Кремъл отписа тръбата от Бургас

Путин ни размаха пръст, за да не каже истината за балканския петролопровод

Гърция се интересува само от превоза на петрола с танкери

Тристранно споразумение за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис ще бъде подписано в сряда в морския ни град.

В края на февруари пък правителството ще упълномощи министър Асен Гагаузов да парафира договора за изграждане на тръбата в Атина. Въпреки тези позитивни новини петролните експерти у нас и в чужбина не са големи оптимисти за бъдещето на проекта. Песимизмът им се подхранва от постоянните разногласия между трите страни, участнички в проекта. Масло в огъня наля в края на миналата седмица и обвинението на руския президент Владимир Путин към България и Гърция, че бавят проекта. Той дори заплаши, че нефтът ще заобиколи Балканите, ако те продължават да се туткат.Странно прозвуча призивът на руския президент Владимир Путин към България и Гърция в най-скоро време да постигнат споразумение по петролопровода Бургас – Александруполис. Той бе отправен на 1 февруари пред 1232 журналисти от цял свят. Ако българските и гръцките партньори не успеят да се споразумеят, ще бъдем принудени да увеличим експортните си възможности през териториите на други страни. Ние сме свидетели на разтакаване, което не отговаря на интересите на България и Гърция, заяви Путин.

Изказването му обаче си е чиста демагогия! Защото всеки, който дори малко се е занимавал с проблема, знае, че именно Москва всячески бавеше проекта. И то по няколко причини.

Първата е, че самите руснаци не са сигурни трябва ли им този нефтопровод или не. Наистина Русия е голям износител на петрол – втора в света с тенденция скоро да изпревари Саудитска Арабия. Но Кремъл експортира нефт чрез тръбопроводи или от пристанищата си. Поради това обявява цени за закупуване от портовете си. В случая – франко Новоросийск. И не се интересува откъде минава нефтът след това кой го вози и пр. Причината е, че руснаците нито имат сериозен танкерен флот, нито искат да се месят в този бизнес, в който гърците са силни. Така че руснаците се интересуват да продават нефта на Новоросийск, а кой как ще го транспортира и накъде – не ги е грижа.

Вторият стратегически въпрос, на който от Москва търсят отговор, е накъде да насочат потоците нефт. Те се убеждават все повече, че е много по-изгодно да продават на Япония и Китай, отколкото на Европа. Първо – азиатските гиганти са по-платежоспособни. Второ, Русия има все повече проблеми с износа за Стария континент, защото е заобиколена от страни, опитващи се да печелят на неин гръб. Експортираният към Европа нефт се оскъпява от високи транзитни такси. Освен това ЕС прие план да увеличи дела на биогоривата и намали потреблението на нефт. Докато Япония и Китай нямат възможност да произвеждат биогорива и ще останат големи потребители на петрол. Китай е на второ място по внос на нефт и скоро ще изпревари САЩ. Още повече, че Буш обяви програма за намаляване на това потребление.

Трето – според проучването на германската компания ILF изграждането на тръбата ще струва 783 млн. евро – прекалено скъпо за нейните 280 км. Нефтът ще излезе на претовареното с корабен трафик Егейско море. Оттам пак

с танкери

ще се вози

чак до САЩ

тъй като трудно би намерил купувачи на преситения пазар в Средиземно море.

Четвърто, Русия няма откъде да задели 35 млн. т нефт годишно, за да захрани тръбопровода Бургас – Александруполис. Руските компании държат малки дялове в голямото находище Тенгиз и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). А нефтът за Бургас – Александруполис ще идва именно от Тенгиз и ще се транспортира по тръбата на КТК до Новоросийск. Най-големи дялове в Тенгиз и КТК държат „Шеврон“ и други щатски и английски компании. Поради това Русия се опитва да привлече в балканския проект „Шеврон“ или Бритиш петролиум. Последната може би ще влезе в него след обединението си с руската ТНК.

Пето, за да се осигурят необходимите количества петрол, трябва да се вложат сериозни средства за изграждане на нови помпени станции по тръбата Тенгиз – Новоросийск. Поне до увеличаване на капацитета й до 55-60 млн. т годишно. Това трябва да стане бързо, тъй като тръбата до Александруполис ще бъде монтирана за 2-2,5 години. Както посочихме обаче, това не зависи толкова от руските, колкото от щатски и други западни компании. По-големите количества нефт, който ще трябва да се транспортира от Новоросийск през Балканите, също няма да са руски, а щатски, английски, казахски и пр.

Поради това руснаците неведнъж заявяваха, и то открито, че проектът Бургас – Александруполис е неефективен. Само забравяха да подчертаят, че е неефективен за тях. И дълго притискаха България и Гърция да се откажат от равните дялове за участие в проекта и да се съгласят Москва да притежава 51%, а София и Атина – по 24,5%. Както и стана. Москва притискаше България и Гърция да се откажат да начисляват данъци, пристанищни такси и пр. и да се задоволят само с плащането на т.нар. такса роялти. И – както се твърди – почти успя.

Руснаците досега не са дали и трудно ще дадат гаранционни писма, че ще осигурят 200 млн. барела петрол годишно за тръбата. А без тях нито една банка

не би дала

и цент за финансиране

на проекта. Ако Русия в лицето на „Роснефт“ или „Газпромнефт“ беше изразила готовност да даде гаранции, проектът вече отдавна щеше да е история. И накрая – ЕС няма да даде пари за проект, в който 51% държат руснаците. Не само защото Русия не е член на ЕС. А и поради факта, че тя не е страна по Европейската енергийна харта, подписана през 1994 г. в Лисабон. Един от нейните основни принципи е сигурността на енергийните доставки. Какво би задължило Кремъл да го спазва? Хартата е подписана от 51 държави, включително и САЩ, но не и от Русия.

Най-накрая големите гръцки банки, собственост на Лацис и др. магнати, могат да осигурят пари, но нямат интерес към нефтопровода. Според експерти съседите ни по-скоро чакат някой да им построи тръбата, а те да печелят основно от транспортирането на нефта от Новоросийск до Бургас и от Александруполис до САЩ. Точно затова гърците толкова лесно отстъпиха от своите 33,33% и се съгласиха на 24,5% участие. Ако тръбата бъде построена – това са над 460 танкера годишно, от които в Гърция ще влизат огромни средства.

Така че, преди да размаха пръст, нека Путин първо изясни позицията на собствената си страна.

Единствената държава, която има интерес от изграждането на самата тръба, е България. Която няма нито нефт, нито танкерен флот, а се надява да печели няколко десетки милиона долари от транзита на суровината през своя територия.

Белчо Цанев