Как КФН реши повече да не дава достъп до информация
Насред приспивното лятно безвремие, в което законодателите са в почивка, нормативни промени все пак са възможни. И обикновено, като се случват, са доста любопитни.
На свое заседание на 20 август ръководената от Стоян Мавродиев Комисия за финансов надзор (КФН) е приела на първо четене проект за промяна на своята наредба №45 от 2012 г., която регламентира достъпа до съхраняваните от институцията документи. Мотивите към проектопромените са доста лаконични и някак насаждат впечатлението, че става въпрос за нещо маловажно и тривиално.
„Предлаганите предложения с основно правно-технически и са насочени към осигуряване на пълно съответствие на разпоредбите на наредбата с изискванията на Закона за достъп до обществена информация“, пише там. След това в две изречения се пояснява, че наредбата вече няма да обхваща документи, съдържащи професионална тайна, и се обяснява, че документи ще се предоставят само при „нормативно основание“.
След това представяне едва ли биха останали много изкушени читатели извън професионално заинтересованите в областта юристи. За малцината продължили да четат и конкретните текстове обаче има изненади. И те според адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“, противно на анонса в мотивите не съответстват на законовите стандарти, приложими за правото на достъп до обществена информация.
Въпросът е важен, защото КФН е един от ключовите регулатори – контролира застрахователи, пенсионни фондове, борсови компании, инвестиционни схеми и други с активи за над 22 млрд. лв.
Изгубени в документите
Едно от ключовите изменения е, че навсякъде в досегашния текст на наредбата, където се говори за „достъп до информация“, формулировката се променя на „достъп до документи“. Вече в заявлението, което трябва да подаде интересуващ се гражданин, трябва да се посочи документът, до който желае достъп, а отпада възможността да предостави описание на исканата информация.
„Проблемът тук е, че на гражданите се възлага задължението да посочат в заявлението си за достъп точен документ, който искат да получат. По този начин съществено се стеснява обемът на правото им на достъп до информация, защото в редица случаи те не знаят предварително в кой документ се съдържа информацията, която ги интересува“, обяснява адв. Кашъмов. „Точно по тази причина новото поколение закони за достъп до информация, които вече са над 100 в света, боравят с терминологията „достъп до информация“, а не „достъп до документи“. И българската конституция (чл. 41), и Законът за достъп до обществена информация гарантират правото на гражданите на достъп до информация, а не само до документи. Когато се удовлетворява това право, е правилно да се дава достъп до документи, но не може да се изисква от заявителите да конкретизират в исканията си за достъп документи, които не знаят кои са“, смята той.
Освен това понякога гражданският и общественият интерес е насочен и към информация, която не се съдържа в един наличен документ, а изисква институцията да събере данни. Така например по искане по ЗДОИ през 2010 г. министърът на финансите Симеон Дянков предостави на група медии справка за депозитите на държавните фирми и използваните от тях банки. Тя доказа наличието на концентрация във вече фалиралата КТБ и стана основа за много предупредителни публикации, които доведоха до приемането на правила за диверсификация на свободните средства на държавните фирми. Ако финансовото министерство тогава действаше с приетите правила от КФН сега, обществото нямаше да може да се информира за важни процеси в икономиката и финансовия сектор на страната.
Изчезващ обществен интерес
Друг проблем е, че се разширява и обхватът на документи, които няма да бъдат предоставяни, с тези, които съдържат професионална тайна. По смисъла на ЗКФН това е „информацията, която комисията създава и получава във връзка с изпълнението на нейните функции и която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица“. Или практически това обхваща всичко, което вече не е публична информация (която обаче няма особен смисъл да се иска изрично от КФН). Освен това е добавен и още по-неясен текст, че документи ще се предоставят само при наличие на „нормативно основание“, без да има яснота какво означава това понятие, нито кой ще трябва да преценява наличието му.
Същевременно отпада текстът, вменяващ задължение на председателя на КФН да предложи на комисията да прецени дали при поисканата информация има надделяващ обществен интерес. Логиката и разпоредбите на ЗДОИ предполагат, че ако се установи такъв, институцията трябва да предостави информация, независимо че по този начин може да се накърнява нечий частен интерес (разкриване на търговска тайна и т.н.).
„Предоставянето на правомощия за отказ, без да бъде отчетен общественият интерес, е в пряко нарушение на Закона за достъп до обществена информация. С изменения и допълнения през 2008 г. парламентът въведе задължението държавните органи да преценяват налице ли е надделяващ обществен интерес, който превалира над защитата на търговска тайна, личните данни, подготвителния процес преди приемането на решения и преговорите. Преценката трябва да се прави при всяко подадено заявление. Ако се приемат измененията в наредбата, КФН ще стане единствената институция, която не извършва баланс на интереси, като ще получи предимството да бъде по-непрозрачна дори в сравнение със службите за сигурност“, е мнението на адв. Кашъмов.
От КФН не отговориха на изпратените от „Капитал“ въпроси, с които се опитахме да разберем какво налага промените и защо регулаторът на небанковия финансов сектор е решил така стеснително да тълкува ЗДОИ. Както и как, ако бъдат окончателно приети и на второ четене текстовете, комисията ще процедира със заявления, искащи информация, а не конкретен документ. А това може да стане факт още на 5 септември, когато изтича обявеният срок от 15 дни за обществено обсъждане.
Разбира се, с наредба не могат да се отменят законови правомощия и като крайно всеки, който се чувства ощетен, може да атакува в съда както законността на самата наредба, така и всеки конкретен отказ на председателя на КФН. Това обаче за съжаление е тромав път и обикновено отнема толкова време, че да обезсмисли напълно ползата от исканата информация. Затова и всяка необоснована спънка, която институциите поставят между съхраняваната от тях информация и публиката, е вредна. Тя намалява не просто информираността, но и активността на гражданското общество като коректив. И тотално не се вписва в логиката на държава, която твърди, че се стреми да изгражда електронно правителство и да предоставя отворени данни.