МВФ е загрижен за външния дълг на България

В доклада си World Economic Outlook МВФ ще предупреди, че бързият растеж на кредитирането на частния сектор у нас е допринесъл за увеличаване на дефицита по текущата сметка и за нарастване на външния дълг

Следващата седмица Международният валутен фонд (МВФ) ще предупреди за загриженост за външния дълг на България, Унгария и Румъния, пише лондонският Financial Times, предаде агенция БГНЕС.

В доклада си World Economic Outlook, който Фондът ще представи пред министрите на финансите на Групата на седемте най-развити държави (Г-7), които се срещат следващата седмица в Сингапур, МВФ пише: „Липсата на фискална дисциплина в Унгария и бързият растеж на кредитирането на частния сектор в България и Румъния са допринесли за увеличаване на дефицита по текущите сметки и увеличаване на външния дълг.

Докладът за финансовата уязвимост на трите страни подчертава загрижеността на глобалните политици за влошаването на състоянието на дефицита по текущите сметки. МВФ увеличи рязко прогнозите си за този дефицит в трите страни за 2006 г. след последния доклад през април.

Организацията предвижда дефицит по текущите сметки от 12.4% от брутния вътрешен продукт за България, 9.1 на сто за Унгария и 10.9 процента за Румъния, посочва Financial Times.

В доклада, който е бил видян от испанския финансов всекидневник „Експансион“, пише още, че сегашният кредитен бум в България и Румъния вероятно е увеличил средносрочната финансова уязвимост, а в Унгария се наблюдава постоянно повишаване на даването на заеми във валута и има признаци за влошаване на качеството на кредитите.

Докладът допълва: „Докато макроикономическата политика в България е била предпазлива, неравномерното прилагане на политиката предизвиква загриженост за Унгария, което важи и за Румъния, макар и в по-малка степен“.

Друг акцент в World Economic Outlook

Бумът на цените на борсовите стоки през последните три години е неустойчив и ще доведе до резки ценови спадове до края на десетилетието, предупреждава още Международният валутен фонд.

Все пак Фондът не предрича моментален колапс. По-високите цени на борсовите стоки дадоха тласък на икономиките на богатите на ресурси страни в Близкия Изток, Южна Америка, Африка, както и Канада и Австралия, но също така повишиха сметките за внос от страна на държавите-консуматорки в Северна Америка, Европа и Азия.

В своя анализ World Economic Outlook МВФ съобщава, че реалните средногодишни цени на алуминия и медта ще намалеят от сегашните нива съответно с 35% и 57% до 2010г. Фондът отхвърли предположенията, че нарасналият инвеститорски интерес на пазара на борсовите стоки е бил значим фактор за по-високите цени на петрола и металите.

Според анализа на МВФ спадът на цените на металите ще бъде в резултат на намаляващото търсене заради високите цени в момента, както и благодарение на експанзията на добива и претопяването на метали през следващите пет години.

За медта това ще означава цена от около $3 450 за тон (вчера цената беше $8 050). Но предвижданото намаление може да я остави далеч над дългосрочната средна цена от около $2 000.

В сряда алуминият се търгуваше за $2 640 за тон. Прогнозата на МВФ е за понижение на цената до около $1 700 за тон, малко над средната в дългосрочен период.