Китай променя голямата игра
Потокът на глобалните стимули се забави до тънка струйка. Централните банки по света намалиха покупките на чуждестранни облигации с две трети от края на миналата година. В същото време Китай сви покупките с три четвърти.
Инвестициите в дългови книжа бяха форма на глобални количествени улеснения през последните 15 години, както и начин за засилване на азиатското влияние върху световната финансова система, пише АмброузEванс-ПричардвThe Telegraph.
Те пълнеха със свежи пари не само държавната хазна на САЩ, но финансираха разходите на Франция, Холандия, Япония, Канада и Австралия и много други, формирайки по-сигурните12 трлн. долараот вложените на дълговите пазари средства. Всяко намаляване на покупките заплашва да преобърне финансовите потоци наопаки.
Нетното акумилиране на резерви в чуждестранна валута през второто тримесечие на тази година намаля до 63 млрд. долара, спрямо 98 млрд. долара през първото и 181 млрд. долара пред последните три месеца на 2013 г. по данни на Nomura, които са коригирани спрямо измененията на валутните курсове.
От инвестиционната банка коментират, че на капиталовите пазари се случват големи промени. Инвеститорите изглеждат приспани от чувство на сигурност с ниска волатилност и няма бягство от риск. Но ситуацията коренно се изменя.
Световната суперсила в тази игра е Китай, чиито валутни резерви приближават 4 трилиона долара. През последното тримесечие покупките на чуждестранен дълг от китайската централна банка са намалели до 27 млрд. долара. Това изглежда като устойчива промяна в политиката на втората по големина икономическа сила в света.
Премиерът Ли Кецян обяви през май, че валутните резерви са се превърнали в „голяма тежест“ и носят повече вреда, отколкото полза. Политика на Пекин за задържане на нисък курс на юана в период, в който централната банка на САЩ наливаше стотици милиарди долари количествени улеснения в подкрепа на икономическото възстановяване, доведе до параболично нарастване на вътрешната задлъжнялост в Китай от 9 трлн. долара до 25 трлн. долара само за 5 години.
Въпреки това трупането на валутни резерви като цяло беше добра политика, когато Федералният резерв купуваше обратно облигации за 85 млрд. долара от пазара всеки месец. В това време централните банки по света инвестираха в чуждестранен дълг по около 250 млрд. долара месечно. Ефектът беше идентичен с този от политиката на Фед.
Между 5 и 13 на сто от брутния вътрешен продукта на света след 2000 г. се дължи именно на инвестициите в дълг от централните банки. Според Едуин Труман, от института Питърсън във Вашингтон, ефектът е дори по-голям ако в сметката се включат и суверенните фондове. Тогава приносът стига до 22% от БВП или 16.2 трлн. долара годишно.
Това са парите, причинили кредитния балон, който се спука през 2008 г. и по-голямата част от тях идват от Азия.
Пак тези средства движат ръста на капиталовите пазари от началото на тази година, въпреки спада на световната търговия. Капиталът триумфира над реалната икономика. Акционерите спечелиха победа срещу собствениците на имоти и наемните работници.
По данни на OMFIF китайската централна банка и други „големи играчи на световните пазари на акции“, ефективно подхранват фондови балони по същия начин, както по-рано надуваха кредитните балони. Народната банка на Китай директно е купувала миноритарни дялове във водещи европейски компании.
Но сега играта се обръща. Ще бъде цяло чудо ако успеем да излезем безболезнено от безпрецедентния експеримент, провеждан през последните 15-те години, който повиши дълга на развитите страни до 275% от БВП, а на развиващите се до 175% от БВП. Целият свят сега може да стане жертва и на най-малката грешка на централните банки.