквани от правителството.
Дефицит по текущата сметка
Анализът посочва, че постоянно големите търговски дефицити и дефицити по текущата сметка означават, че държавата не произвежда достатъчно конкурентни стоки и услуги, че внася твърде много и живее отвъд възможностите си и че валутата може би е сериозно надценена.
Вярно, има някои смекчаващи обстоятелства. България привлече 30
млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за 2002-08 г.
Само през 2007 г. ПЧИ бяха 8.6 млрд. евро или 28.9% от БВП – еднa от най-големите стойности в света като процент от БВП. Следователно, до 2007 г. ПЧИ бяха достатъчни, за да финансират дефицита по текущата сметка. Не и през 2008 г., обаче.

Безработица
Основен структурен проблем за икономиката е, когато заплатите не могат да падат по време на рецесия. Обаче в България заплатите показават значителна гъвкавост през последната година. Официално средната номинална заплата се е увеличила с до 10% през 2009 г. Много е вероятно част от това увеличение да се дължи на обявените по-високи заплати, а не на реално изплатените. Добре известно е, че не всички доходи се обявяват за данъчни цели. По непотвърдени данни в много компании заплатите са ефективно намалени с 10-20%, в някои случаи с до 50%, основно поради задължителни неплатени отпуски. Според нас
намаляването на заплатите спомага за запазване на работни места, както и за подобряване на влошената конкурентоспособност на икономиката.
* Публикувано със съкращения!

DarikFinance.bg