Ембарго: Reloaded

Държавите от Европейския съюз (ЕС) се договориха във вторник вечер да наложат трети кръг от санкции срещу Русия заради ролята на страната в конфликта, който през последните няколко месеца се разгаря на територията на Източна Украйна. Този път ограниченията засягат не само конкретни лица и компании, близки до режима на Владимир Путин, а цели сектори от руската икономика. Три дни след решението на евросъюза конкретиката по темата, както и задълбочените анализи все още са оскъдни. Всичко това обаче най-вероятно ще има сериозни последствия както за Москва, така и за държавите от ЕС, включително и България. По-надолу ще намерите в синтезиран вид основните въпроси и отговори около новите санкции, както и евентуалния им ефект за страната ни.

Защо бяха наложени сега?

Новите санкции са пряко следствие от свалянето на малайзийския пътнически самолет, полет MH17, над раздираната от гражданска война Източна Украйна, смъртта на всичките 298 пасажери и екипаж, както и невъзможността разследващите екипи да достигнат зоната на катастрофата вече втора седмица. За момента е безспорно ясно, че боингът е бил свален със зенитна ракета земя-въздух, най-вероятно изстреляна от зенитен комплекс „Бук“ в зоната, контролирана от проруските сепаратисти. Западните правителства са убедени, че бунтовниците не са способни да придобият и управляват подобна ПВО-система без подкрепата на Москва и нейните въоръжени сили.

Поради опасения за сигурността на международния разследващ екип, който все още не може да достигне до останките на MH17, Върховната рада на Украйна ратифицира договор с Холандия и Австралия, който позволява на двете държави да изпратят до 700 души въоръжен персонал на територията на страната. Военнослужещите и полицаите ще се грижат за сигурността на следователите и ще имат право да използват огнестрелно оръжие.

Какво включват санкциите?

ЕС налага търговско ембарго върху вноса и износа на оръжие и оръжейни системи от и към Русия. Санкциите ще действат занапред, така че не се отнасят за известната сделка за доставка на френски бойни кораби клас „Мистрал“ за нуждите на руския флот.

Забранява се износ на стоки и технологии с възможна двойна употреба в Русия или за руски военни потребители. ЕС прилага детайлен списък със стоки, които могат да имат потенциално военно приложение.

Износът на апаратура и технологии в сферата на енергетиката за Русия минават на лицензионен режим. Лицензи ще бъдат отказвани, ако става дума за системи, предназначени за дълбоководен добив на нефт, за търсене на нефт в арктически условия и за добив на шистов газ.

Ограничава се достъпът на Русия до европейските капиталови пазари. В изпълнение на тази санкция се забранява на граждани и фирми от ЕС да купуват или продават облигации, акции или сходни финансови инструменти с падеж, по-дълъг от 90 дни, издадени от големи руски държавни банки, подразделения и компании, действащи от тяхно име. Всякакви услуги, свързани с издаването на подобни финансови инструменти, също са забранени на територията на ЕС.

Допълнителни санкции се налагат на анексирания от Русия Кримски регион. Европейските фирми имат забрана да развиват дейност на територията на полуострова в следните 6 бизнес сфери: инфраструктурни проекти, телекомуникации, енергетика, добив на нефт, газ и руда. Забранява се извършването на каквито и да било финансови и застрахователни услуги на територията на Крим.

Отделно от това още 8 души и 3 фирми са добавени към списъка с лица и компании, които имат принос към дестабилизацията на Украйна. Техните авоари на територията на ЕС ще бъдат замразени, а визите им за свободно пътуване в евросъюза – анулирани. Така списъкът нараства до 95 души и 23 фирми. Една от компаниите със замразени активи е военната „Алмаз-Антей“, която произвежда зенитно-ракетните установки „Бук“.

Колко ще траят?

Санкциите се налагат за период от една година. Те подлежат на преразглеждане на всеки три месеца.

С какви контрамерки заплашва Русия?

Първото ответно действие на Русия беше забрана за внос на плодове и зеленчуци от Полша. Формалният повод за това е нарушение на фитосанитарните изисквания на страната. Москва все още обмисля дали да разшири това ограничение до вноса от целия ЕС, който изнася за Русия плодове на стойност над 1.2 млрд. евро и зеленчуци за над 880 млн. евро.

Другият проблемен сектор е оръжейната търговия. Държавите от ЕС внасят от Русия военна продукция на стойност 3.2 млрд. евро годишно, а изнасят продукция за около 300 млн. евро. По-голямата част от руския военен експорт обаче е свързан с поддръжка на старо съветско бойно оборудване в държавите от бившия Съветски съюз. По всяка вероятност оръжейното ембарго ще принуди членовете на ЕС от бившия Варшавски договор по-бързо да мигрират към натовски аналози. По-важният ефект от оръжейното ембарго за Русия обаче е свързан с плановете на страната за модернизация на въоръжените й сили и закупуване на западни бойни системи без руски аналог.

Какви ще са ефектите за България?

Експортът на България за Русия за миналата година е в размер на 1.121 млрд. лв., като нито един от водещите сектори износители не попада пряко в сферата на европейските санкции. Потенциален проблем би възникнал, ако Москва реши да ограничи вноса на български лекарства (за около 280 млн. лв.), на вина (25 млн. лв.) или пък козметика (15 млн. лв.). Такива мерки обаче за момента не са анонсирани.

Не се предвижда и промяна във визовия режим за обикновените руснаци, така че затягането на евросанкциите не представлява заплаха и за тазгодишния туристически сезон у нас.

