Лихвата на европейския междубанков пазар спадна под 0% за първи път в историята
Банките в еврозоната вече може да плащат, за да предоставят заеми на други кредитори, след като тримесечната междубанкова лихвена ставка премина на отрицателна територия след началото на програмата за количествено облекчаване на Европейската централна банка (ЕЦБ), предава Bloomberg.
Тримесечният европейски междубанков лихвен процент, илиEURIBOR, спадна до -0,001% във вторник според данни на Европейския институт за паричните пазари. Това е първото отрицателно ниво, откакто Bloomberg започна да събира данните в края на 1998 г. Индексът представлява средната лихва, при която банките в региона съобщава, че се кредитират една друга в евро за срок от три месеца.
Лихвените ставки отстъпиха рязко в последните месеци след няколко последователни хода от страна на ЕЦБ. През юни институцията въведе отрицателна депозитна лихва, което означава, че търговските кредитори са длъжни да плащат такса за предоставянето на техните свободните парични средства в базираната във Франкфурт ЕЦБ. Водената от Марио Драги банка понижи ставката още веднъж до -0,2% през септември. След това през март тази година пък централната банка започна да изкупува държавни облигации за до 60 млрд. евро на месец.
„Излишната ликвидност продължава да се влива в системата седмица след седмица поради програмата за количествено облекчаване“, заяви Николаос Панигирцоглу, стратег в JPMorgan Chase & Co в Лондон. „Банките се оказват затрупани с депозити, но те не искат да плащат на ЕЦБ за поставяне на парите им там. Вместо това те предпочитат да отпускат заеми на междубанковия пазар“.
Драги заяви на 15 април, че централната банка възнамерява да продължи своята програма до края на септември 2016 г., какъвто бе и предварителният план.
Лесните пари в Европа все повече влияят както на краткосрочните, така и на дългосрочните заеми, като и двата вида са от съществено значение за нормалното функциониране на финансовите пазари.
„Това повдига въпроси за ефективността на политиката“, коментира Лена Комилева, главен икономист в G Plus Economics Ltd в Лондон. „Рискът е, че отрицателната доходност (по ДЦК – бел. ред.) може да дисбалансира пазарите, което да доведе до по-малко кредитополучатели или спестители“.