Пазарът е регулаторът в отношенията между вериги и доставчици

Напоследъкснова сила се разразиха полемики по темата имат ли големите търговски вериги монополно положение на пазара за хранителни стоки у нас и ако е така – злоупотребяват ли с него за сметка на производителите ни. И както обикновено в подобни случаи – заваляха идеите за налагане на ограничения в работата на хипермаркетите по отношение на стоки и дори работно време.

Българският продукттрябва да се толерира?!

Българският продукт трябва да бъде толериран, категорични са от Съюз „Произведено в България”, където членуват и браншовите организации в сферата на хранително-вкусовата промишленост. „Българските производители не са врагове на чуждите вериги, нито пък те са наши врагове, но държавата не може да остане безучастна пред хегемонията на субсидираните евтини вносни стоки от ЕС, които в различните вериги съставляват между 80-90% от артикулите”. Това заяви за Econ.bg Димитър Маджаров от Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите, която е член на Съюз „Произведено в България”.

Налагането на някакъв лимит върху вносните стоки в чуждите хипермаркети нямало да е прецедент, тъй като други членки на ЕС, като Полша, Германия, Франция и други страни, отдавна са въвели изискване тяхната продукция да заема над 75% от щандовете. Полша например постави такова условие още с влизането на чуждите компании и там такива дебати изобщо не се водят.

Заразликаот България обачеПолша, Германия иФранция имат огромноземеделско производство ипредостатъчнопресни ипреработени продукти, скоитода напълнят супермаркетите, контриратикономически експерти. И припомнят, че по-голямата част от търговските вериги в Европа са немски и френски и е повече от естествено те да толерират националните си стоки. С просто око може да се види, че преработените продукти в „Кауфланд” са преобладаващо немски, а в „Карфур” – френски.

Войната между производителиивериги

У насобачеоткрай времефермериипредприятия се оплакват от нелоялната конкуренция на доминиращите вголемите магазини хранителни стокиот ЕС, коитоса многопо-евтини, защото са двойно субсидирани. Нашите земеделски производители на зеленчуци, плодове, мляко и месо не само, че никога не са били подпомагани, но и отделно веригите ги притискат да им продават под себестойност. Търговците им извиват ръцете с непривлекателни договори да не продават по-евтино на друга вериги и да плащат по хиляди годишно за рекламни кампании във веригите. Появиха се и сигналите в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за картелни споразумения между веригите с цените на основните стоки, за еднотипните договори с еднакви клаузи, които фирмите ни са принудени да подписват с всички компании на българския пазар.

В крайна сметка КЗКизлезе срешение, че контрактитесдоставчиците действително са унифицираниисе явяват картелно споразумение, поради коетоте бяха забранени. Това всъщност бе първата победа на родните предприемачи във войната с големите търговски компании. Юристите по търговско право обаче не успяха да потвърдят сигналите срещу веригите, че се договарят и за еднакво ниски цени на основните продукти.

Непазарни идеи в пазарна икономика

Навлизането на споравнова фаза предиседмицабе врезултат на готвенитепроменивЗакона за конкуренцията. Последната щипкасензация пъкпроизведедепутатътот левицата Спас Пенчев, койтовинтервюза в.“Стандарт“ обяви, че спромяна в търговския закон ще предложи да се забрани на хипермаркетите да работят в събота и неделя, за да наваксат в тези дни кварталните магазини. По негови данни регулация в работното време на веригите били приложили 18 страни в ЕС. „Това мирише на централизация, а не на пазарна икономика”, коментира предложените ограничителни мерки за веригите председателят на Сдружение за модерна търговия Йордан Матеев.

Идеятаобачеведнага срещна общественотпориПанчев бързосе отметнаот нея, като обясни, че била само хрумване, изказано на глас. Срещу предложението наскачаха потребителите, които не желаят точно в почивните си дни да се лишат от хипермаркети, защото пазаруват там за цялата седмица напред и то на много по-изгодни цени отколкото в кварталните магазинчета.

Икономическитеанализатори предупредиха, че затварянетона търговските вериги през уикендаще ощетинай-вече българскитепотребителиине изключихавъзможността бакалиите да се възползват ида надуят още повече цените. От другастрана ще пострадат иработещите във веригите, част от които ще бъдат съкратени, а заплатите на всички – намалени.

Българияестрана спазарнаикономикаикато член на ЕС не може да налага ограничения за работновремена частни компании, заявиза Econ.bg председателятна Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.

Бизнесътне иска рестрикции, аоблекчаване

Основните пазарни правила на свободната конкуренция не може да се погазват така просто и да се налагат отживели принципи на командно-административен подход върху бизнеса от времето на социализма, категоричен е председателят на БТПП. Такова е мнението му и по искането на производителите за административно ограничаване на вносните стоки в търговските вериги, за да се даде превес на българските продукти.