България би могла да пострада, ако Русия реши да разшири забраната за внос на плодове и зеленчуци, която наложи на Полша, и да санкционира целия ЕС. На този етап обаче българският бизнес няма информация за готвени ограничения за продукцията от страната. Според официалната статистика на Националния статистически институт през последните пет години в Русия са изнесени между 4 и 8.5% от преработените плодове и зеленчуци в България, като за 2014 г. те са били на стойност 14.45 млн. лв. В статистиката освен традиционните консерви, за които Русия е сред важните пазари според преработвателите, попадат още сушени и замразени плодове и зеленчуци, чиято реализация е основно в държави от ЕС.

Най-сериозен проблем от санкциите срещу Русия обаче ще има българската армия, както и военноремонтните ни заводи „Флотски арсенал“ и пловдивския „Георги Бенковски“, който ремонтира самолети и вертолети. Поддръжката на единствената ни ескадрила изтребители МиГ-29, на които страната ни разчита за защита на въздушния ни суверенитет, например е 100% зависима от руснаците. За щастие тази седмица стана ясно, че Министерство на отбраната най-накрая е успяло да получи обратно 4-те двигателя за бойните самолети, които беше изпратило за ремонт в заводите на МиГ и чието удължаване на ресурса се бавеше месеци наред. Не е ясно обаче как военновъздушните ни сили ще процедират оттук нататък в условията на оръжейно ембарго. Едно от нещата, което трябва да се случи в най-скоро време, например е модернизация на радарите на българските МиГ-ове, така че да не ползват честотите на дигиталната система за управление на високоскоростните влакове.

Задаващите се проблеми около изтребителната авиация може да принуди страната ни скоростно да придвижи процедурата за закупуване на нови неруски бойни самолети. Към момента военновъздушните сили на България се спрели на три варианта: американски F-16, европейски Eurofighter Typhoon и шведски Gripen. Дебатът по темата се води още от края на управлението на ГЕРБ, но в светлината на последните събития може да се окаже, че трябва да се действа веднага. Това обаче означава шокови разходи за държавата в размер на около 700 млн. лв., което ще бъде силна плесница за българския данъкоплатец в тежък момент за държавните финанси.

Алтернативата (макар и временна), ако изтребителната ни авиация принудително се приземи в резултат от оръжейното ембарго, е страната ни да преотстъпи охраната на българското небе на самолети от друга натовска държава, следвайки модела на прибалтийските държави. Последното обаче едва ли много ще зарадва съюзниците ни, които открай време недоволстват, че повече консумираме сигурност, отколкото генерираме.

Оръжейните санкции срещу Русия биха могли да имат и положителен ефект за българската военна индустрия, и по-специално за завод „Арсенал“, който произвежда модерни модификации на прословутите „Калашников“. Малко известно е, че фирмата вече има и свой завод в Лас Вегас, САЩ. След като Брюксел и Вашингтон наложиха забрана за внос на руски оръжия, „Арсенал“ получава реална възможност да запълни тази пазарна ниша със своя продукция. За миналата година например на територията на САЩ и Канада са продадени над 200 хил. броя „Калашников“. Според информация от базирания в Лас Вегас оръжеен дистрибутор K-Var през последните две седмици американските купувачи буквално разграбват наличните бройки от руските автомати. Цената на автоматите „Калашников“ в САЩ започва от около 1000 долара за базов модел.

Имат ли отношение санкциите към руските енергийни проекти у нас?

След началото на украинската криза „Южен поток“ беше един от първите руски проекти, който попадна в полезрението на Брюксел. Ако дотогава Европейската комисия се отнасяше към него с подозрение, след това вече беше ясно, че той ще трябва да си проправя пътя с иглени регулаторни уши.

Новите санкции обаче едва ли му повлияят допълнително. Първо, проектът се развива в България, а не на руска територия, така че евентуално ембарго върху износа на определени технологии няма да му укаже влияние. Български фирми могат да бъдат засегнати единствено ако участват в изграждането на газопровода на руска територия. Освен това ЕС засега забранява само износа на оборудване за нефтената индустрия.

Санкциите срещу отделни компании също едва ли ще засегнат проекта. „Газпром“ реагира бързо, когато се оказа, че „Стройтрансгаз“ – компанията, избрана с още пет български фирми да строи „Южен поток“, е в черния американски списък, и вкара в проекта дъщерното си дружество „Центргаз“. Самата „Газпром“ едва ли ще бъде санкционирана сериозно, тъй като е основен доставчик на газ не само за България, но и за далеч по-големи членове на евросъюза.

Брюксел обаче ще бъде много взискателен за всяка възможност да натиска спирачката на проекта, докато ситуацията в Украйна не се нормализира.

Каква е официалната реакция на Русия?

Русия няма да предприема мерки тип „око за око, зъб за зъб“ или пък да изпада в истерия заради западните икономически санкции, коментира външният министър на страната Сергей Лавров. Според него санкциите може да направят родината му по-независима и по-уверена в собствените си сили. „Не можем да ги игнорираме. Но да изпадаме в истерия и да отговаряме на удара с удар не е достойно за една голяма страна“, допълва Лавров. Външният министър на Русия също така твърди, че страната му би желала по границата с Украйна да се разположат наблюдатели на ОССЕ, които да опровергаят обвиненията на западните държави, че оттам преминават оръжейни доставки за сепаратистите в Източна Украйна.

Централната банка на Русия пък обяви в четвъртък, че е готова да подкрепи банките, които са обект на санкции от страна на ЕС, като им предостави ликвидност. Според нея обаче финансовите институции разполагат с достатъчно капитали, за да се справят и без рефинансиране. Под ударите на европейските ограничения попадат пет банки – Сбербанк, VTB, Газпромбанк, Внешекономбанк и Росселхозбанк. Три от тях имат дъщерни дружества в държави от ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *