Знаем хитрините на банките
Надеждните клиенти винаги ще бъдат ухажвани
Трезорите да не прекаляват с рисковите кредити, казва Емилия Миланова
– Г-жо Миланова, какъв е ефектът от мерките, които БНБ предприе за ограничаване ръста на кредитите? Банкерите ви обвиняват, че не изчаквате резултатите, преди да предприемете нови ограничения…
– Това, че предприемаме нови мерки, не означава, че предишните са били неефективни или че не са направени съответните анализи на резултатите. Например очакваше се намаляване в рамките на 25-30% на темпа на кредитирането за граждани и домакинства. В БНБ сме доволни както от този темп, така и от факта, че нашите мерки се оказаха адекватни. Винаги когато виждаме, че има опасност от повишаване на риска, предприемаме нещо, което е във възможностите на Централната банка. БНБ се интересува главно от рисковете в банковата система. С мерките със сигурност имаме някакъв принос в едно бъдещо овладяване на дефицита по текущата сметка. Но когато в продължение на 5 години нарастването на кредитите е повече от 5%, това, което световната практика показва, е, че в 90 на сто от случаите предстоят шокове. И аз смятам, че надзорът трябва да предприеме бързи мерки. Всички страни от региона го правят. Дали това обаче е било най-подходящото от гледна точка на подписване на споразумението с МВФ? При подобен род преговори винаги има момент, в който трябва да се направят някакви взаимни отстъпки. Ние не може непрекъснато да се опъваме. Ако знаете с какви и колко на брой предложения дойдоха хората от фонда!
– БНБ има намерение днес да промени някои наредби. Защо се налага това?
– Когато пишем наредбите и предприемаме някакви мерки за ограничаване на кредитирането, ние си поставяме за цел да изберем такива параметри, чрез които да постигнем целите си. Променихме една регулация, мярката действа цяла година. И се оказва, че банките се приспособиха към това изискване и започнаха да заменят кредитите с корпоративни облигации. Разбира се, в БНБ още в началото знаехме, че това ще се случи. Но въпреки това и в регулатора за съотношението между кредити и депозити 60/40 процента, и когато определяхме темповете на ръста на кредита в кредитната база не включихме тези корпоративни облигации. Смятахме, че все пак ще можем да гарантираме нашата цел – по-нисък процент на ръста, който сме си поставили и който трябва да се спазва, за да не се генерират толкова много рискове.
– Но в годишните резултати се вижда, че опасностите са в съвсем приемливи граници и рискът не е тревожен…
– Това не е така, защото опасностите при потребителския и ипотечния портфейл са нещо доста сериозно. И банките много добре го знаят, но невинаги си признават. И затова сега включваме в базата и корпоративните облигации, които банките купуват. Защото те са просто заместители на кредита. Това е нещо като квази кредит.
– Някои заеми, вноските по които са закъснели само 2-3 дни, неоправдано попадат в графата „необслужвани“, влошават портфейла и след това в продължение на 6 месеца банките ги провизират.
-Точно затова утре (б.а. – днес) управителният съвет на БНБ ще промени този срок от 6 на 3 месеца. Но нито една банка досега не ни е показала информация, която да ни убеди, че е така. И затова отправих призив към Асоциацията на търговските банки – да представят надлежна информация. Ние това нещо го имаме предвид, обсъждаме го и ако заради този срок се влошава изкуствено портфейлът на банките, ще си посипем главата с пепел и ще се признаем за виновни. Има случаи, в които това е така. Но основният проблем не е там. Банките трябва да свършат доста много работа – да адаптират информационните си системи, системите си за оценка на съответните продукти. Те предлагат най-различни продукти. Но се оказва, че нямат инструментариум, нямат капацитет, който да показва и управлява рисковете по тези продукти. В стремежа си да завладяват пазари предлагат продукти, които след това не могат да администрират. Системите им не отчитат и начина, по който се обслужват кредитните карти. Това трябва да се направи и наистина банките да покажат пред надзора, че нямат проблеми.
– Очаквате ли при тези мерки досега ръстът на кредитите да намалее и с колко?
– Да, очакванията ни в БНБ са ръстът на кредитите да намалее през 2006 г. и да остане под 20 процента – дори до 17,5%. В същото време няма да променяме изискването за тримесечен темп от 6 на сто, който е заложен и в досегашните регулации на надзора. Ние заявихме, че независимо какво иска фондът, няма да променим изискването, което е от април миналата година, за по-голяма сигурност. Но и всички последвали мерки са насочени да се гарантира изпълнението на цялостната програма за ограничение на резкия скок на кредитирането. Защото това е именно програма, а не хаотични и наслагващи се прийоми, колкото и да ни обвиняват в това. Там, където мерките ни търпят пробив, за да успеем, пристъпваме към нещо друго. Е, винаги има някой, който ще измисли нещо ново, по-различно. Пък и ние не сме си поставили за цел да сме готови с пълната гама от противодействия. Но поне това, което ясно виждаме, че влияе върху неоправдания ръст на заемите и по същество го провокира, ще ни предизвика да вземем мерки. За всички е ясно, че кредитирането трябва да се успокои Този процес не може да се остави на течението и на случайността.
– Има ли опасност с намаляване на кредитирането да се намали конкурентоспособността на българската икономика?
– Защо, от какво да се намали? Добрите клиенти, които са достатъчно кредитоспособни, и в момента са ухажвани от банките и нямат проблеми с получаването на заеми. А рискът в потребителските кредити идва от ненадеждните клиенти. БНБ затова иска да обърне вниманието на банките точно към този род клиенти, а не към корпоративните. При тях дори класифицираните заеми са намалели с 0,72% за една година. Добрата банкова практика е такава навсякъде.
Валерия Стойкова