Накъде ще поеме Европа след атентатите в Париж.

Освен 129 убити и над 350 ранени парижките атентати отвориха въпроси, от чиито отговори ще зависи непосредственото бъдеще на Европа. Първите политически последствия за Стария континент вероятно ще доведат до частична и временна промяна в свободата на движение в Шенгенското пространство.

Правителствата ще увеличат средствата за сигурност, а страните от ЕС ще останат разделени по темата за бежанците.

Основните световни сили – САЩ, ЕС и Русия, заедно с Турция и Саудитска Арабия са на път да постигнат съгласие за война срещу самопровъзгласената „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), която пое отговорност за атентатите в Париж на 13 ноември.

Първи приоритети

Непосредствен приоритет за властите е да разкрият самоличността на атентаторите и подробностите на заговора. От това дали има на свобода други участници ще зависи сигурността на климатичната конференция, която трябва да започне в Париж в края на месеца. На нея се очакват около 120 държавни глави. Бившият френски президент Никола Саркози вече призова срещата да бъде отменена. За момента Градът на светлините е блокиран от обявеното извънредно положение, а иранският президент Хасан Рухани отмени планирано посещение в Париж, както и в Рим.

Самоличността на седемте ще насочи властите към това как терористите са се радикализирали и откъде са се въоръжили. Така например на аудиозаписите от стрелбата в концертната зала „Батаклан“ се чува огън в серии от по 3-4 изстрела. Това говори за професионално обучение на стрелците. Предстои да се разбере дали нападателите са се сражавали в Сирия, Ирак или другаде. Единственото сигурно за момента е, че един от седемте мъртви атентатори е френски гражданин, а поне двама – от брюкселското предградие Моленбек. Друг французин, който е наел кола и е чакал пред зала „Батаклан“, все още се издирва.

Фактът, че поне няколко от терористите в добре организирания заговор са европейски граждани, трябва да притеснява службите за сигурност. Би трябвало също да разтревожи френските управници, които след атентата срещу хумористичното издание „Шарли ебдо“ през януари обещаха по-добро бъдеще за френските мюсюлмани.

Разделени за бежанците

Несъмнено по-важен обаче е друг аспект от въпроса с идентичността на атентаторите. Той даде мощен тласък на европейския дебат за евентуалната връзка между стотиците хиляди търсещи закрила на континента и тероризма. Часове след атентатите властите във Франция съобщиха, че до тялото на един от атентаторите на „Стад дьо Франс“ е намерен сирийски паспорт. Много медии обявиха като факт, че мъжът е сириец, дошъл в Европа заедно с бежанската вълна. Гърция обяви официално, че притежателят на паспорта е стъпил на остров Лерос на 3 октомври, където е регистриран. Сърбия добави, че по-късно той е влязъл в страната през Прешево, където е подал молба за бежански статут.

Първата официална реакция дойде от Полша. Бъдещият министър по европейските въпроси Конрад Шимански обяви, че страната му няма да участва в каквато и да е квотна система за разпределяне на бежанци на континента. „Полша трябва да запази пълен контрол над границите си и имиграционната си политика“, написа политикът от консервативната партия „Ред и справедливост“. Изявлението му породи реакция в Германия, която само тази година очаква над 1 млн. бежанци. „Ако всеки в Европа мислеше като Шимански, тогава скоро по границата ни с Полша трябва да изникнат стени срещу крадци на коли“, написа в Twitter Герд Липолд, депутат в саксонския парламент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *