Норвегия е изправена пред криза в края на „петролната ера“

Бумът на енергетиката в Норвегия започва да спада години преди очакваното, което вреди на икономиката, съобщава „Ройтерс“. Икономиката не е подготвена да се справя без приходите от петрол, което от своя страна застрашава щедрия социален модел на страната.

Високите разходи в сектора са повишили заплатите и цените на стоките в страната до изкуствено високи нива, което от своя страна възпира инвестирането на повече средства в енергийния сектор. Фирмите извън сектора от своя страна не са в състояние да се справят с постоянните повишения на заплатите и цените.

Начинът, по който Норвегия се справя с „проклятието на петрола“, може да е за урок на Шотландия, която ще гласува за отделяне от Обединеното кралство, разчитайки най-вече на приходите от петрол. Норвегия е спестила 860 милиарда долара, което се равнява на 170 000 долара за всеки един от гражданите на страната. Тя има и голям бюджетен излишък, ААА кредитен рейтинг и ниска безработица. Тези фактори ще помогнат да се омекоти ефектът от края на „петролната ера“.

Цените обаче постоянно се увеличават, износителите са изправени пред множеството проблеми, държавата прави все повече разходи, а благодарение на щедрия социален модел на страната гражданите ѝ не са подготвени за по-трудни времена.

В Норвегия на работата се гледа като на човешко право, а отпуските по болест са почти два пъти по-дълги от тези в околните държави. БВП на глава от населението е приблизително 100 000 долара, а средната работна седмица е 33 часа – една от най-кратките в света. Социалните помощи позволяват хората да работят малко, а в страната се е обособила класа от почти 600 000 души, която живее само благодарение на тях.

Според представители на частния и държавния сектор Норвегия трябва да ограничи повишението на заплатите, за да се подобри продуктивността, да намали растежа на цената на петрола и да намали данъците както постъпиха околните държави.

Поддръжниците на независимостта на Шотландия основават платформата си на обещания, че Шотландия ще може да повтори успеха на Норвегия благодарение на петрола, без да е толкова зависима от него. Данните обаче сочат, че добивите в Северно море са спаднали до 2/3 от най-високите си нива. До края на минали век Великобритания беше износител на газ и петрол, но днес тя внася почти половината от необходимото за вътрешното си потребление.

Норвегия е изправена и пред други проблеми благодарение на обстоятелството, че около 1/5 от икономиката на страната е заета от петролната индустрия. Капиталовите разходи са толкова големи, че на енергийните компании се налага да продават активи, за да могат да изплащат дивиденти. Инвестициите, които се утроиха през последното десетилетие, днес спадат. Въпреки големите инвестиции производството не се е увеличило значително.

Фирмите в сектора се виждат принудени да не инвестират в иновации, което от своя страна не позволява значителни намаления на разходите. Правителството също признава, че възходът на производството на петрол е към своя край.

Наскоро „Шел“ прекрати проект за добив на газ в крайбрежните зони без платформи, който се очакваше да улесни значително добива. Разходите по него обаче се оказаха седем пъти по-големи от очакваното.

Държавната „Статойл“ от своя страна намалява разходите като прекратява иновативни проекти. В миналото фирмата възнамеряваше да започне добив на газ през арктическия лед, но и този проект засега е прекратен.

Днес Норвегия е седма в света по износ на петрол и осигурява 1/5 от газовите доставки за ЕС. Страната има най-високото БВП на работен час в света, но продуктивността на труда спада от 2007 г, насам, а през последното десетилетие разходите за труд се увеличават постоянно.

Съдбата на Норвегия след петролната ера се сравнява със случилото се във Финландия след западането на „Нокиа“, която някога държеше 1/5 от износа на страната. Швеция от своя страна намали отпуските и социалните помощи, но едновременно с това намали и значително данъците. Данъчната тежест е спаднала с 4 пункта от началото на реформите.

Подобни промени надали ще настъпят в Норвегия толкова скоро, понеже профсъюзите са на мнение, че страната няма проблем с конкурентоспособността и се противопоставят на намаляване на социалните привилегии