Какви са приоритетите на Китай
През 2013 г. Китай е привлякъл по-малко чуждестранни инвестиции в сравнение с инвестициите, влезли в най-големите икономики в региона на Югоизточна Азия взети заедно. Това се случва на фона на ръста на работните заплати в Поднебесната империя и на свиването на работната сила, гласи анализ на американската инвестиционна банка Bank of America Merrill Lynch, цитиран от Bloomberg.
Миналата година общата сума на преките чуждестранни инвестиции в Сингапур, Малайзия, Индонезия, Филипините и Тайланд нарасна със 7% до 128,4 млрд. долара спрямо 120-те милиарда долара, влезли в тези страни през 2012 г. За същия период инвестициите в Китай спаднаха с 2,9% до 117,6 млрд. долара.
Отчетеното понижение е за втора поредна година. Като че ли това не е изненада за пазарите и за китайската икономика. Властите предприеха нов курс за икономически растеж от такъв, базиран на вътрешното потребление и услугите за сметка на износа и инвестициите.
По време на Националния народен конгрес премиерът на Китай Ли Къцян разкри целевия темп на растеж на БВП на страната за 2014 г. Цифрата на деня е 7,5%. Заложеното равнище е същото като през 2013 г. Втората по големина икономика в света нарасна със 7,7% през 2013 г. Равнището все пак бе най-ниското от 1999 г. насам.
Управляващите в Пекин планират бюджетът за 2014 г. да достигне 15,3 трлн. юана (2,5 трлн. долара), което ще доведе до дефицит от около 2,1 на сто от БВП. И тук прогнозното равнище не е коригирано спрямо разчета за 2013 г. Растежът на паричното предлагане M2 пък ще се съхрани при равнище от 13 на сто. Властите ще поддържат и инфлация от 3,5%.
Ли Къцян посочи още, че правителството ще даде тласък за реформи на обменния курс на местната валута. „Конвертируемостта на юана по капиталовата сметка ще бъде изведена на преден план“, добави той.
Представянето на икономиката на Поднебесната империя много зависи от политиките по отношение на валутния курс на юана. Според експерти и анализатори китайските пари са напът да изместят долара като световна резервна валута. Сделките на фондовата борса в Австралия вече могат да се извършват и в юани. Друга стъпка в тази посока са разговорите между Великобритания и Китай относно създаването на клирингова институция в Лондон за китайската валута – ход, който може значително да подобри позициите на паричното средство на Стария континент.
Въпреки че е почти изцяло контролирано от властите, глобалното влияние на китайското парично средство нараства непрекъснато. Към края на 2013 г. юанът бе втората най-широко употребявана за търговско финансиране валута и деветата най-използвана за разплащания в световен мащаб.
Китайската централна банка може да извършва интервенции на валутния пазар, като китайският юан не може да поевтинява или поскъпва с повече от 1% спрямо долара в рамките на един ден.
Разбира се, по-скъпата местна валута влияе негативно на китайските износители. Ето защо политиките по отношение на валутния курс на юана също ще бъдат от ключово значение за напредъка на втората по големина икономика в света.
Справянето с назряващия проблем с дълговете на местните управи, либерализирането както на предприятията от държавния сектор, така и на финансите на страната, регулирането на сенчестото банкиране и предприемането на мерки за справяне с проблемите на околната среда и бюджетът за отбрана са сред опорните точки на Народния национален конгрес на Китай, който ще трае близо 10 дни.