Начини за преодоляване на банковите кризи

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

От особен научен и практически интерес са начините за преодоляване на банковите кризи, който се засили през последните години и особено след фалита на Lehman Brothers. Появи се огромна по обем научна литература, в която се правят многобройни опити за обяснение на явлението „банкова криза”. Особено внимание се обръща на решаването на проблемите по преодоляване последствията от банковите кризи и преди всичко за бъдещето на банките, изпаднали в несъстоятелност.

Кризите в банковия сектор обикновено водят до радикалното му преобразуване. В резултат на последните кризи в различните страни рязко намаля броят на банките при едновременното увеличаване на големите банки за сметка на малките и средните, ожесточи се конкуренцията между тях. Този процес на консолидация доведе до изключително голямо съсредоточаване на риска в него. Изпадането на една или няколко големи банки в несъстоятелност може да предизвика сериозни смущения в икономиката и да подкопае финансовата стабилност както на една отделна страна, така и цели региони. Глобализацията формира банкови институти, чиято несъстоятелност поради силното им вплитане в световната финансова система може да предизвика повсеместна криза, какъвто беше случаят с Lehman Brothers. Затова въпросът, дали една банкова институция да бъде „спасена”, т.е. оздравена или „извадена” от банковия сектор, т.е. ликвидирана, е в центъра на научната и практическата дискусия по темата.

По въпроса за спасяването на закъсали банки съществуват две диаметрално противоположни мнения. Представителите на първото считат, че в условията на пазарната икономика и банките, както и другите стопански организации, следва да бъдат предмет на обективната селекция на пазара. С други думи, банките следва да се оставят да фалират и да бъдат ликвидирани. Привържениците на другото мнение смятат, че банките изпълняват особена роля в икономиката и поради това държавата следва да предприеме всичко необходимо за тяхното спасяване под формата на оздравяване. Ликвидацията се разглежда като крайна мярка при условие, че оздравяването е просто невъзможно.

Последната банкова криза демонстрира една безпрецедентна държавна намеса за спасяване на банките. Едва ли преди фалита на Lehman Brothers някой сериозно мислещ икономист можеше да си представи, че американското правителство ще налее стотици милиарди долара за спасяване на закъсалите банки. В Европа спасяването на банковия сектор стана една от причините за възникването на кризата по дълга. На фона на това развитие все повече изпъква трудно обяснимото закриване на една трета от българските банки след кризата през 1995 – 1996 г.

В САЩ спасяването на изпадналите в затруднение големи, структуроопределящи и силно вплетени в световните финанси банки стана по пътя на временно участие на държавата в техния капитал до момента, когато набирането на собствен капитал стана възможно на капиталовия пазар, както и предоставянето на необходимата им ликвидност с използването на всички инструменти на паричната политика. Шест години след фалита на Lehman Brothers подпомогнатите банки върнаха получените от държавата средства. Загубите възлизат на около 50 млрд. щ.д., което съставлява само 0,3% от БВП на страната. Едновременно с това бяха ликвидирани над 500 малки и средни банки с помощта на проверения и оказал се твърде ефективен механизъм за ликвидация на банки, прилаган от Фонда за гарантиране на влоговете (FDIC). Но все още няма конкретни данни за размера на свързаните с това разходи.

Спасяването на европейските банки се оказа сравнително по-трудно и е свързано със значителни бюджетни разходи, със сериозно натоварване на данъкоплатеца. Сравнително слабо развитите капиталов пазар и вторичен пазар за кредити забавят в значителна степен както рекапитализацията на банките, така и изчистването на кредитния портфейл. Проблемът се задълбочи от това, че в балансите на банките се намира една значителна част на емитираните в периферийните страни на Еврозоната държавни облигации. Предприетите през последните години съвместни усилия в рамките на ЕС доведоха до създаване на механизъм за ликвидация на банки при възможно най-ниски разходи по тяхната ликвидация (Single Resolution Mechanism for Banks). Този механизъм ще се прилага главно за големи, структуроопределящи банки, чиято несъстоятелност би могла да предизвика системна криза.

Ликвидацията на една банка като правило има значителен отзвук в обществото. Тази тема е една от най-чувствителните в общественото пространство, защото касае депозитите на гражданите, увеличаването на бюджетните разходи, съдбата на редица фирми и на заетите в тях и т.н. Въпреки гарантираната от закона независимост на централните банки, на органите по банковото регулиране и надзор, обикновено решението за ликвидацията на една банка се взема почти винаги „задкулисно” с участието на правителството и се разглежда като въпрос от компетенцията на министър-председателя.

Обикновено решението за съдбата на една банка се предхожда от една задълбочена експертиза на ползите и разходите от нейната ликвидация респ. оздравяване. Макар да се привличат независими квалифицирани консултанти изводите от експертизите често се превръщат в обект на различни спекулации, продиктувани от тясно партийни интереси. Не са редки случаите, когато въпреки наличието на експертни оценки се вземат противоречащи на икономическата логика решения, които са предимно резултат на задкулисни схеми.

Очаквайте продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *