Как възникват банковите и финансовите кризи? – І част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк”
От началото на кризата през 2006 г. се наблюдава един повишен интерес към творческото наследство на Keynes и неговите последователи. Икономическите изследвания през последните десетилетия бяха доминирани от либералните идеи на т.н. „main stream” икономисти, безпределно вярващи в „ефективния пазар” и неговите „самоочистителни сили”. Това обстоятелство оказа и силно влияние върху формирането на икономическата политика във водещите страни по света. Предположението, че пазарната икономика е в състояние постоянно да се самостабилизира автоматично, доведе до някои доста спорни препоръки към правителствата на тези страни, същността на които се свежда до това, че всяка намеса на държавата в икономиката води до подронване на икономическата ефективност. За съжаление една значителна част от тези препоръки намериха своето отражение в реалната икономическа политика.

През последните години и особено след краха на Lehman Brothers стотици изследователи представиха свои теории, концепции и модели, целящи да дадат отговор на многобройните въпроси за причините за кризата и във връзка с възможни превантивни действия за бъдещето. Прави обаче впечатление, че много малко от тях разглеждат проблематиката в контекста на цикличния характер на пазарното стопанство и процеса на глобализацията. Появилата се литература наподобява в повечето случаи наръчници, съдържащи повече или по-малко наукообразни съвети за коренно измение на регулирането и надзора върху финансовите институти.

Банковата и финансовата криза, както и последвалата я рецесия на реалната икономика се разглеждат от редица изследователи, включително и от нас, като провал на станалата много известна през последните десетилетия концепция за пазара, базираща се на т.н. рационални очаквания („rational expectations”) на неговите участници, дело на доминиращата в научните изследвания от 60-те години насам Чикагска икономическа школа (Chicago School).
Много изследователи започнаха да търсят отговор на вълнуващите ги въпроси в творческото наследство на Keynes и на Hayek.

Според разбиранията на Hayek от началото на 30-те години на миналия век и неговите последователи кризата е резултат на свръхинвестиции (over-investments), като разликата между тях и наличните спестявания се покрива с помощта на кредит. Обяснението в общи линии е следното – банките предоставят кредити по лихви, които са по-ниски от тези, които спестителите очакват. Това прави инвестиционнните проекти печеливши. Но тъй като направените инвестиции надхвърлят потребността от тях, в един момент се оказва, че спестяванията са недостатъчни, за да бъдат завършени започнатите инвестиционни проекти. За определено време недостигът на средства може да се покрие от националната банка. Но скоро настъпва повратният момент. Паричното търсене надхвърля паричното предлагане. Образувалият се по времето на подема ценови балон се пука. Всеки бум носи в себе си семената на разрушението. Икономиката изпада в рецесия. Постепенното й оздравяване премахва неправилната алокация на ресурсите, създадените свръхкапацитети. Инвестициите рязко намаляват. Започва процес на стимулиране на увеличаване на спестяванията.

Според разбирането на Keynes и неговите последователи обяснението за кризата е, че тя е следствие на недостатъчни инвестиции (underinvestments) по отношение на наличните спестявания. Потреблението, агрегираното търсене не са достатъчни по обем, за да позволят алокацията, продуктивното използване на наличните спестявания, което води до това, че очакванията на инвеститорите за печалба не се сбъдват. За определено време е възможно увеличаването на потреблението да се осъществи по пътя на нарастване на задлъжнялостта до момента, когато възниква свръхзадлъжнялост, която от своя страна прави по-нататъшното потребление невъзможно. Дотук обясненията на двете научни направления на кризата не са много отдалечени едно от друго. Но изводите, които се правят, са коренно противоположни.

Докато според Hayek оздравяването на икономиката трябва да премахне излишните инвестиции и да стимулира увеличаването на спестяванията, Keynes настоява за увеличаване на потреблението и с негова помощ – съживяване на икономиката по пътя на повишаване на очакванията на фирмите за по-висока печалба.

Освен Keynes има редица икономисти, които са на мнение, че по своята природа капиталистическият стопански процес е нестабилен. Сред тези икономисти са John Stuart Mill, Alfred Marshall, Knut Wicksell, Irving Fisher, Ralph G. Hawtrey, Karl Marx, Thorstein Veblen, Wesley Mitchell и др.

Ние също смятаме, че финансовите кризи са предизвикани от ендогенни механизми. Придържаме се също така към мнението на редица автори, които виждат основната причина за възникването на финансовите кризи в масовата психология на участниците на пазара, в техния „стаден инстинкт”.
Очаквайте продължение…