„Държавата да спре да пречи на бизнеса да работи. Това е начинът да се помогне на производителите“, отсече и икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него страната ни трябва да работи за приемане на мерки за подобряване на конкурентоспособността на производителите ни. По-важно е да се облекчат многобройните бюрократични тежести и режими, ограничаващи стопанската активност на фирмите.

Това не се случи и при предишното управление, като се изключат наредбите за млечните и месните продукти, които според Вълканов са затруднили неимоверно работата на предприятията ни. Тежестта трябвало да се прехвърли към последващия контрол, а не да се налага своеволен и рекетьорски подход с постоянните инспекции на Българската агенцията за безопасност на храните.

Производителите трябва да се обединят

Икономическитеексперти са на мнение, че големият проблемна земеделските стопани, като например в зеленчуковия бранш, са преобладаващите малкиградиниснедостатъчно производство, коетода отговори на мащабите на хипермаркетите. Тези фермери трябва да се обединят в търговски сдружения, за да договарят групово големи доставки за търговските вериги.

Подобни мнения за създаване на кооперативи имаха последните трима земеделски министри, но все още фермерите не правят нищо радикално по въпроса. Вместо да започват да се сдружават и да зареждат веригите, те разсипват домати и картофи по магистралите в знак на протест срещу държавата, че не им уреждала пазар за продукцията.

Зада зареждат обаче хипермаркетите, стопанитетрябва да отговарят на ред изисквания на големите вериги, които прилагат стандартите на ЕС. Фермерите трябва да гарантират целогодишни доставки, а не сезонни, продуктите да съответстват на евростандартите за големина, качество и маркетингов вид и задължително да са на конкурентни цени. Редица земеделски експерти и икономисти говорят за този проблем през последните години. Сезонността в родното земеделие води до ценови дисбаланс – с ниски цени през топлите месеци и високи през студените, когато българската продукция се изчерпва. При тази ситуация веригите не могат да толерират само местни стоки, защото зимата това ще доведе до дефицит и много високи цени, обясни Цветан Симеонов.

Безспорно търговските вериги са най-големият съюзникна потребителите именно поради факта, че предлагат голямо разнообразие от стоки и на достъпни цени, смятат и Симеонов, и Вълканов. Благодарение на политиката на хипермаркетите да постигат ежедневни обороти с ниски цени и минимален марж, населението по света оцелява, а производителите се стремят да отговорят на обществените потребности за идеално съотношение между високо качество и приемлива цена. Това според икономистите може да се постигне с по-голяма ефективност в производството. Ако обаче няма конкурентен натиск от страна на вносните продукти, нашите производители просто ще отвържат цените, както това се случи преди великденските празници на 2011 г. Тогава държавата спряхме вноса на полските яйца и цената на нашите удариха 50 ст. за брой.

Възможнали екомбинация евтино икачествено?

Странатани не се нуждае от специалнозаконодателствоили меркиза протекционизъм на потребителите ималкия бизнес, каза ощеВълканов. Тойприпомни, че нашият потребител еособеночувствителен икъм най-малкия скок на цените, коетопроизтича от най-ниския ни стандарт на живот в ЕС.

Много основни стоки зависят само от български доставчици, като например пилешкото месо, кренвиршите, в голяма степен – колбасите, лютеницата, сиренето и хляба. Според ИПИ и БТПП от веригите се оплакват предприятията, които нямат достатъчно продукция и не могат да отговорят на изискванията на големите търговци. Симеонов е на мнение, че в хипермаркетите не вървят основно стоките, при които няма баланс между качество и цена или пък нещо куца по веригата суровини-производство. Вълканов пък допълни, че винаги протестират малките предприемачи, които не могат да плащат сумите за реклама на стоките си, искани от веригите, затова нямали достъп до щандовете им. Дребните производители да се ориентират към специализираните и малките магазини, препоръча още той.

Има вече големи български фирми, чиетопроизводство напълно отговаря на европейските стандарти като качество иобеми, посочи още Симеонов. Те се възползват от обединения пазар, койтовсъщност им осигуряват големите вериги. Тези малко на брой наши предприятия обаче са си направили труда да видят как се справя конкуренцията им в Европа. Целта е да постигат по-висока ефективност в производството и да предложат идеално съотношение между цена и качество. Тези стандарти са пред очите на всички наши предприемачи и само трябва желание, за да ги приложат, убеден е шефът на БТПП. Според него нашите предприемачи трябва да се поучат от веригите, че трябва всекидневно да постигат прилични обороти при малък марж и добър баланс между цена и качество на стоките.

Категорично несъгласие стова изрази производителят на млечни имесниделикатеси ДимитърМаджаров. Тойне успя да се сети за нито едно българскопредприятиеот двата сектора, коитода са наложили трайно колбаситеисиренето си на европейския пазар благодарение на веригите. Собствениците на най-качествените марки са категорични, че комбинацията между високо качество и ниска цена е невъзможна. Предприемачите от години алармират, че ценовият натиск на веригите ще доведе до влошаване на качеството на продуктите. Това на практика се случи и за да оцелеят много преработватели замениха месото в колбасите с евтин говежди протеин – внос от ЕС, а млякото в сиренето, кашкавала и маслото – с вносно палмово масло.

В същото време фалираха и много предприятия, като всички обвиняваха за това веригите. Само за година няколко големи месопреработватели са затворили в София и Пловдив, защото не са издържали да работят на загуба, информира Маджаров. Същата причина за закриването на 7 от най-големите хлебозаводи у нас изтъкна преди година и председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Марияна Кукушева, които също са членове на съюз „Произведено в България”.

Хранителната ни индустрияне еконкурентна вЕС

Истинатае, че ислед 7 години членство нашето земеделско производство и хранителна промишленост продължават да не са конкурентни на европейските. Причината е, че с изключение на сектор зърно, у нас селското стопанство и преработвателната индустрия не получават помощ от държавата и ЕС. Това ще се случи за първи път тази година, но със сравнително малка дотация от бюджета. От 2014 до 2020 г. обаче загърбените досега сектори, като производителите на зеленчуци, плодове, картофи, животновъдите и птицевъдите, ще получават субсидии от държавата и пари по земеделски проекти на ЕС. Това все пак е малка крачка в посока на равнопоставеност на пазара в ЕС, каза Цветан Симеонов. Той определи като странна политиката на подпомагане на Брюксел, при която старите държави-членки получават много повече от новите. Много по-логично било новоприсъединилите се страни да се нуждаят повече от субсидии, за да компенсират първоначалното си изоставане и да впишат в пазара на ЕС.

СпоредСъюз „Произведено вБългария”чуждитевериги допринасят ощеповече за затъването на хранително-вкусовата ни индустрия, защото спекулират с монополното си положение на пазара, налагайки непосилен ценови натиск. Така фирмите не могат да се изправят на крака и да инвестират, за да постигнат висока ефективност и качествени стандарти.

Всъщностмонополисти ли са веригите?

Търговските вериги унасотричатда доминират на пазара за хранителни стокии се аргументират за това сцифри. По даннина Сдружениетоза модерна търговия, коетопредставлява най-големите компании унас, за 2012 г. встраната са функционирали 35 търговски вериги. В топ 10 са – „Кауфланд“ с пазарен дял от 9,5%, „Билла“ – с 4,7%, „Лидл“ – с 4,2%, ЦБА – с 3,5%, „Карфур – 2,8%, „Фантастико“ – 2,6%, „Пикадили – 1,9%, „Метро“ – 1,6% и „Т Маркет“ – с 1,2 %. Те заемат 1/3 от пазарния дял на хранителни стоки с 33,3%, твърдят от сдружението. Като се прибавят към тях още няколко по-малки вериги с дял от 5%, накрая излизало, че хипермаркетите държат 38,3% от търговията на хранителни продукти в страната, а бакалиите въртят останалите 61,7% от оборота. Цените се определят от малките магазини, твърдят от Сдружението за модерна търговия.

Чеверигите не са монополисти, смятаипредседателятна БТПП

Спореднего припазарна икономикаправилатаса ясни – всякафирмасе налага сама сцена и качество. Натискът върху цените не е резултат от злоупотреба с господстващо пазарно положение, а е търговска практика на веригите в цял свят спрямо всичките им доставчици, убеден е Симеонов. Затова командно-административния подход към тях у нас бил меко казано неприемлив. Той припомни основното търговско правило в ЕС за свободното придвижване на стоки, произведени в съюза.

Междувременно браншовите организацииот хранителната индустрия инициираха предигодина промени вЗакона за конкуренцията. Проектът беше готов, но не успя да мине в парламента заради оставката на правителството на ГЕРБ. Преди това бе качен за обществено обсъждане на сайта на МИЕТ, но отнесе доста критики от икономисти, самите вериги и дори юристите по антимонополно право в Комисията за защита на конкуренцията. Веригите възразиха не само срещу евентуалната намеса в работата им, но и срещу новото понятие „значителна пазарна сила“, което се предлага в закона като вариант на пазарен монопол. С него се визира статута на веригите, чиито пазарен дял може и да не е доминантен, но съществува риск за монопол, тъй като работят с огромен брой зависими от тях доставчици.