In memoriam: Венцислав Антонов и „схемата на външното храносмилане“

В събота (10.10.2014г.)ни напусна икономистът Венцислав Антонов. Неговият колега и приятел Румен Аврамов го нарече „Най-блестящият български икономист“.

Да 1990 г. Венцислав Антонов работи в Конюнктурния институт към Министерството на външната търговия и в лабораторията за макроикономически анализи и прогнози към НИС на ВИИ. От 1990 г. за кратко е икономически съветник на президента Желю Желев, след което създава Агенцията за икономическо програмиране и развитие, която ръководи до 1994 г. Това е единствената държавна агенция за независими икономически анализи през онези години. Работи в банковия сектор до 2000 г. – като зам. председател на съвета на директорите съвет на „Булбанк“ и впоследствие ръководи дъщерната й Корпоративна банка.

Венцислав Антонов и Румен Аврамов са в основата на аналитичните доклади на Агенцията за икономическо програмиране и развитие. Те са едни от авторите на „Годината на желязната овца“ – конюнктурен обзор на българското стопанство през 1991 г. и „Макроикономическа оценка на последиците от ембаргото срещу бивша Югославия“ от юли 1993 г. В него посочват, че „Непосредственият ефект от ембаргото върху търговията с бивша Югославия е слаб. Наблюдава се преориентация на износа към Македония (очевидно използвана и за транзитен коридор), който през второто полугодия на 1992 г. почти компенсира загубите на пазари в Сърбия и Черна гора. Намалението на износа за региона, непосредствено дължащо се на ембаргото, може да се оцени на не повече от 10-15 млн. долара за тримесечие през 1993 г. При отчитане на нерегистрирания износ, нетният резултат може да се окаже положителен.“ Тази констатация влиза в рязко противоречие с официалното становище на държавата, че България спазва югоембаргото. Впоследствие двамата са уволнени оттам, а институтът постепенно обезличен.

„Той влезе с летящ старт в икономическата наука“, разказва за него пред БНТ Румен Аврамов, с когото издават и книга „Преходът“, в която Венцислав Антонов е редактор и подбират текстове на техни колеги за процесите в икономиката няколко години след промените.

Името му се свързва най-вече с преструктурирането на българския външен дълг. През 1990 г. Българска външнотърговска банка (впоследствие „Булбанк“) обявява мораториум върху външния дълг. Стратег на преструктурирането е Антонов, като цялата операция завършва за 3.5 години. По-късно Антонов участва в намирането на решения за стабилизирането на страната през кризисните 1996-1997 г., които приключват с въвеждането на валутния борд. Впоследствие Антонов е изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка, докато е собственост на „Булбанк“.

Освен блестящ икономист, Венцислав Антонов беше и изключителен ерудит и визионер. Публикуваме част от експозето му пред участниците в Седмата банкова среща в Шумен в края на май 1995 г., в което предрича краха на банковата система, публикуван тогава в „Капитал“.

Към онзи момент БНБ имаше право да рефинансира частните банки, икономиката беше 90 на сто държавна, а инфлацията скачаше лавинообразно.

Схемата на „външното храносмилане“

„Вие знаете, че приватизацията стана модерна дума на времето, защото, когато се прави капитализъм, трябва да има частна собственост и всичко останало.

Как обаче протекоха реално процесите в Източна Европа. Преди време, обсъждайки въпроса с реалния сектор в Агенцията за икономическо програмиране и развитие, ние стигнахме до това, което може да се нарече схемата на „външното храносмилане“. Значи знаете, че паяците (или във всеки случай някои видове паяци) нямат развит храносмилателен тракт, за да могат да ходят по паяжините, да бъдат по-леки, те нямат стомахчета, така да се каже. Те пробиват обвивката на тези насекоми, които искат да хапнат, и ги смилат външно – пускат малко киселина, която разяжда вътрешността на насекомото, след което паякът ги всмуква. Той реално атакува обекта, чиито вътрешности иска да приватизира по начин, който минимизира енергийния разход на паяка. Значи схемата на това „външно храносмилане“ реално работи в цяла Източна Европа вече шеста година. Това е схемата, на която ние още в агенцията казвахме input-output приватизация. Значи приватизират се потоците на входа и на изхода, при което загубите остават вътре и тези загуби фактически, доколкото обектът е държавен, се носят от държавата и от свързаните е нея държавни и парадържавни структури.

Какво става в банковата система? Същата тая схема работи в цяла Източна Европа, в това число и в България. В банковата система приватизацията по схемата на „външното храносмилане“ е следната – тук ролята на централната банка е ключова. Става дума за следното – аз като банка давам кредит на една частна конструкция и се рефинансирам през централната банка. Ресурсът, с който аз позволявам на системата на „външното храносмилане“ да функционира, идва от всички нас, идва от ресурса, който се дава от централната банка. Без БНБ в ролята на рефинансираща институция за цялата банкова система този процес не работи.

За последните три или четири години резултатите от тази „приватизация“ са следните: През 1991 г. ние започнахме е това, че банковата система вероятно реално е декапитализирана. За последните четири години тя още повече се декапитализира и ще се декапитализира още повече. Мащабите на процеса на тази допълнителна декапитализация са мащабите, в които функционира процесът на приватизация на входа и на изхода на банковата система.

Има три обстоятелства, свързани с централната банка, които правят този процес възможен. Първото обстоятелство е смесването на управлението на валутния резерв на България със сметките на БНБ. Другият елемент е смесването на ДФРР с управлението на валутния резерв и сметките на БНБ. Третият елемент е, че БНБ, откакто беше създадена с новия закон, е съвършено безконтролна и неподотчетна на никого в тази страна.“