Инвеститорите залагат за края на кризата. Доларът поскъпва

17:30 часа

Ръст на американските пазари в началото на сесията. След пониженията от предходните инвеститорите решиха да приберат печалбите от къси позиции, застраховайки се в случай, че политиците във Вашингтон все пак успеят да постигнат компромис през уикенда.

Председателят на Федералната резервна банка на Атланта, Денис Локхарт, предупреди, че спирането на работата на правителствените служби поставя под въпрос началото на излизането на Фед от политиката на количествени улеснения.

Локхарт коментира, че колкото по-дълго време трае прекъсването на работа на държавните институции и съответно на публикуването на официални статистически данни, толкова по-трудно би било да се вземе решение за промяна на паричната политика.

Днес трябваше да бъде публикуван докладът за безработицата и заетостта в САЩ през септември, но това не стана заради бюджетната криза. А политиката на Фед официално е обвързана с тези два показателя.

Междувременно, по информация на Financial Times, банките в САЩ започнаха да зареждат допълнително банкоматите си, в случай, че спирането на работата на федералното правителство и страховете по отношение на тавана на дълга доведат до масово изтегляне на пари в брой.

На този фон Dow се покачва с 0.33%, до 15 038 пункта. Технологичният индекс Nasdaq е нагоре с 0.60%, до 3 797 пункта, а широкият S&P 500 печели 0.50%, до 1 685 пункта.

Доларът поскъпва с 0.17%, до 1.3597 EUR/USD, като и тук става въпрос за прибиране на печалби от къси позиции. Доларовият индекс DXY е нагоре с 0.22%, до 79.93.

Фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през ноември поскъпват с 0.42%, до 103.74 долара за барел. На фона на засиления апетит за риск цената на златото пада с 0.54%, до 1 309.69 долара за тройунция.

11:10 часа

Европейските индекси падат в началото на сесията. Във фокуса на инвеститорите е политическата криза в САЩ, която изглежда няма решение. Днес не се очакват важни фундаментални новини.

Министерството на труда на САЩ няма да публикува данните за заетостта в неселскостопанския сектор, които по принцип трябваше да излязат днес. Причината липсата на бюджет за федералните служби и частичното им спиране.

На този фон в Европа много от инвеститорите прибират печалби. В Лондон FTSE 100 пада с 0.22%, до 6 436 пункта. Германският DAX отстъпва с 0.14%, до 8 584 пункта, а в Париж CAC 40 се покачва с 0.15%, до 4 133 пункта.

Еврото поевтинява корективно с 0.03%, до 1.3615 долара, като валутната двойка влезе в рейндж, след рязкото поевтиняване на щатските пари през тази седмица. Консолидацията е диапазона 1.3610 – 1.3632, като във възходящата посока, силна съпротива оказва осеммесечния връх от 1.3645 EUR/USD. Доларовият индекс DXY е нагоре с 0.05%, до 79.79.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент с доставка през ноември поевтиняват с 0.03%, до 108.97 долара за барел. Цената на златото пада с 0.05%, до 1 317 долара за тройунция.

09:20 часа

Днес в Азия повечето индекси падат. Инвеститорите са все по-сериозно притеснени от частичното спиране на работа на федералното правителство в САЩ. Опасенията са свързани най-вече с евентуално рязко поевтиняване на щатските държавни облигации.

За пазарите бюджетната криза е тест за това дали политиците във Вашингтон ще успеят да се споразумеят за повдигане на тавана на държавния дълг от 16.7 трлн. долара през 17 октомври. Засилват се опасенията, че това няма да стане, което е видимо от увлечението на доходността на американските облигации с едногодишен падеж до 0.17%, което е най-високото ниво от миналия ноември насам, както и от покачването на цената на застраховките на дълга срещу просрочване до най-високото ниво от юли 2011 г. насам.

Ефектът от поевтиняването на американския дълг върху развиващите се пазари ще бъде идентичен на това, което видяхме след като през май Фед обяви, че планира излизане от програмата си за количествени улеснения. Инвеститорите ще започнат да изтеглят капитал и да закриват позиции, което ще доведе до рязко поевтиняване на валутите на развиващите се страни и до понижения на индексите на техните фондови борси.

Днес японската централна банка остави без промяна паричната си политика и основния си лихвен процент от 0.10 на сто. Управителят на институцията Харухико Курода обяви, че запазва целта за увеличаване на паричната база 60 до 70 трлн. йени /720 млрд. долара/ на година. Банката ще следи за рисковете за потреблението и икономиката от предстоящото през април увеличение на данъка върху продажбите, което трябва да бъде компенсирано с фискални мерки на стойност 5 трлн. йени.

На този фон Nikkei 225 пада с 0.94%, до 14 024 пункта. В Хонконг Hang Seng е надолу с 0.53%, до 23 111 пункта, а в Сидни S&P/ASX 200 загуби 0.51%, до 5 208 пункта.

Вчера в САЩ ситуацията беше идентична. Инвеститорите бягаха от риска, търсейки сигурност в парите в наличност.

Индексът на сините чипове Dow отстъпи с 0.91%, до 14 996 пункта. Технологичният Nasdaq се понижи с 1.08%, до 3 774 пункта. Широкият S&P 500 падна с 0.88%, до 1 679 пункта.

Еврото днес продължава да поскъпва. Единната валута печели 0.04%, до 1.3624 долара. Щатските пари са под натиск и срещу японската йена, губейки 0.10%, до 97.1700 USD/JPY. Доларовият индекс DXY пада с 0.04%, до 79.72.

Фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през ноември поевтиняват с 0.18%, до 103.12 долара за барел, а златото поскъпва с 0.21%, до 1 319.66 долара за тройунция.