Над 100 дружества разкриха реалните си собственици

Над 100 дружества, свързани с офшорни компании, са разкрили кой е действителният им собственик, съобщиха за „Капитал Daily“ от Агенцията по вписванията, след като на 1 юли изтече гратисният срок, даден им след последните промени в Закона за офшорките. С него се ограничават от участие в обществени поръчки, приватизационни процедури, концесии и други дейности с обществено значение предприятията, чиито крайни собственици не са известни на институциите. Сред дружествата има такива от сектора на имотите, строителството, търговията, медиите, добивната промишленост, банковата сфера, застраховането.

Занапред данните за действителните собственици на свързаните с тях офшорни компании ще се съхраняват в специален регистър, който няма да е публичен, ако предложението на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) бъде окончателно гласувано. Освен с разкриване на информацията, за измъкване от ударите на закона се наложи и още една практика, особено видима при дружества, свързвани с Христо Ковачки. През последните месеци няколко от тях пристъпиха към смяна на собственика си, като по този начин напускат островните офшорни зони, а крайният им собственик пак остава неизвестен в удобна дестинация, например в ЕС, която е извън обхвата на закона.

С ясен собственик

На 1 юли изтече срокът, в който фирмите, които имат за акционери офшорни компании, трябваше да предоставят информация за действителния им собственик, ако искат да печелят концесии, обществени поръчки или да придобиват държавна или общинска собственост. От Агенцията по вписванията заявиха, че приетите заявления за вписване на реалните собственици са над 150, но не уточниха крайната бройка. Пълен списък с имена не може да бъде предоставен, защото в началото не е имало специален формуляр, съобщиха от агенцията. В последната седмица преди изтичането на срока са обработени заявките на 26 компании. Сред тях са „Литекс моторс“, „Девин“, „ПМ Прес“, ТБ Корпоративна търговска банка (КТБ).

От данните, които вече са публикувани в Търговския регистър, става ясно, че крайният собственик на офшорните дружества, контролиращи „Литекс моторс“, „Литекс комерс“ и „Литекс Тауърс“, е синъкт на Гриша Ганчев Данаил Гришов Ганчев.

Бутилиращата компания „Девин“ разкрива, че акционерът й Advent Water, който е регистриран на Каймановите острови, е част от Advent International Corporation, но не се предоставя информация кое е физическото лице – краен собственик. Това е фонд, който привлича капитали на много инвеститори, затова трудно може да се посочи краен собственик. „ПМ Прес“ е публикувала данни, според които свързаната с нея компания „Радиант текнолоджи“, регистрирана на Британските Вирджински острови, се управлява и е собственост на Петър Манджуков.

Тъй като има акционерно участие от зона с преференциален данъчен режим, КТБ също е публикувала данни за това кой е крайният собственик на „Бългериън акуизишън къмпани“. Това са Джамила Мохамед ан Джабри, гражданка на Султанат Оман, и Франсоа Манти, френски гражданин, управител на регистрираната в Люксембург компания.

Информация са разкрили и добивните дружества „Дънди прешъс металс Челопеч“ и „Дънди прешъс металс Крумовград“. И за двете компании предоставената информация води към „Дънди прешъс БВ“, Нидерландия, която е свързана с други офшорни компании, чийто краен собственик е 77-годишният Нейтън Еди Гудман, канадски гражданин. Той е местно лице за данъчни цели на Канада, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Закон с несъвършенства

Законовата поправка, внесена от депутатите Йордан Цонев и Делян Пеевски, засегна хиляди фирми, в които акционери са дружества, регистрирани в офшорни зони. Някои от тях намериха вратичка за заобикаляне на ограниченията, без да разкриват кой е реалният им собственик. Такива бяха компании от орбитата на Христо Ковачки, които пристъпиха към прехвърляне на собствеността от фирма в офшорна зона към компания в държава без особен данъчен режим. Сред тях са „Атоменергоремонт“, „Топлофикация – Перник“, „Мина Чукурово“. Рестрикциите на закона не попречиха и за сделки, засягащи собствеността на „Булгартабак“ и ваканционен проект на Карадере, където се включиха офшорни компании с неясен краен собственик. Разследване на bTV наскоро разкри как плетеница от офшорни собственици прикриват реалния. В юрисдикции като Гърнси и Британските вирджински острови например компаниите посредници предлагат срещу 2 хил. паунда годишно регистрация на офшорна компания с номинални (фиктивни) собственици (като бивш учител в пенсионна възраст), зад които се прикриват реалните притежатели. Разследването за инвеститора на Карадере показа и как повечето от крайните акционери в тях са дали адреси, на които вече не живеят. В крайна сметка се стигна до крайния собственик и негов роднина, който подробно разясни интересите и плановете за инвестиции в България.

Половин година след като законът влезе в сила, е на път отново да бъде преправян, пак от депутата Йордан Цонев. Предвижда се въвеждането на минимален праг от 10% офшорна собственост, при който забраните в закона няма да се прилагат. Освен това ще се създаде специален регистър, в който ще се съдържат имената на действителните собственици на офшорни дружества с участие в българската икономика, но информацията в него няма да е публична, а ще е достъпна само на контролните органи.