Махмурлукът е по-страшен от акциза

Тежко раздвоение има днес за ракията. Българите стоят пред едно шише и се питат – да бъда ли или да не бъда. Нашенец без ракия е все едно България без българи. Всичките 70 депутати, които внесоха модерната дума „акциз“ в домашния казан, трябва ли да бъдат бити? Според някои хора народните избраници трябва да бъдат бити за далеч по-страшни неща.

Първо ракиеният бунт беше леко яхнат от политиците. Второ – същите хора, които ви забраняват днес ракията, утре пак ще ги изберете. Мога да се хвана на бас! Трето – в нормалния свят акцизът важи за пет стоки – ток, въглища, бензин, цигари и пиячка. Няма как да останем безакцизен остров. От друга страна, българите бяха излъгани – уж акцизът нямаше да е толкова страшен и нямаше да го търсят, но веднага след Нова година митничари тръгнаха да душат по ракиджийниците. Това е типичен български синдром – в Козлодуй още вярват, че трети и четвърти блок ги спират за малко и утре пак ще ги пуснат.

Личното ми мнение е, че не трябва да има акциз за ракията. Понеже съм българин и щото гледам да не приличам много на модерните хора и техните държави. От друга страна, обаче много ми се иска българите да не пият толкова много. Говоря и за себе си, честно. Ако акцизът е опит да се намали консумацията на ракия, нещо като мек сух режим, ограничаване на пиянството – дайте ми един акциз! Поне един обикновен българин ще спре да пие. Защото когато срещам бедните българи, виждам нещо неприлично – те са толкова бедни, толкова бедни наистина, но не желаят да се лишат от цигарите си и ракията си. И компотите си. Това е компотената философия – няма да отида да работя за пари, а ще си седя вкъщи и ще си правя домашен наркотик. Много пиете бе, хора! От това наливане нацията сигурно се сплотява, но съм убеден, че точно то пречи у нас да се произвеждат мерцедеси и компютри.

Мисля така, защото българите не просто пият ракия – те я плюскат. Наплющяват се и им става все едно за всичко – от това, какво ще ядат децата до това, какво се случва на съседите. Ракията е чуден релакс за общественото съзнание. Натряскваш се и на сутринта отиваш на работа. Работник за чудо и приказ. Ние живеем в страната на „майсторите“ – всеки българин реди плочки, зида, строи и бичи на гатер. Но погледнете ни майсторията – всичко у нас е правено и се прави на махмурлива глава. Нацията известна като луда по къщите и недвижимите имоти (98% от българите притежават собствен имот) – дали е известна и с грандиозната си архитектура или с автомобилите, които произвежда?!

Нация техническа, нация спиртическа. Ако утре моят майстор фаянсаджия не е пил, докато ми работи банята, и не направи така плочките, че да си закачам дрехите на тях – ако за това помага акцизът – честно, нека го има. Не можем да пием толкова, не се издържа вече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *